Б ойните самолети не са единствените военновъздушни сили, които летят по време на Първата световна война, пише History.
Около 500 000 гълъба придружават войници, моряци и пилоти в битка, доставяйки военно разузнаване и съобщения за атаки, които спасяват хиляди животи. Някои птици печелят статут на герои за изпълнение на мисиите си - дори след като са сериозно ранени. Гълъбът „Шер Ами“ например получи най-високото отличие на френската армия, а друг пернат герой на име „Президент Уилсън“ е увековечен в Пентагона.
Първата световна война постави началото на използването на радиото и телефона на бойното поле, но тези нови технологии се оказват ненадеждни в окопната война. Артилерийски бомбардировки и саботаж лесно прекъсват проводници, идващи от окопите. А сигнализаторите, които мъкнат големи намотки тел, са лесни мишени за снайперистите.
Когато съвременните комуникационни методи се провалят, военните се обръщат към изпитани във времето техники – гълъби, обучени да се справят с бомбардировки, дим и лошо време.
(Видеото е архивно:Михаил Кунчев разказва: За куража и достойнството на генерал Стефан Тошев)
Малките войници са способни да летят със скорост 96.5 километра в час (60 мили) и могат да изминават над 800 километра дневно, тези миниатюрни пратеници на бойното поле са били ценени заради тяхната скорост, издръжливост и изключителни навигационни умения още от древността.
Д-р Кристофър Уорън, вицепрезидент и старши експерт на Националния музей и мемориал на Първата световна война, казва, че армиите са имали 95 % успеваемост при предаването на съобщения чрез гълъби.
„Гълъбите бяха една от най-надеждните форми на комуникация. Докато по-новите форми на комуникация можеха да се счупят, гълъбите се справяха в продължение на 2000 години” каза Уорън.
Gustav the pigeon is awarded the Dickin Medal for his actions on #DDay, he brought back first news of the landings to the UK.
— Classic Warbirds (@classicwarbirds) June 6, 2024
Find out more about the RAF's use of pigeons at https://t.co/Z0Gc0UBd3R #DDay80
📷 © PDSA pic.twitter.com/b7sNNkh8Jr
Елизабет Г. Макаластър, автор на “Военни гълъби: Крилатите пратеници в американската армие, 1878-1957”, казва, че според учени необичайната способност на тези птици да намират пътя си по време на мисии не идва само от острото им зрение.
Гълъбите също имат магнетит (бел.ред. силно магнитен минерал) в човките си, който може да действа като компас. Помага им и изключителната способност да откриват нискочестотни шумове, които пътуват на дълги разстояния и ги насочват към дома.
„Въпреки цялото това знание“, казва тя, „точните механизми, чрез които военните гълъби се прибират от място, на което никога не са били, остават загадка.“
Крилатите воини от Първата световна война
Museum display of a British WWI-era pigeon parachute device (courtesy of the Imperial War Museum) pic.twitter.com/vwGymJiUSV
— Military Pigeons (@MilitaryPigeons) June 5, 2024
Когато избухва Първата световна война през 1914 г., и двете страни влагат ресурси в разработването на пернат арсенал. През октомври 1914 г. британската армия възлага на подполковник Алфред Хенри Осман, основател на списанието Racing Pigeon, да създаде военна служба за гълъби.
Използвайки обширните си контакти, Осман убеждава гълъбовъдите да дарят птици и да се присъединят към службата, набирайки 100 000 гълъба за военните усилия на Великобритания.
За да улеснят бързото предаване на съобщения от окопите, французите успешно експериментират с размножаване на птици в подвижни гълъбарници, направени от конски каруци и двуетажни автобуси. Инсталирани в гълъбарници пет седмици след излюпването, младите гълъби се обучават ежедневно, за да се чувстват комфортно около хора.
Първоначално водачите ги пускат на няколкостотин метра от техните гълъбарници и постепенно увеличават разстоянията до над 6 км. Усъвършенстваното обучение включва и преместването на мобилните гълъбарници от място на място. След 10 седмици гълъбите са готови за кратки полети от окопите до гълъбарниците, разположени на няколко километра зад фронтовите линии.
Влизайки в окопите с пушки и кошници с гълъби на гърбовете си, войниците пишат съобщения върху фина хартия, която сгъват и поставят в малки алуминиеви цилиндри, прикрепени към краката на птиците.
German soldiers prepare messenger pigeons pic.twitter.com/HumHwhU6Ce
— German Historical Education (@GermanScholarr) April 26, 2024
Най-малко две птици носят едно и също съобщение, за да се увеличат шансовете за доставка. Връщайки се в гълъбарниците си, гълъбите влизат през отвори, които сигнализират със звънци на гълъбарите за съобщения.
Гълъбите служат във всеки военен клон. Танкове изпращат гълъби, за да предадат местоположението на скрити картечни гнезда. Пилотите ги използват, за да предадат разузнавателна информация възможно най-бързо. Корабите и хидропланите пътуват с гълъби, за да изпращат сигнали за помощ в случай на повреда на радиото или извънредни ситуации.
Само във Великобритания повече от 700 гълъба предават съобщения от потъващи кораби и самолети, свалени в морето, което улеснява спасяването им.
Тъй като домашните гълъби се превръщат в ценни оръжия за съюзниците, германците разполагат ловни стрелци и естествените им хищници - соколи- за да ги премахнат от небето. Френските сили реагират, като боядисват гълъбите в черно, за да ги маскират като гарвани.
САЩ изгражда свой собствен арсенал от гълъби
Когато американската армия влиза в Първата световна война през 1917 г., тя няма много опит с използването на военни гълъби, освен неуспешните експерименти по време на Испано-американската война и експедицията от 1916 г. за залавянето на Панчо Вила в Мексико.
„След като видяха от британците и французите колко полезни могат да бъдат тези гълъби, американците започнаха доста стабилна програма за обучение“, казва Уорън.
Тренираните гълъби изпълняват близо 11 000 военни полета за военноморските сили (ВМС) на САЩ- първият американски военен клон, който използва птиците като пратеници.
Службата за гълъби на армията на САЩ, която извършва мисии във Франция през март 1918 г., е обслужвана от 330 „гълъбаря“, натоварени да се грижат и обучават птиците.
Войници, които са незапознати с гълъбите, получават петдневен интензивен курс как да боравят с тях и да предават съобщения. В допълнение към закупуването на 10 000 гълъба от американски гълъбовъди, службата за гълъби получи 600 птици, дарени от британците, включително едно от най-известните животни по време на войната.
Легендата за Шер Ами
Тази птица, наричена Шер Ами, вече беше демонстрирала храброст, като предаваше съобщения за френските сили в битката при Вердюн. Но най-известната му мисия идва през октомври 1918 г., когато придружава американската 77-ма пехотна дивизия в мащабната офанзива Маас-Аргон.
Докато атакуват силно укрепена германска линия в Северна Франция, 554 войници напреднаха твърде далеч и попадат в капан в пропаст, където са принудени да издържат на многократни вражески атаки заедно с идващия приятелски артилерийски огън.
Легендата разказва, че с прекъснати всички други средства за комуникация, отчаяните момчета са изправени пред сигурна смърт. Единствената им надежда е само един останал гълъб – Шер Ами.
Майор Чарлз Уитълси трескаво драска бележка, която сгъва в кутийка, прикрепена към крака на Шер Ами. Докато дивизията гледа как Шер Ами лети, те виждат, че немски стрелец сваля гълъба от небето.
Невероятно, но ранената птица с мъка се връща във въздуха и прелетява 40 километра обратно към американската база.
Шер Ами пристигна ослепен в едното око, с дълбока рана на гърдите и кутията, висяща от остатъка от дясното му краче.
Вътре е съобщението: „Ние сме по пътя, успореден на 276.4. Нашата собствена артилерия стреля директно върху нас. За бога, спрете ги!“
Координатите от съобщението помагат за евентуалното възстановяване на „Изгубения батальон“ и спасяват живота на 194 американски войници. .
Гълъбът, чийто крак трябваше да ампутира, се превърна в американски герой.
Cher Ami was a homing pigeon who was used by the U.S. Army Signal Corps in France during World War I and had been trained by American pigeoners.
— Morbid Knowledge (@Morbidful) May 27, 2024
On October 3, 1918, Major Charles White Whittlesey and over 550 men found themselves trapped in a small depression on the hillside… pic.twitter.com/fJdhgONOvt
„Шер Ами символизира героичната природа на животните по време на Първата световна война, последната война, в която животните все още играят толкова голяма роля“, казва Уорън.
Френското правителство награди пернатия боец с най-високото си военно отличие: Croix de Guerre (бел.ред. Военен кръст) с палма. Благодарните членове на изгубения батальон изработват малък дървен крак за Шер Ами.
„Няма нищо, което Съединените щати могат да направят за тази птица и да е в повече“, каза Джон Дж. Першинг, командир на американските експедиционни сили.
По заповед на Першинг, Шер Ами отплава за Съединените щати след войната, където живее се пенсионира в гълъбарник във Вашингтон, окръг Колумбия.
След като умира през юни 1919 г. от бойните си рани, препарираните останки на Шер Ами са монтирани за показване в Смитсониън като трайно напомняне за приноса на гълъбите през Първата световна война.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
