Ливанската криза достигна точка на кипене

Л иванската криза се влошава, докато икономиката на страната се срива на фона на подновена епидемия от Covid-19 и нарастващо социално недоволство сред 6,8-милионното население, от което 20% са бежанци. Антиправителствените протести, избухнали миналият октомври и принудили премиера Саад Харири да подаде оставка, бяха подновени през последните седмици. Безработицата се покачва заради блокажите около мерките срещу коронавируса. Ливанската местна валута се срина с 80% от началото на протестите - 60% е сривът само за миналия месец. В края на юни местната валута се търгуваше на черния пазар 6000 за долар, докато официално стойността беше 1500 за долар. Цените на хляба и основните продукти се покачи рязко, а продоволствената програма на ООН, която по принцип се грижи за сирийските бежанци в Ливан, планира да доставя храна на ливански граждани за първи път от 2006 година. Голяма част от страната в момента изпитва недостиг на електричество, като повечето домакинства разполагат с по няколко часа на ден.

Защо Иран се притеснява от протестите в Ливан и Ирак

Lebanon’s financial stability was always based on an illusion, & few dared peer behind the curtain. Now, “anger has yielded to fear – fear of being dragged into the maelstrom that is accelerating by the day, pulling more and more people into desperation.” https://t.co/4keexpRIfo

— Louisa Loveluck (@leloveluck) July 29, 2020

Някои коментатори сравниха Ливан с Венецуела на Средиземноморието заради главоломния срив на икономика и тягостната политическа обстановка. Допълнително натежава и липсата на прогрес в преговорите с международните донори, които са от изключителна важност за икономиката на страната. През март Ливан просрочи дълга си от 90 милиарда долара. През април Бейрут стартира преговори с Международния валутен фонд за 10 милиарда долара в заеми. Но МВФ и западните донори обвързват заемите с извършване на дългоочаквани реформи в обществения сектор – реформи, които елитите в страната не желаят да приложат до този момент. Някои донори от Персийския залив също са на ръба да забавят плащания заради ролята на Хизбулла в правителството в Бейрут. Поддържаната от Иран организация е коалиционен партньор и основен играч на политическата сцена в Ливан, а това притеснява държави като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които са сред основните донори в Ливан. Липсата на средства подхранва отчаяната ситуация, тъй като Ливан произвежда малко и отдавна разчита на външна подкрепа. Банките в страната се изпразниха от депозитите си, след като дадоха заеми на правителството, което пък използва средствата за провалили се проекти и в момента тези заеми не могат да бъдат изплатени. Самите банки станаха обект на атаки от протестиращите, като някои сгради и банкови клонове бяха подпалени и щурмувани.

Изтребители на САЩ плашат ирански самолет, има ранени

Всичко това идва на фона на повторна поява на Covid-19 в Ливан и като цяло региона на Близкия изток. До този момент Бейрут успя да избегне здравна катастрофа подобна на тази в Иран, който се превърна в огнище на вируса. Досега има 3900 случая на коронавируса и 50 починали, но ограниченията, които предотвратиха разпространението и спасиха немалко животи, допринесоха за икономическата криза в Ливан, тъй като десетки хиляди загубиха работата си.

С безработица от над 30% ливанската икономика е на ръба от тотален колапс. И докато страната се справи с вируса по-добре от други страни в района, Covid-19 се разпространява наново – дузина нови случаи бяха регистрирани през последните дни, като на 24 юли има докладвани 175 случая според Министерство на здравеопазването. 

Назрява ли нов бунт в Сирия

Ако има политическа сила, която не е така засегната от кризата, то това е Хизбулла. Организацията използва кризата около Covid-19, за да подсили имиджа си на формация, подпомагаща всички ливанци, а не само шиитското население. До този момент Хизбулла разположи хиляди медицински работници из страната и организира паради, на които показа медицинска техника и готовност да реагира. И докато кризата около вируса заплашва централното правителство, Хизбулла изглежда като единствената и добре организирана сила в страната. Организацията получи много големи помощи от Иран докато изпращаше бойци да се сражават в Сирия на страната на правителството на Башар Асад и въпреки големия брой загинали членове по време на боеве, Хизбулла остана реално единствената военна сила в Ливан, засенчвайки самата държавна армия.

Коронавирусът може да взриви Близкия изток

Премиерът Хасан Диаб в момента е фокусиран повече върху икономическата криза, отколкото да възпира влиянието на Хизбулла върху регионалната политика. Организацията дори измества политическия курс на Ливан, като наскоро Хасан Насрала, лидерът на Хизбулла, обяви, че Бейрут трябва да се обърне за помощ към Китай, докато помощите от Залива и Запада се забавя. Наскоро основният донор на организацията, Иран, също предприе сериозни стъпка за сближаване с Пекин, като скоро се очаква подписването на споразумение, което би наляло 400 милиарда долара в икономиката на Техеран – а това е добра новина и за Хизбулла.

Как въоръжени групи и радикални организации се възползват от COVID-19

Насрала ще има нужда от всяка помощ, тъй като протестите в Ливан все пак засегнаха и името на Хизбулла. Демонстрации имаше дори в южната част на страната, считана за крепост на организацията. И докато кризата се разраства у дома, Хизбулла изнесе вниманието навън – към сблъсък с Израел. Като отговор на убийството на член на организацията при скорошен израелски удар в Сирия, Хизбулла атакува граничната зона между Израел и Ливан. Това предизвика размяна на огън и частична мобилизация на израелската армия.

Lebanon's President Michel Aoun condemned Israel's actions as "a threat to the climate of stability in southern Lebanon." But more than 24 hours later, it remains unclear what exactly happened. https://t.co/v55ZifPtFG

— Al Jazeera English (@AJEnglish) July 29, 2020

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, който е изправен също пред вътрешно недоволство, заплаши, че цял Ливан ще отговаря за нападенията. Все пак, напрежението утихна временно с посредничеството на Москва, която поддържа отношения и с двете страни. Този военен епизод показва обаче, че колкото повече се засилва напрежението на вътрешния фронт, толкова повече се увеличава и шансът на регионална конфронтация. Дали ливанците биха подкрепили военни авантюри в момента, когато държавата им е блокирала, е друг въпрос – нежелание за война има и сред израелците.