Турската външна политика: проблеми със съседите

Една нощ наскоро в Анкара турският външен министър Ахмет Давутоглу се събуди облян в пот.

Сънувах кошмар за криза в Либия, спомня си той на път за Брюксел. Истинската криза обаче бе в Сирия и повече не успях да заспя, допълва Давутоглу.

Кървавата баня в Сирия е само едно от главоболията, които измъчват създателя на турската политика на "нулеви проблеми със съседите".

Френският сенат одобри миналата седмица законопроект, криминализиращ във Франция отричането на това, че масовото избиване на османските арменци през 1915 г. представлява геноцид.

Турският премиер Реджеп Таийп Ердоган заплаши с ответни мерки, ако Сенатът последва долната камара, която одобри законопроекта през декември. За момента обаче все още не са известни санкции, може би защото те надали ще разколебаят френския президент Никола Саркози, който също се очаква да одобри законопроекта, с което той ще влезе в сила.

Турция може би не се притеснява много за последиците от това що се касае до отношенията й с Европейския съюз. Преговорите за членство, които започнаха през 2005 г., са в застой, включително и заради противопоставянето на Саркози. Продължаващата безизходица в Кипър е голям проблем.

Не са само европейците обаче са тези, които създават проблемите

Доскоро Турция се славеше не с аспирациите си към ЕС, а с нейните нови съюзи в Близкия изток, където светската й демокрация на свободна търговия е образец за някои.

Изискванията за визи бяха либерализирани в целия регион, а търговията процъфтяваше. Ердоган се срещаше често с президента на Сирия Башар Асад и неговата съпруга. Турция помогна на Асад да се измъкне от твърденията, че има общо с убийството през 2005 г. на бившия министър-председател на Ливан Рафик Харири.

През 2008 г. Турция почти успя да договори мирно споразумение между Сирия и Израел, но преговорите бяха прекъснати, когато Израел нахлу в Газа.

През 2010 г., когато Турция гласува против по-твърдите санкции на ООН срещу Иран заради ядрената програма на страната, Турция бе широко обвинявана, че е обърнала гръб на Запада.

Сега

светските критици на Давутоглу имат нови обвинения -

че той се стреми да формира сунитски блок, за да парира влиянието на Иран. Те казват, че това обяснява подкрепата на Турция за опонентите сунити на Асад и най-вече за организацията Мюсюлмански братя.

Турция също така не крие подкрепата си за иракските сунити, а в последно време и за нейните кюрди.

Иракският премиер шиит Нури ал Малики стигна до там, че обвини Турция, че подстрекава към сектантско напрежение в държавата му. Ердоган отвърна, че Малики разпалва противопоставяне на религиозна основа, като затяга режима срещу политиците сунити.

Давутоглу заяви, че действията на Малики може да предизвикат война на религиозна основа в региона. Малики посочи, че Турция със своето шиитско малцинство, надали ще бъде подмината.

Соли Йозел, анализатор на външната политика, заяви, че словесната война с Малики предполага, че Турция никога не е имала план за Ирак след намесата там на САЩ.

Поддръжниците ислямисти на Ердоган имат по-различно мнение

Въпреки че връзките на Турция с Израел остават замразени заради инцидента през 2010 г. с кораба "Мави Мармара", те се опасяват, че Турция се е превърнала в подставеното лице на САЩ в региона и дават за пример решението да бъде поставена на територията на страната системата за противоракетна отбрана на НАТО, която според тях има за цел да защитава Израел от евентуална атака от страна на Иран.

Давутоглу отрича, че противоракетната система е насочена срещу Иран или Русия, въпреки че говори за златни години в отношенията между Турция и САЩ.

Той също така твърди, че Турция не може да носи изцяло отговорността за рязката политическа промяна в Близкия изток. И все пак подкрепата, която тя предложи на подтиснатите арабски маси, бе силна.

Докато силите на Асад продължават да избиват невинни цивилни, много хора в Сирия се надяват, че Турция ще ги спаси. Турците обаче ще направят това само като част от коалиция на желаещите. Със задаващите се президентски избори САЩ нямат интерес да поемат външнополитически рискове. Малко вероятно е НАТО да се намеси.

Така че какво ще се случи, ако се стигне до клане? Ще изпрати ли Турция армията си зад граница? И как ще реагира евентуално Иран? Давутоглу няма готови отговори. Това, което е сигурно, е, че той ще има още много безсънни нощи.