З аради това никой не попречи на нашия кагебист да се върне в Кремъл - нито Западът, нито дори донякъде сериозната опозиция в самата Русия.
По време на т.нар. "предизборна кампания" от 7 декември 2003 до 14 март 2004 г. Путин откровено се подигра с избирателите.
Една от основните прояви на презрението му беше неговият отказ да участва в дебатите. Той не пожела и да се изкаже по въпросите, свързани със собствената му политика през последните четири години.
Презрението му се изля не само върху представителите на опозицията, но и върху самата идея за опозиция. Путин не даде и никакви обещания за бъдещата си политика, а всяка предизборна акция беше под неговото достойнство.
Вместо това, както по времето на съветския режим, по телевизията ежедневно показваха как в своя кремълски кабинет приема високопоставени чиновници и им дава ценни съвети - как да решават проблемите в министерството или ведомството, в което работят..."
Ден след убийството няколкостотин души участваха в манифестация в знак на протест срещу кампанията на руските власти против грузинците и за да изразят възмущението си от разтърсилото Москва престъпление.
"Не на държавния фашизъм", "Да се преследват хора, защото са грузинци, е срам за Русия", "Кремъл подклажда войната с грузинския народ", се четеше на плакатите на манифестантите.
"Кремъл уби свободата на словото", "Путин, ще отговаряш за всичко", пишеше на други.
