Дълго се чудел как да превърне обраслия си с бурени двор в китна градина, докато някой не му обяснил, че това няма как да стане без добавянето на компост в почвата.
"В началото самата дума ме смущаваше, сякаш миришеше на химия. После в интернет изчетох много по темата и разбрах, че всъщност компостирането е възможно най-природният начин за получаване на обогатена тор. Хем евтино, хем полезно", разказва за БТА Марин.
В природата огромното разнообразие от растителни и животински видове съществува от векове. В тази самоподдържаща се система
няма място за синтетични материали и вредни химикали
Благодарение на цяла армия от бактерии, гъби и насекоми, които се хранят с растителни и животински отпадъци, гниещите органични вещества се превръщат в хумусоподобен материал, готов да обогати и най-бедната на хранителни съставки почва.
Неслучайно компостът е известен като "черното злато" за почвата.
"Когато той се смеси с глинеста почва, тя става по-лека, а песъчливата задържа водата по-добре. Природата ни дава още един бонус: колкото по-дълго обогатяваме почвата с компост, толкова по-плодородна става тя.
Например ако торим три години почвата с компост, през следващите няколко години тя запазва своите хранителни съставки без допълнителни стимуланти", обяснява Марин.
Мъжът започнал да компостира по "примитивна система" -
използвал за рамка един пробит дървен сандък. Напълнил го с подръчни средства - сухи клонки, окосена трева, гниещи плодове от градината си, стари вестници и заешки изпражнения.
Покрил го за всеки случай с найлон, за "да не привлича мухите", и след шест месеца получил първата си реколта компост.
"Съвършено рохкава, тъмнокафява пръст. Като знам какво сложих, не можах да повярвам какво се е получило", удивлява се той.
По същия начин се запалила за компостирането и Наталия Александрова от село Пасарел. "В началото отделях компоста с мрежи, но после се появиха пластмасовите контейнери, които са голямо улеснение".
Днес в двора на къщата й, където живеят общо две домакинства - нейното и това на дъщеря й - има два пластмасови компостера. Наталия е щастлива, че е получила и още един по проект на Столичната община, действащ от 2006 г. насам.
"От началото на проекта сме раздали над 3000 компостера. Идеята ни е тази бройка да нарасне, но това зависи от заявения интерес на хората", каза за БТА зам.-кметът на Столичната община Мария Бояджийска
А интерес определено не липсва
По примера на Наталия всичките й съседи вече са се оборудвали с пластмасови компостери.
За получаване на качествен компост допринасят всички органични продукти от растителен характер - окосена трева, повехнали салати, изгнили плодове, надземната част на картофите, клончета от окастряне и листа.
Полезни за получаването на хомогенна и балансирана компостна тор са още торбички от чай, утайка от кафе, фекалии от растителноядни животни, хартиени отпадъци като вестници, салфетки, картонени кутии и всички брошури, отпечатани на негланцирана хартия.
За да не ви "нападнат" гризачи и други нежелани животни, избягвайте да слагате в компостния материал месо, риба и кокали. Готвената храна и млечните продукти също са недопустими, защото предизвикват гниене с токсичен характер.
Сред другите забранени съставки в компоста
са изпражненията от кучета, котки и прасета (потенциален източник на зараза), пластмасови и метални отпадъци, въглени, платове, подземната част на картофите.
Ако спазите всички необходими условия за добиването на компост, след 2-3 месеца можете да извадите от най-долния "етаж" на компостера си първата реколта собствено производство.
Наградата ще ви чака в градината, сочи Марин към цветната леха в двора си и казва, че се чувства най-доволен вечер, когато пийва ракията си, замезвайки с шопска салата домашно производство.
Източник: Ирина Зебилянова, БТА
Последвайте ни
