В ойната на руския президент Владимир Путин в Украйна трябваше да бъде неговото коронно постижение, демонстрация на това колко далеч е стигнала Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Анексирането на Украйна трябваше да бъде първата стъпка към възстановяването на Руската империя. Не се оказа така. Киев остана силен, а украинската армия се трансформира в сила, отчасти благодарение на тясното партньорство със САЩ и западните съюзници, пишат Лиана Фикс и Майкъл Кимидж за "Foreign Affairs", цитирани от БГНЕС.
“A Russia amenable to peaceful coexistence with the West may have been an illusion from the beginning.”https://t.co/3tMjxqey8L
— Foreign Affairs (@ForeignAffairs) January 27, 2023
Руската армия, напротив, показа лошо стратегическо мислене и организация. Политическата система зад нея се оказа неспособна да се поучи от грешките си. С малки изгледи да диктува действията на Путин, Западът ще трябва да се подготви за следващата фаза от катастрофалната война на Русия.
Първият сценарий – Русия приема поражението при условията на Украйна
Първият и най-малко вероятен сценарий е Русия да признае поражението си, като приеме споразумение чрез преговори при условията на Украйна. Много неща трябва да се променят, за да се сбъдне този сценарий, поради липсата на всякакво подобие на изгледи за дипломатически преговори между Русия, Украйна и Запада.
Мащабът на руската агресия и мащабът на руските военни престъпления биха затруднили Украйна да приеме каквото и да било дипломатическо решение освен пълната руска капитулация.
Освен това руското правителство – под управлението на Путин или някой от неговите наследници – може да се опита да запази Крим и да търси мир другаде. За да запази имиджа си в страната, Кремъл може да твърди, че се готви за дълга война в Украйна, оставяйки отворена възможността за допълнителни военни нахлувания.
Москва може да обвини НАТО за слабото ѝ представяне, като твърди, че доставките на оръжия, а не силите на Украйна, са предотвратили руската победа. За да може този подход да се приеме в рамките на режима, хардлайнерите – вероятно включително самият Путин – ще трябва да бъдат маргинализирани. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. При Путин обаче подобен изход е много малко вероятен, като се има предвид, че неговият подход към войната е максималистичен от самото начало.
Втори сценарий – Провал насред ескалация
Друг сценарий за поражение на Русия би включвал провал насред ескалация. Кремъл нихилистично ще се стреми да удължи войната в Украйна, като в същото време стартира саботажна кампания в страните, подкрепящи Киев, и в самата Украйна. В най-лошия случай Русия може да вземе решение за ядрена атака срещу Украйна.
След това войната ще доведе до пряк военен конфликт между НАТО и Русия. Русия ще се трансформира от ревизионистка държава в държава-измамник, преход, който вече е в ход, и това ще засили убеждението на Запада, че Русия представлява уникална и неприемлива заплаха. Прекрачването на ядрения праг може да доведе до конвенционалното участие на НАТО във войната, ускорявайки поражението на Русия.
Трети сценарий – Падане на режима на Путин
Финалният сценарий за края на войната би бил поражение и падане на режима, като решителните битки не се водят в Украйна, а в пределите на Кремъл или по улиците на Москва. Путин твърдо е концентрирал властта в ръцете си и неговата упоритост във воденето на губеща война постави режима му на нестабилни крака.
Руснаците ще продължат да следват своя некадърен император само донякъде. Въпреки че Путин донесе политическа стабилност на Русия - похвално постижение, като се има предвид нестабилността на постсъветските години - неговите граждани могат да се обърнат срещу него, ако войната доведе до широко разпространена бедност.
Падането на неговия режим може да означава незабавен край на войната, която Русия няма да може да води на фона на последвалия вътрешен хаос. Държавен преврат, последван от гражданска война, ще повтори случилото се след превземането на властта от болшевиките през 1917 г., което ускорява оттеглянето на Русия от Първата световна война.
Поражението на Русия би освободило Украйна от терора, на който е подложена от началото на инвазията. Това би затвърдило принципа, че атака срещу друга държава не може да остане ненаказана. Това може да отвори нови възможности за Беларус, Грузия и Молдова, а също и за Запада да довърши подреждането на Европа според неговите идеи. За Беларус може да се появи път към края на диктатурата за свободни и честни избори. Заедно Грузия, Молдова и Украйна биха могли да се стремят към евентуална интеграция в Европейския съюз и може би в НАТО, следвайки модела на Централна и Източна Европа след падането на Съветския съюз.
„Трябва да се подготвим за глобален хаос“
Въпреки че поражението на Русия би донесло много ползи, САЩ и Европа трябва да се подготвят за регионалния и глобален хаос, който поражението би породило.
От 2008 г. Русия е ревизионистка сила. Тя прекрои граници, анексира територии, намеси се в избори, намеси се в различни африкански конфликти и промени геополитическата динамика на Близкия изток, като подкрепи сирийския президент Башар Асад.
Ако Русия се впусне в радикална ескалация или се разпадне в хаос, вместо да приеме поражението чрез преговори, последствията ще се почувстват в Азия, Европа и Близкия изток. Хаосът може да приеме формата на сепаратизъм и подновени конфликти в и около Русия, най-голямата страна в света.
Превръщането на Русия в провалена държава, разделена от гражданска война, ще съживи проблемите, с които западните политици трябваше да се борят през 1991 г. Например, кой ще поеме контрола над ядрените оръжия на Русия? Хаотично руско поражение би оставило опасна дупка в международната система.
Опитът да се убеди Путин чрез преговори, че е загубил войната, би бил труден, може би невъзможен. Щеше да е много по-лесно при негов наследник. Украинският президент Володимир Зеленски ще поиска Москва да се откаже от претенциите си към териториите в Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие.
Путин вече отпразнува с пищност анексирането на тези области. Едва ли ще промени мнението си след това патриотично шоу, въпреки слабото влияние на Русия на тази територия. Всеки руски лидер, независимо дали Путин, или някой друг, ще се опита да запази Крим, частта от Украйна, анексирана от Русия през 2014 г.
Падането на Путин може да се превърне в гражданска война и разпадане на Русия
Шансовете прозападен демократ да стане следващ президент на Русия, са невероятно малки. Много по-вероятно е той да бъде авторитарен лидер в путинистката форма.
Лидер извън властовия вертикал може да прекрати войната и да мисли за по-добри отношения със Запада. Но лидер, идващ от Кремъл на Путин, няма да има тази възможност, защото ще има репутация на подкрепящ войната. Предизвикателството да бъдеш путинист след Путин би било огромно. Едно от предизвикателствата ще бъде войната, която ще бъде трудно да се води дори за наследник, особено за такъв, който споделя мечтата на Путин за възстановяване на статута на Русия като велика сила. Друго предизвикателство би било изграждането на легитимност на политическа система без никакви традиционни източници. Всеки, който наследи Путин, няма да получи подкрепа от народа и ще му е трудно да олицетворява неосъветската, неоимперска идеология, създадена от Путин.
В най-лошия случай падането на Путин може да се превърне в гражданска война и разпадане на Русия. Върховната власт ще бъде оспорвана и държавният контрол ще бъде фрагментиран в цялата страна. Този период може да бъде подобен на Смутните времена, 15-годишна криза на наследяването в края на 16-ти и началото на 17-ти век, белязана от бунтове, беззаконие и чуждестранно нашествие.
