С траните от Европейския съюз трябва да получават пари от бюджета на блока и фонда за възстановяване от COVID-19, само ако имат независими съдилища и се борят твърдо с корупцията, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова, цитирана от Euractiv.
Думите на Йоурова са завоалирано предупреждение към Полша, Унгария и други държави, пише Ройтерс.
27-те национални лидери на ЕС се срещат следващата седмица в Брюксел, за да се опитат да постигнат консенсус за разпределянето на близо 2 трилиона евро в съвместния си бюджет за 2021-27 г. и допълнителни средства за подпомагане на растежа на континента, който преживява най-големия си икономически спад.
Условията, свързани с получаването на парите - независимо дали са свързани с демократичните стандарти или с икономическите реформи - са основният предмет на споровете, които досега възпрепятстват необходимото единодушно споразумение между всички държави-членки.
"Върховенството на закона трябва да бъде условието за разпределение на парите от ЕС", заяви Йоурова в хода на преговорите между националните министри на правосъдието.
Rule of law a must before getting EU money, Jourova insists https://t.co/cxcUN5NTFc
— EURACTIV Politics (@eaPolitics) July 7, 2020
Сред необходимите изисквания тя посочи "функционираща съдебна система" и мощни механизми за борба с корупцията.
Това идва като предупреждение за Полша и Унгария, които са в немилост пред Брюксел заради нивото на държавен контрол върху своите съдилища и съдии, както и Румъния и България, където царят подкупност и бедност години след присъединяването към блока, пише Euractiv.
"Спирането на парите е нещо, което не бих искала да виждам, но трябва да имаме в правния си ред някаква гаранция, че ако нещата наистина се объркат в дадена държава-членка, тогава парите на данъкоплатците няма да могат да бъдат платени“, заяви Йоурова за европейските средства, които се получават най-вече от вноски от националните бюджети, които се попълват от данъци.
Според последното предложение, базираната в Брюксел комисия би препоръчала как да се отстранят проблемите на правовата държава във всяка страна. За да бъде блокиран този план, ще е нужно обединението на мнозинството от страните-членки, отбелязва медията.
По този въпрос продължават да съществуват дълбоки разделения, тъй като някои страни, включително Германия, Франция, Швеция и Холандия, изискват строги защитни мерки, докато Полша и Унгария са обвинени в нарушаване на основни ценности като свободата на съдилищата и медиите.
"Трябва да увеличим политическата и финансовата подкрепа за свободата и разнообразието на медиите. Това е особено важно за нашите демокрации", добави Йоурова.
Йоурова посочи, че пандемията е довела до невиждан мащаб на инфодемия - поток от невярна и подвеждаща информация. По нейните думи това носи вреди за обществото и за здравето на хората.
Според Йоурова опитите за външна намеса в живота на европейското общество са били наблюдавани и при изборите за евродепутати през 2019 година.
"Заплахата от външно влияние е истинска и сложна, трябва да се предпазим. Почти половината европейци се информират за европейската и националната политика онлайн", посочи Йоурова.
Пандемията се превърна в демократичен "стрес тест" за Европа, каза още Йоурова.
Колегата й, еврокомисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс, подчерта, че Брюксел ще продължи да следи Унгария, където премиерът Виктор Орбан се отказа от някои специални правомощия, предоставени на фона на коронавирусната криза.
"Трябва да защитим върховенството на закона и правата на свобода с парламентарен контрол, независима съдебна система и свободни медии. Свободите не трябва да бъдат ограничавани дори един ден по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо", заяви министърът на правосъдието на Германия Кристин Ламбрехт, която представлява настоящият ротационен председател на ЕС.
