"Две години война, две години мъка, две години разрушения. А всичко това можеше да се предотврати!" - твърдения като това постоянно се изказват от някои проруски среди, включително и в Германия, съобщи Deutsche Welle.
(Във видеото може да научите повече за: Папа Франциск призова Украйна да преговаря за мир)
Те твърдят, че между Русия и Украйна е имало договорено примирие - и то още през април 2022 година, тоест само няколко седмици след нахлуването на руските войски в Украйна. Твърди се също, че Западът бил попречил това примирие да влезе в сила.
Тази версия бе отдавна опровергана не само от украинските участници в преговорите – експертите също я отхвърлят по много причини, отбелязва АРД.
„Преговори между Русия и Украйна наистина е имало, но решаващото в случая е, че никога не е било изготвяно споразумение, защото различията между двете страни по спорните въпроси са били твърде големи“, казва експертът по сигурността Нико Ланге.
Преговорите са започнали веднага след руското нахлуване
Първите преговори между делегации на Русия и Украйна са започнали още на 28 февруари 2022 година, тоест само дни след руската агресия.
Както написа „Уолстрийт Джърнъл“, Русия тогава е поискала безусловната капитулация на Украйна, освен това смяната на президента Зеленски и неговото правителство и обратното въвеждане на руския като официален език.
За украинската делегация тези условия, по понятни причини, са били неприемливи. През следващите дни двете страни са преговаряли основно за създаването на хуманитарни коридори за евакуация на цивилното население.
В средата на март преговорите между двете делегации стават по-интензивни, с Турция в ролята на посредник. На 29 март в Истанбул се стига до преки преговори, по време на които са били разработени по-конкретни идеи на двете делегации за възможно прекратяване на огъня, обяснява АРД. Украйна е трябвало да подпише обвързваща декларация за неутралитет, с която изцяло да се откаже от стремежа си за членство в НАТО, става ясно от документ, с който германското издание „Ди Велт“ разполага. Освен това Украйна е трябвало да декларира, че няма да придобива, притежава или произвежда ядрени оръжия, нито да допуска чуждестранни оръжия и войски на своя територия. Пак по сведения на „Уолстрийт Джърнъл“, от украинска страна са били дори готови да замразят въпроса за незаконно анексирания от Русия полуостров Крим.
Русия на практика е искала Украйна да остане беззащитна
По другите точки обаче позициите на двете делегации са си останали крайно раздалечени, информира АРД. Така например – не е било постигнато споразумение как трябва да изглеждат руско-украинските граници в Източна Украйна. Освен това руската делегация настоявала за огромно намаляване на украинската армия и на нейното въоръжение.
Това става ясно от проект, който руският президент Владимир Путин миналото лято размаха пред телевизионните камери, твърдейки, че става дума за изготвен проектодоговор. Наред с другото, Москва е искала украинската армия да бъде сведена до 85 000 войници и да разполага само с оръжия с ограничен обсег.
"Putin doesn't want peace, he's crazy": Zelenskyi explained how to force the Russian Federation to leave Ukraine alonehttps://t.co/rA0vSMDvxb
— Devana 🇺🇦 (@DevanaUkraine) May 4, 2024
The President of Ukraine is sure that the Russian dictator Vladimir Putin is crazy and does not want the war to end. Volodymyr…
„По същество Русия е искала да принуди Украйна да капитулира“, казва Нико Ланге пред АРД. „Ако Украйна беше приела записаното в руския проект, тя щеше да е напълно беззащитна при следващото руско нападение“, казва Ланге.
Освен това, проектът, показан от Путин, носи датата 15 април. А последният кръг преговори между двете страни се е състоял в Истанбул на 29 март.
„Готово споразумение, което да е било одобрено и от двете страни на срещата в Истанбул, изобщо не е имало“, посочва Ланге.
Двете делегации останали в контакт, но до следващи преговорни кръгове така и не се е стигнало.
Зверствата от Буча излизат наяве по-скоро случайно
За това има една основна причина: зверствата на руската армия в Буча, които излизат наяве в началото на април. Тогава руските окупатори избиват над 450 цивилни граждани. Оттам нататък всякакви нови преговори за украинското правителство стават невъзможни, освен при едно-единствено условие - ако Русия беше изтеглила всичките си войски от територията на Украйна.
„В онзи момент руснаците все още са смятали, че са пред Киев, че ще спечелят войната само след дни и биха могли да диктуват на Украйна всичко“, казва експертът Ланге.
По същото време обаче ситуацията се променя в полза на Украйна и във военен план. За зверствата в Буча се разчува най-вече поради това, че на руските войски им се налага да се изтеглят от града. Впоследствие Путин се опитваше да представи изтеглянето на руснаците като жест на добра воля от страна на Москва, но без особен успех.
Спорът за гаранциите по сигурността
Друг важен спорен въпрос в преговорите за примирие са били гаранциите за сигурността на Украйна. Защото ако тя беше приела исканията на Русия за орязването на украинската армия, това щеше да превърне страната в напълно беззащитна жертва при следващо руско нападение. От документите излиза, че Русия била готова единствено да обещае, че няма да напада повторно Украйна. Но подобно обещание Русия даде и през 1994 година с т.нар. Меморандум от Будапеща, без обаче да го спази.
Затова по време на преговорите се стига до идеята, че евентуалното споразумение между Русия и Украйна трябва да бъде гарантирано от други държави, пише АРД.
Назовани са били САЩ, Великобритания, Китай, Франция и Русия, т.е. петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Те е трябвало да предоставят на Украйна достатъчни гаранции за неутралитета ѝ, ако договорът бъде нарушен. Но този план е съдържал множество уловки – например възможността Русия да отхвърли западните гаранции.
„В такъв случай при нападение на Русия тя би имала право да отхвърли гаранциите за сигурност, което естествено е пълен абсурд“, казва Нико Ланге пред АРД.
Към това се добавя, че западните държави – Франция, САЩ и Великобритания, вероятно никога не биха се съгласили да дават подобни гаранции за сигурност.
„Тези държави не са готови със собствените си войски да защитават Украйна в самата Украйна. Затова никога не биха приели обвързващи гаранции за сигурност“, казва експертът.
Подменят се местата на агресора и жертвата
Като цяло Ланге намира, че редица твърдения, свързани с преговорите за примирие са пресилени.
„Ако Украйна се бе съгласила с този руски проект, тя щеше да е напълно беззащитна при следващо руско нападение. А това, че Украйна е била готова за преговори, не означава, че би приела позициите на другата страна", казва Ланге.
В случая става дума за изпитан ход на руската пропаганда – да претопля отдавна известни подробности с цел да подмени местата на агресора и жертвата, коментира АРД. Затова Кремъл и проруските канали непрестанно повтарят, че Украйна и Западът са осуетили сключването на готово споразумение.
„Перфидното е, че и в тази история се прокарва тезата, че Украйна и Западът носят вина за войната, тъй като е можело да бъде договорено примирие. Това е изключително цинична аргументация, тъй като отговорността за войната е единствено и само на Путин", казва Ланге.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
