Убийството на Александър Литвиненко: Въпросите, които останаха без отговори

И зминаха близо 16 години от убийството на Александър Литвиненко, но и до днес случаят все още не е окончателно изяснен. 

Бившият подполковник от руската Федерална служба за сигурност, която е правоприемник на КГБ, беше един от най-яростните критици на Владимир Путин. През 2000 г. той емигрира нелегално в Обединеното кралство, където получи политическо убежище. 

Обвиненията, които Литвиненко публично отправи срещу Кремъл, са повече от шокиращи. Според него Путин е отговорен за взривяването на жилищни сгради в Москва, а ФСБ има връзки с организираната престъпност и подкрепя терористични организации като „Ал Кайда“. 

Litvinenko's murder was "probably" approved by Putin pic.twitter.com/iIABOWbeWH

— The Economist (@TheEconomist) January 21, 2016

Всичко това кара много хора да смятат, че зад убийството му стои именно руският държавен глава – нещо, което Кремъл категорично отрича. 

Отравянето на Литвиненко

На 1 ноември 2006 г. Литвиненко се среща с двама бивши агенти на КГБ – Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун, в заведение в Лондон. Малко преди това той разговарял с италианския учен Марио Скарамела, който му предал материали, включващи списък на руски дисиденти, които Кремъл искал да премахне. На въпросната среща Скарамела заявил, че разполага с информация за убитата в Москва на 7 октомври 2006 г. журналистка Анна Политковская.  

Литвиненко усетил първите симптоми на отравянето още на 1 ноември. На следващия ден състоянието му се влошило и той бил приет в болница. Първоначално лекарите сметнали, че става въпрос за вирусна инфекция. След като лечението му се оказало безрезултатно, те се вслушали в думите на самия Литвиненко, който твърдял, че е бил отровен. Токсиколозите предположили, че той е погълнал талиеви соли. Други обаче отбелязали, че симптомите напомнят за радиоактивно облъчване и е възможно да става въпрос за отравяне с радиоактивен талий.  

Литвиненко умира на 23 ноември. Като причина за смъртта му е посочено отравяне с радиоактивен полоний-210. Въпросът кой е отговорен за случилото се продължава да е обект на разпалени спорове. 

Who was Alexander #Litvinenko? https://t.co/lgFnluJdMm pic.twitter.com/UzsnIMdVYY

— BBC News (World) (@BBCWorld) January 21, 2016

Проведеното разследване установило, че има следи от полоний-210 на няколко места, посетени от Луговой и Ковтун – като офиси, хотели, самолети и дори стадиона на футболния клуб „Арсенал“. Въпреки тези доказателства двамата отрекли да имат нещо общо със смъртта на Литвиненко. Руските власти на свой ред отказали да ги екстрадират във Великобритания, където да бъдат съдени.

Ковтун почина по-рано тази година, след като се разболя от COVID-19. Що се отнася до Луговой, за него се знае, че е познавал Литвиненко от 90-те години на миналия век. Той се представял като „консултант“ на руски бизнесмени, искащи да инвестират в Обединеното кралство. 

Russia was behind Litvinenko assassination, European court finds https://t.co/v4hwS52DO8 pic.twitter.com/izJV9Wn4VJ

— Reuters (@Reuters) September 21, 2021

Разследването разкрило и още нещо – случилото се на 1 ноември не е първият опит за отравяне на Литвиненко. Малко по-рано, Луговой и Ковтун му предложили чаша с вода, в която имало полоний-210, но той така и не отпил от нея. 

Борис Березовски и „Лондонският кръг“

Борис Березовски е руски олигарх, който познавал лично както Луговой (на когото помогнал финансово при пристигането му във Великобритания), така и Литвиненко. 

През 1994 г. срещу него е извършено покушение с кола-бомба. Березовски оцелял, но шофьорът му загинал. Разследването на случая било поверено именно на Литвиненко.  Няколко години по-късно, след като Владимир Путин станал президент на Русия, отношенията между бизнесмена и Кремъл започнали да се влошават. Березовски подложил на остри критики предложение, което давало на държавния глава правото да освобождава избрани губернатори. Той нападнал Путин и за реакцията му покрай инцидента с подводницата „Курск“, отнел живота на 118 моряци. 

В резултат на всичко това натискът върху Березовски в Русия се засилил. На 7 ноември 2000 г., докато бил в чужбина, бизнесменът обявил, че няма намерение да се завърне в родината си. По думите му, той бил изправен пред избора дали да се превърне в политически затворник или политически емигрант. От 2002 г. Березовски не можел да напуска Великобритания, тъй като Москва поискала неговото екстрадиране, а властите в Лондон му предоставили политическо убежище. 

В Обединеното кралство той създал т. нар. „Лондонски кръг“, в състава на който влизали още Литвиненко, Алекс Голдфарб и Ахмед Закаев. Березовски заявил, че е не мисия да свали Путин от власт „със сила“ или чрез „безкръвна революция“. Той започнал кампания, която имала за цел да разобличи злодеянията на руския президент. Според него Путин непрекъснато потъпква свободата на словото и е отговорен за извършването на военни престъпления в Чечения.

Russian oligarch Boris Berezovsky found dead at his British estate - @TelegraphNews http://t.co/WLgUYr3s9u

— Breaking News (@BreakingNews) March 23, 2013

Березовски е намерен мъртъв в дома си на 23 март 2013 г. Тялото му било открито в банята, а около врата му имало превръзка. Според разследващите той се е самоубил. По-късно става ясно, че олигархът бил затънал в дългове и страдал от депресия. Ден преди смъртта си Березовски дори заявил, че вече няма за какво да живее. Въпреки това много хора гледат скептично на официалните заключения и смятат, че става въпрос за убийство, зад което стои Кремъл. Според тях разследването било приключено твърде бързо и редица въпроси останали без отговор.

Зловещото изказване на Сергей Абелцев

Сергей Абелцев е депутат от руската Дума и бивш бодигард на небезизвестния политик Владимир Жириновски. Едно негово изказване, направено по повод смъртта на Литвиненко, предизвика възмущението на целия свят и убеди много хора, че именно Кремъл стои зад покушението. Ето какво заявил Абелцев: „Предателят получи своето заслужено наказание… тази ужасна смърт трябва да послужи като предупреждение за всички предатели“. 

Това далеч не е всичко. След смъртта на Литвиненко, Абелцев се обърнал към Березовски със следните думи: „В Русия не прощаваме на предателите. Бих препоръчал на гражданина Березовски да стои далеч от храната, която ще му бъде предложена по време на възпоменателната церемония на неговия съучастник Литвиненко“. 

Дали Абелцев е знаел нещо, останало в тайна от широката общественост или просто е изказал личното си мнение? Отговор на този въпрос все още няма. 

Кой простреля Пол Джоял?

Друг инцидент, който е обект на всевъзможни конспиративни теории, е този с Пол Джоял – бивш ръководител на Комисията по разузнаване към Сената на САЩ, който се познавал с Литвиненко. В свое интервю за телевизия NBC, което дава в края на февруари 2007 г., той заявил, че убийството му е дело на Кремъл, а Путин се опитва „да затвори устите на всички свои критици“. Джоял също така припомнил, че Литвиненко се захванал с разследването на смъртта на Политковская. „Беше отправено послание към всеки, който има намерението да се опълчи на Кремъл: ако го направите, независимо кой сте и къде се намирате, ние ще ви намерим и ще ви накараме да замълчите – по възможно най-ужасяващия начин“, отбелязал още той. 

Броени дни след въпросното интервю Джоял е прострелян пред дома си в Аделфи, Мериленд. Въпреки че получил тежки наранявания, той оцелял. С разследването на нападението се заело ФБР. Стрелецът обаче така и не бил открит. 

Любопитна подробност е, че малко преди интервюто Джоял се срещнал с бившия генерал от КГБ Олег Калугин (когото Кремъл обвинява, че е американски шпионин). Освен това по данни на NBC след като бил прострелян, Джоял успял да се прибере в дома си и казал на своята съпруга незабавно да се обади на Калугин. И до днес не е ясно каква е била причината за това. 

Още от автора:

На ръба на ядрена война – какво знаем за Карибската криза

Убийства, измами и подкупи - 4 скандала, които разтърсиха света

Четири шокиращи теории, които трябваше да променят историята

Защо СССР и САЩ искали да взривят атомна бомба на Луната?

Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята