Д вама души, на които остават по-малко от шест месеца живот, разкриват противоположни възгледи за асистираната смърт.
Клер Търнър, 59 г., Девън
Искам да умра добре под дъба в градината си, с дъщерите ми, които свирят на китара, и с хора, които разговарят на заден план. Искам да гледам дървото, да виждам птиците и насекомите и да се чувствам част от природата, посочва Търнър.
Живея във ферма в Девън, където в момента слънчогледите са почернели от зимата и са увиснали в полето, където птиците се хранят с мазните им семена. Зеленчуците за следващата година спят в почвата под тях - всичко, което живее, накрая умира, разказва Търнър.
Откритието, че имам рак в четвърти стадий, беше шок, но аз намерих начин да го приема. Надявам се, че моята енергия, моята същност, ще бъде освободена в естествения свят, за да се смеси с всички онези, които са ме изпреварили, и с всички живи същества, които са си отишли преди мен.
Фатално решение: Защо асистираното самоубийство е толкова противоречиво и къде вече е законно?
Когато за пръв път казах на дъщерите си за болестта си, Клои, най-голямата ми дъщеря, беше ужасена от смъртта. Тя работи в болница и много иска хората да имат възможност да умират с асистенция. Другата ми дъщеря Изи също напълно подкрепя това, посочва мъжът.
Направих анкета сред приятелите си. Един от тях е категорично против поради религиозните си убеждения, но останалите в огромната си част подкрепят асистираната смърт.
Дядо ми Артър Търнър беше активист, който в края на живота си се бореше за безопасни и достъпни жилища. Нямам сили да се боря заради рака си, но исках да продължа неговата кауза.
За мен е необичайно, че според действащите закони, ако позволим на някое от животните във ферма да страда, фермерът ще бъде подведен под отговорност.
Но асистираната смърт не е само за избягване на страданието. Преди време бях консултант, който работеше с подрастващи по въпросите на тежката загуба. Има разлика между нормалния, естествен процес на смъртта и ситуациите, в които хората се травмират от начина, по който тя настъпва. Това влияе на мозъка по различен начин, обяснява Търнър.
Онкологът ми каза, че без химиотерапия ми остават месеци живот.
Two people with less than six months to live reveal contrasting views on assisted dying https://t.co/JOen5OZZyc
— M R Law Solicitors (@mrlawsolicitors) November 28, 2024
„Смъртта не е като видеоигра, в която се появяваш отново”
Филип, Мидландс
Този свят е временен, а на мен ми предстои по-добър живот. Имам рак на панкреаса, който засяга не само панкреаса, но и белите ми дробове. Когато ни казаха, че ми остават по-малко от шест месеца живот, съпругата ми Полин не можеше да спре да плаче. Седейки в болницата, ние пеехме хвалебствени песни за Бога.
Мисля, че хората не осъзнават, че смъртта е еднопосочно пътуване. Тя не е като игрите, които децата играят на конзолите си, където те убиват, а след това се героите се появяват отново.
В днешно време като че ли хората говорят по-открито за асистираното самоубийство. Преди тридесет и пет години един от моите съседи имаше рак на лимфома и му оставаха шест месеца живот. Сега той е на 67 години - представете си, ако тогава беше посегнал на живота си, размишлява Търнър.
Когато бях на 15 години, майка ми издъхна бавно и мъчително от рак на гърдата. Седях до леглото ѝ и се преструвах, че изтривам болестта от гърдите ѝ. Два дни преди да умре, тя се молеше: „Боже, искам или да ме излекуваш, или да ме вземеш при себе си“. Тя умря естествено, с достойнство.
Режисьорът Жан-Люк Годар е прибегнал към асистирано самоубийство
Оттогава медицинската наука е напреднала. Няма причина някой болен от рак да умира в мъчителни болки. Лекарите могат да се справят с болката, но по-големият проблем е липсата на услуги в края на живота или на палиативни грижи. През целия си живот съм плащал данъци, така че не виждам причина тези грижи да не са достъпни за мен.
Всички съчувстваме на тези, които искат да умрат с асистирана смърт, но ако позволите законът да бъде променен само за няколко души, за кратко време той ще се разшири и ще обхване и други, смята мъжът.
Виждаме това в Канада и Нидерландия, където в началото това се отнасяше само за неизлечимо болни хора, а сега се говори за разрешаването му за хора с психични заболявания, деца и дори бездомни.
Така се стига до общество, в което стойността на живота се намалява. Това е ужасяващо. Това не е обществото, в което искам да живея или което искам да оставя след себе си, категоричен е Търнър.
* Във видеото: Топ 5 държави с най-голям процент убийства
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
