В самия край на 2019 г., изолирано събитие в Северен Ирак предизвика трус, който бързо прерасна в земетресение, поставящо политиката на САЩ в Близкия изток пред сериозен тест. Смъртта на служител на американското министерство на отбраната при ракетна атака на про-иранска милиция по иракска база в района на Киркук, доведе до ответен американски удар, при който загинаха 25 бойци на същата милиция. През уикенда САЩ бомбардираха цели както в Ирак, така и в Сирия, където милицията – Катаеб Хизбулла, разполага със свои бази.
САЩ атакуваха бази в Ирак и Сирия, Помпео: Това беше послание
Във вторник, иранците и техните съюзници в Ирак отговориха с демонстрация, организирана от членове и симпатизанти на про-ирански милиции пред посолството на САЩ в Багдад. Демонстрацията ескалира с щурм на сградата, предизвикал евакуация на дипломатите и американския посланик. Посолството се намира в т.нар. Зелена зона – силно охраняван район на Багдад, където има чужди представителства и иракски правителствени сгради. В същия район от октомври насам има тежки антиправителствени протести, довели до смъртта на над 500 души заради действията на силите за сигурност. Срещу привържениците на про-иранските милиции, обаче, такава сила не беше използвана от иракските власти.
Тези про-ирански милиции са известни с иракското си име Хашд ал Шааби. Лидерите на милициите действат координирано с политическа и икономическа помощ от Иран и макар в миналото всички те да имат дълъг списък с атаки по американски сили, по време на войната срещу „Ислямска държава“ Хашд участваха активно и това им проправи път към политическия живот на Ирак. Днес, Хашд имат своя политическа партия, а след изборите през 2018 г., участват в правителството, срещу което вече повече от три месеца има огромни демонстрации в Багдад и други градове на страната срещу корупция и злоупотреба с власт.
US Embassy in Baghdad now.
— Baxtiyar Goran (@BaxtiyarGoran) December 31, 2019
Main gate and reception on fire. Hezbollah flags raised on the wall. #Iraq #Iran pic.twitter.com/A9oOdnBnaK
Действията на иранските съюзници в Ирак срещу посолството на САЩ, хвана Доналд Тръмп в неподходящ момент.
Следващите американски избори са след по-малко от година. Той е изправен пред силни критики у дома, опонентите от Демократическата партия го притискат, а срещу него има обвинения за злоупотреба с власт и използване на политическо влияние, включително за възпиране на помощи за Украйна. Една видима и унизителна атака по символа на американската държава, каквото е едно посолство, а също и смъртта на американски гражданин, не изглежда никак добре за администрацията на Тръмп. Ако ответните действия на САЩ доведат до още жертви и ескалация, ситуацията ще стане още по-тъмна. Тръмп, както е казвано многократко от него и от анализатори на международните отношения, от години застава срещу военните приключения в далечни държави, които той разглежда като минимално важни за американските интереси. От друга страна, той е силно анти-ирански настроен и призовава за натиск по Техеран, който нарича „политика на максимален натиск“.
Стотици убити и оставка на премиера – протестите в Ирак продължават
Този натиск засега е ограничен до налагане на икономически санкции, тъй като за Тръмп това е най-успешния инструмент за противодействие. Виждането му не се промени дори когато ирански кораби възпираха петролни танкери в Персийския залив, нито когато поразиха петролната индустрия на съюзната на САЩ Саудитска Арабия – не се промени дори, когато Техеран свали американски дрон над Залива, струващ близо 17 милиона долара.
Санкциите на САЩ имат сериозно отражение върху иранската икономика, но почти никакъв дипломатически ефект.
Техеран не се чувства достатъчно притиснат, че да се съгласи с нови условия по т.нар. „ядрена сделка“, от която САЩ се изтеглиха през 2018 г. и отказва идеята за възможна среща между лидерите на Вашингтон и Иран. От май месец насам, основният резултат от санкциите беше решението на Техеран да отговори с атаки по петролни съоръжения на Саудитска Арабия, а също и нападения върху танкери, включително на държави, които не са замесени в споровете в Близкия изток. Иранската серия от атаки включва и последната атака върху американските сили в Киркук и щурма на сградата на посолството в Багдад. Трябва да се припомни също, че иранците атакуват американските сили неколкократно през последните две години, посредством своите съюзници в Сирия и Ирак. Милициите, които Иран спонсорира и тренира имат бази от границата между Ирак и Иран чак до крайбрежието на Средиземно море в Ливан – в Йемен иранците също имат свои съюзници.
U.S. Marines assigned to Special Purpose Marine Air-Ground Task Force-Crisis Response-Central Command deploy to Iraq to bolster security at the US Embassy and ensure the safety of American citizens, Dec. 31. pic.twitter.com/qD84tgKyYI
— U.S. Central Command (@CENTCOM) December 31, 2019
Смъртта на американски служител задължава Тръмп да отговори, след като неколкократно отлагаше по-силов отговор. Щурмът на посолството и унижението, което това събитие представлява за американската политика в района, го свари неподготвен. Американският президент никога не е обръщал сериозно внимание на външната политика, но колкото и да не иска да се занимава, събитията карат съюзниците му в собствената му партия – Републиканската – да изискват от президента нещо повече от санкции.
Наследството на Тръмп в Близкия изток – три години по-късно
Ето защо, Тръмп не можеше да направи нищо друго, освен да застане с ясна позиция и да потвърди очевидното – че Иран стои зад ракетната атака в края на 2019 г. и щурмът на посолството. Той заплаши с „болезнен отговор“ и призова милионите иракчани, „които искат свобода“, да се борят за освобождението си от иранското влияние. Тук Тръмп използва социалното и политическо напрежение, което съществува в Ирак през последните месеци – то самото вследствие на години неадекватна политика на последователни иракски правителства. От октомври насам има сериозни демонстрации, довели до смъртта на стотици, докато ранените са близо 20 000. Но призивът на Тръмп създаде идеалната атмосфера за про-иранските милиции Хашд ал Шааби. Преди изказването на Тръмп, техните съюзници използваха прикритието на антиправителствените демонстрации, за да извършат атака по американското посолство – действие, довело до объркване сред международните медии, които масово съобщиха, че „протестиращи са атакували американското посолство“.
Сега Хашд имат оправданието да използват изказването на Тръмп, за да продължат да нагнетяват ситуацията
и това засега се оказва успешна политика и с един куршум си решиха два проблема – след щурма на посолството, имаше още две нападения върху американски сили в Ирак, а в същото време Хашд удариха имиджа на антиправителствените демонстранти. Тези протестиращи изискват смяна на правителството, но също така са видимо анти-ирански настроени, тъй като обвиняват Иран, че задушава иракската икономика. Хашд, като участници в правителството в Багдад и съюзници на Иран, не можеха да искат по-добро време. Сега, след щурма над американското посолство, за мнозина читатели извън Ирак, протестиращите в Ирак и нападателите над посолството, са едни и същи хора, което е напълно погрешно, но е в унисон с целите на Иран и правителството в Багдад.
JUST IN: Trump accuses Iran of "orchestrating attack" on US Embassy in Iraq https://t.co/tu3tgAtdEa pic.twitter.com/VIE18y1DNe
— The Hill (@thehill) December 31, 2019
За американците атаката по посолството им в Ирак напомня за травмата от заложническата криза през 1979 г. в американското посолство в Техеран. През 2012 г. американското консулство в Бенгази също беше нападнато и тогава това беше използвано от Републиканската партия за кампания срещу администрацията на Барак Обама и специално срещу държавният секретар Хилъри Клинтън. Щурмът върху посолството в Багдад няма как да не подейства емоционално на американската общественост и това е нещо, което иранците напълно осъзнават.
В навечерието на американските удари по про-иранските милиции, които бяха осъдени от иракските политици, имаше подновяване на искането от миналото лято за изгонване на американските войници от Ирак. Искането беше предизвикано от серията от израелски удари по бази на про-ирански милиции в Западен Ирак. Макар тези удари израелците да не бяха консултирали предварително със САЩ, основно Вашингтон отнесе критиките заради наличието на войници в Ирак – близо 5000 към този момент. След последните събития, искането за изгонване на американските сили вероятно ще получи по-голяма гласност.
Това е моментът на истината за американската стратегия в региона.
Невъзможно е да се разбере от сега какво се планира в Техеран и какви могат да бъдат последиците, но е ясно, че Иран няма намерение да стои встрани в очакване на поредните американски санкции. Напротив, играта се е променила отдавна и иранците отдавна не провеждат защитна политика, а напълно експанзивна. Някои анализатори заявяват, че иранските лидери са в паника, но не изглежда така. През последната година, именно Иран проведе добре планирана кампания за атака по всяка възможна точка на американското присъствие и влияние в Близкия изток – от Ирак до Сирия и Ливан, Техеран е заплаха във военен, политически и икономически смисъл.
Израел наблюдава събитията. Израелците са страната, която провежда най-активна дейност срещу иранските бази в региона, но също така са и американски съюзник. Много притеснен американски съюзник, ако трябва да сме честни. След неадекватните политики на Тръмп в Сирия, израелските лидери смятат, че страната им трябва да се справя сама. Според израелската армия, 2020 г. ще е година, през която ще се наблюдава ескалация по границите на Израел и особено по северната с Ливан, където е Хизбулла. В Сирия, необявеният сблъсък между израелци и иранци продължава с пълна сила и това ще се отрази на целия конфликт в страната.
Събитията от последната седмица значително покачи нивото на напрежение между САЩ и Иран.
Ще има ли продължителен отговор от САЩ? Може да се очаква, че американците няма да рискуват с открит сблъсък, който би превърнал Ирак и района в безмилостно бойно поле. Съюзниците на Иран и САЩ могат да бъдат въвлечени – и те вероятно ще бъдат – в борба за надмощие, която няма задължително да включва изкарването на армии, а ще видим ръст на специалните операции, икономически саботажи и използването на наемници и милиции. Подобен тип напрежение може да продължава дълго, но също така води до постепенна и сигурна ескалация. И все пак, не е ясно дали Тръмп ще продължи политиките си, или ще вземе предвид мнението на военните си командири. 2020 г. тепърва предстои.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
