След броени дни Джими Съмървил идва за концерт у нас за първи път. Певецът даде интервю единствено за Вести.бг, в което разказа за начина, по който усеща песните си, за поп музиката днес и преди 25 години, за каузите, на които симпатизира.
- Каква е разликата между поп сцената сега и преди 25 години, когато започвахте Вие? Мислите ли, че е толкова популярна?
- Да, поп музиката продължава да е популярна колкото и през 80-те, хората винаги се връщат към нея. Разликата е в нас, артистите. Да си намерим място на поп сцената днес е по-трудно.
През 80-те възможностите за по-възрастните музиканти бяха далеч повече. Да, попът винаги е бил предназначен за младата публика, но никога не са съществували правила, че трябва да го изпълняват само млади певци.
- Фалцетното пеене е Вашата запазена марка, трудно ли беше да го наложите?
- Случаят е много интересен. Веднъж изпълнявах една поема и някой, мисля че Ричард Коулс, с когото после бяхме партньори в „Комунардс", каза, че звуча много странно и трябва да използвам това. Не беше точно певчески глас, не беше упражнявано, просто звук, който излизаше от мен.
Винаги съм бил неуверен и е страхотно някой изведнъж да ти каже, че притежаваш нещо уникално. Невероятно е, много специално. Няма просто да го хвърлиш на боклука, нали!
- Фалцетното пеене стана ябълката на раздора в националния ни конкурс „Евровизия". Нашият победител също използва фалцетното пеене, но това раздели българските музиканти и публиката. Бихте ли казали няколко думи на хората, които харесаха и отрекоха песента?
- Обещавам да чуя песента, но предпочитам да не споделям мнението си. Винаги съм работил за каузи, които обединяват хората, а не ги разделят.
- Заглавията на всичките ви солови албуми сякаш разказват история - първо Manage Thе Damage, после Dare To Love, Read My Lips и Home Again. Има ли наистина история и кой е главният герой в нея?
- Тези албуми са заредени с много емоция. Те са израз на моите политически убеждения, на страховете ми, на преживяванията ми. Правя това, което смятам за правилно, независимо дали би имало финансов успех.
Например в Read My Lips бях силно ангажиран с анти-СПИН каузата и внезапно си дадох сметка, че ме привлича да пея за това, което чувствам и мисля и това е причината песните да значат толкова много за мен.
Има песни и от предишните ми албуми, които също са много важни за мен. С последния - Home Again - осъзнавам, че домът и приятелите са взаимно допълващи се и заместващи се. Независимо къде си и с какво се занимаваш, това чувство е в теб. За мен приятелството и любовта, която получаваме от хората, създават усещането за втори дом.
- Много от Вашите колеги са ангажирани с различни политически или социални каузи. Вие коя подкрепяте?
- Моите каузи винаги са били в пряка връзка с емоциите ми. Политиката е нещо, което засяга ежедневието ни и в този смисъл животът ни е политика.
Смятам, че моята известност и откритост допринесоха за днешното разбиране на хомосексуализма. Аз бях един от първите хора, които демонстрираха открито поведение, за мен това беше нещо естествено. Винаги съм се интересувал от политиката и гледам на това, че съм хомосексуалист като на политическа позиция.
