0
Филмът "Цветът на хамелеона", спечелил "Златна роза" за най-добър български филм и вече предизвикал овации на близо 20 международни фестивала, излиза на екран в петък, 5 април, а премиерата е днес, съобщават разпространителите от "А плюс Синема".

"Ще смятам филма за успешен, ако има над 50 хиляди зрители в България. Ако са 30 хиляди, няма да плача, но ако има под 30 хиляди, ще бъде много зле", казва Емил Христов. Най-известният български оператор дебютира като режисьор с "Цветът на хамелеона".

Сценарият е написал Владислав Тодоров по своя роман "Цинкограф".

Това е гротеска за млад мъж, вербуван и после изхвърлен от Държавна сигурност. Потънал в амбициите, фантазиите и маниите си, през 80-те години на миналия век героят формира свой екип доносници - млади уж дисидентстващи интелектуалци от "Кръга за ново мислене "Спекула" и ги кара да се топят едни други пред службите. Трупа огромен архив, след свалянето на Т. Живков се представя като резидент - ту на КГБ, ту на ЦРУ, ту на МИ-6. Така успява да измами МВР, където управляват бивши и нови алчни манипулатори, и осребрява папките и записите с доноси.


"Тази история е без невинни. Тъмната страна на тайните служби е разкрита чрез извратеното удоволствие от шпиониране и манипулиране на хора. Филмът е парадоксален поглед към тоталитарния режим, представян обичайно като общество на преследвани и преследвачи", така продуцентите представят филма.

За младите зрители "Цветът на хамелеона" би бил интересен като забавление с крайно необичайна гледна точка към непознатото за тях минало, а за онези, които помнят света преди срутването на Берлинската стена, ще достави удоволствие, защото жестоко се подиграва с имитативната дейност на някогашните пишман агенти и шпиони.

В същото време ненатрапчиво е представена цялата нерадостна българска действителност от последните 25 години.

Писателят сценарист Владислав Тодоров казва за "Цинкограф": "Миналото не се губи. То не е запис на хартия. Нито е нескончаема лакърдия за деди и прадеди. То динамично видоизменя настоящето. То е живо бреме. Комунизмът например остави траен отпечатък. В този период от своята история българинът беше дисциплинарно модернизиран, социално-инженерно подобрен, рационализиран.

Комунизмът насилствено трансформира додеветосептемврийския политически живот в България от кървава баня в безкръвен цирк. Циркът продължава, бездарен и пошъл. Кое е по-достойното, по-благополучното състояние - всеки да си отговори сам.


"Цинкограф" се опитва да реконструира с художествени средства популярни представи на българина за историята си, за произхода на българските работи, версиите на масовото съзнание за българските потайности, народно-конспиративните теории. Невъзможността да се постигне истината в цялост, а само на части, които се оказват лъжи, е в основата на интригата.


Цялата истина за това кои сме и защо сме това, което сме, се разпада на споделени лъжи. Кълбо от лъжи и измишльотини. У нас на лъжата краката са дълги. Тя стига далече."


Дебютиращият като режисьор Емил Христов, отдавна наложил се като суперперфекционист в операторското майсторство, води ясно и стегнато разказа.

Великолепни в ролите си са както дебютиращият в игрален филм Руши Видинлиев, така и Руси Чанев, Ирена Милянкова, Светлана Янчева, Самуел Финци, Михаил Мутафов, Деян Донков, Христо Гърбов.

Тези дни Емил Христов беше избран в престижната селекция на американското списание "Варайъти" (Variety) - "Десет европейски режисьори". Десет филма, избрани от критиците на списанието, ще бъдат представени на предстоящия международен фестивал в Карлови вари. На режисьорите, които задължително присъстват, ще бъде отделено специално внимание.

Програмата "Десет европейски режисьори" съществува от 2001 г. и за първи път в нея е включен български режисьор.

Емил Христов е роден през 1956 г. в София. Завършва фотографски колеж, а след това операторско майсторство във ВИТИЗ. В периода 1982-1990 г. е оператор във филмова студия "Време". Зад гърба си има повече от 50 документални и 30 игрални филма, 100 рекламни видеоклипа и над 20 музикални.

Сред филмите, отличени на български и международни кинофестивали, на които е оператор, са "Аз, Графинята" (1989), "Закъсняло пълнолуние" (1996), "Тувалу" (1999), "Посетени от Господ" (2002), "Под едно небе" (2003), "Дзифт" (2008), "Стъпки в пясъка" (2010), "Love.net"(2001), "Аз съм ти" (2012) и др.