С амо във Виена малолетните крадли от България, вкарвани от престъпни банди, извършват около 7000 кражби на улицата или в обществения транспорт. Предполага се, че всяко дете е заловено между осмата и десетата кражба, пише австрийският в. "Курир" (Kurir.at).
Ако липсват само парите им, жертвите дори не съобщават на полицията, тъй като от бюрократичните процедури обикновено няма никакъв резултат. Заловените деца постъпват в "Кризисния център" на Виена - институция, където им се предоставя храна и подслон, докато бъдат потърсени от пълнолетен гражданин - родител или попечител.
През 2005 г. в центъра са постъпили 650 българчета, доста от тях многократно.
През януари техният брой е 59. В някои дни това се случва буквално през 20 минути. Често щом бъдат предадени от полицаите на социалните работници, малките отиват уж до тоалетната и отново изчезват.
Според австрийското законодателство деца под 14 години не могат да бъдат арестувани. Затова в парламента се водят дебати за намаляване на възрастовата граница до 13 години. Промяната обаче не би се отразила на българските крадли, тъй като голяма част от тях са едва 7-8-годишни.
Професионално организираните банди откупват от бедни семейства родителските права за определено време - с нотариално заверени пълномощни, т.е. с печата на държавната власт, коментира за вестника Ренате Балич-Бенцинг, ръководителка на Виенската служба за работа с младежта.
За кражби се използват само момичета.
Крадлите действат професионално: движат се по двойки, като най-често едната отвлича вниманието на жертвата, а другата действа светкавично. Децата са тренирани да се измъкват и от полицията, често под фалшиви имена, а на всеки три месеца съставът се подменя.
В кризисния център малките получават храна и квартира, имат право да се обадят по телефона на родителите си в България и усилията на службата са насочени най-вече към премахване на зависимостта им от бандата.
Ръководителят на центъра Норберт Чайпека посочва добрият пример на Румъния, която с австрийска помощ е успяла да се справи с този проблем. Стотиците кражби са сведени днес до минимум.
Мястото на изчезналите от Виена румънски джебчии обаче е заето мигновено от българските крадли.
Но властите в България, също кандидатка за членство в ЕС, се опитват да намерят начини да се измъкнат от отговорност. Тъй като децата са с фалшиви или изобщо без документи, официални представители на българската страна изказват съмнение дали са българчета, пише вестникът.
Румънският модел:
Законодателството е променено така, че родителските права не могат да бъдат откупвани. Дейността на нотариусите се наблюдава с цел да не бъде допусната нотариална заверка на подобни съмнителни договори.
Застрашените деца се намират в новопостроени кризисни центрове и изучават занаяти. Голяма част от австрийските фирми с филиали в Румъния, чийто брой до момента е 400, са поели обучението им за някои от своите производства.
Социални работници и криминалисти от Австрия запознават румънските си колеги с натрупания опит в тази област и проверяват на място от постигнатите резултати.
През 2005 г. от Австрия са депортирани 12 деца
и спрямо тях се прилагат мерките за закрила в съответствие със Закона за закрила на детето, обяви във времето за парламентарен контрол миналата седмица министърът на вътрешните работи Румен Петков в отговор на въпрос от независимата депутатка Мария Капон за незаконния трафик на българчета до Австрия.
