"Ди Пресе" заключава, че бързо трябва да бъдат погребани разногласията, породени от войната в Ирак и Западът да се обедини в борбата срещу тероризма.
Според германския "Зюддойче Цайтунг" Турция е естествена цел за терористите, въпреки че тя може да се е чувствала сигурна след разногласията си със САЩ във връзка с войната в Ирак. "Изведнъж стана ясно, че за ислямските екстремисти Турция е враг".
Според вестника това се дължи на позицията на арабските й съседи, които смятат Турция за твърде близка със Съединените щати и на обстоятелството, че тя е единствената ислямска държава в района, която има тесни връзки с Израел.
Швейцарският "Льо Тан" е съгласен и определя светските традиции на турската държава, желанието й да влезе в ЕС и присъствието на натовски бази нейна територия като символи на "всичко омразно на Бин Ладен и неговите убийци". Швейцарското издание посочва, че който и да стои зад ужасяващите атаки, целта му е да унищожи Турция като мост между Исляма и Запада.
Френският "Либерасион" определя атаките като изостряне на "антисемитския тероризъм", датиращ от 70-те. "Основанията се променят, но жертвите остават същите - евреите, чиято единствена вина е, че са евреи", отбелязва вестникът. Според "Либерасион" мотивите за нападението на еврейско училище във Франция вероятно се покриват с мотивите за атентатите в Истанбул.
Испанският "Ел Паис" се съгласява, че не бива да се вини израелската политика за нападенията в Турция. "Това е неприемлива позиция, въпреки че се споделя в много страни с мюсюлманска култура".
Германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" отхвърля обаче позицията на израелския външен министър Силван Шалом, че нападенията трябва да се разглеждат в светлината на антиизраелските и антисемитски изявления, направени в Европа в последно време. Вестникът уточнява, че в крайна сметка Ариел Шарон сам е създал репутацията си, а не Европа.
Австрийският "Дер Щандарт" обаче не вижда връзка между атаките и както вестникът се изразява "увеличаването на антисемитските инциденти в Европа".
