Българският печат днес - 23.05.2000 год.

"Пп пата обмисля посещение у нас" - "Демокрация" и "Той ще спасява нашите в Либия" - "24 часа". Това са двата основни аспекта, на които наблягат днешните вестници при отразяването на посещението на министъра на външните работи Надежда Михайлова във Ватикана. Ватикана ще използва влиянието си и ще постави въпроса с шестимата български медици, арестувани в Либия лично пред Муамар Кадафи, цитира "24 часа" думите на държавния секретар на Светия престол кардинал Анджело Содано. А иначе папа Йона-Павел II е склонен да посети България, ако визитата му ще спомогне за помирението в Българската православна църква, а не се използва за нови противопоставяния. Йоан-Павел II е глава на Римокатолическата църква от 20 години насам. През това време той посети над 180 държави, но все още не е стъпвал у нас. И това се дължи главно на ината на патриарх Максим, отбелязва "Демокрация" в редакционния си коментар. Извън всякакво съмнение е, че страната ни е заинтересована от едно подобно посещение на папата у нас. То би спомогнало в значителна степен да бъде изтрита прочутата "българска следа" в покушението през 1981 година, отбелязва "Демокрация". Освен всичко друго, на дипломатически език подобно посещение би означавало, че Римокатолическият свят започва да гледа на България като на незаменим инструмент в диалога между Изтока и Запада. Което би бил и най-добрият ефект от самата визита, отбелязва от своя страна "Новинар".

Колкото до чисто вътрешнополитическото ни дередже - "Безработицата стигна 19 на сто" обявява на първата си страница в каре на черен фон "Труд". И така - официално вече няма хляб за 726 хиляди българи. Неофициално - никой не знае точно за колко. Но в крайна сметка има ли значение от какъв десен е безработицата - сенчеста или не. Важно е, че тя посича хората тъкмо когато хранят челяд, отбелязва вестникът в редакционния си коментар. Че ще има безработица се знаеше. В името на разни там нови структури и преструктурирания. Но какво става сега обаче? Нали уж най-тежкото от реформата вече го отнесохме. И нали обещаха нови 250 хиляди работни места и че бавно и полека безработицата щяла да се свива, пита се "Труд". Е, май най-сетне някой ще трябва да си свие устата. А на потърпевшия от брътвежи средностатистически българин не му остава друго, освен да свие още една дупка от колана си.

Но за да бъдем справедливи трябва да кажем, че хората не се отчайват толкова от бедността, колкото от несправедливостта в разпределението на доходите. "Не толкова от самото безредие, което вилнее в нашия живот, колкото от това, че не виждат усилия това да се преодолее", отбелязва писателят Георги Данаилов в интервю за вестник "Демокрация". Корупция обаче има не само у нас, но и вредом по света. Някой даже я определят като основния белег на конституционната свобода. В човешкия организъм има хормон, който може да се нарече властостерон. У едни той е в малки количества, у други - в по-големи, но те не остават постоянни. Колкото повече власт имаш, толкова повече се увеличава властостеронът. Отнемат ли ти властта обаче, натрупалият се властостерон започва да те измъчва и е възможно да се получат кризи на остра властова недостатъчност. "Такива пристъпи ги има в страната ни напоследък, но те трябва да се преболедуват или всички да бъдат хоспитализирани, отсича Георги Данаилов. И все пак, България не върви към гибел. Макар и с препъване и падане, заобикаляйки и кривейки, тя върви натам, накъдето са се запътили всички европейски народи. А накъде са се запътили те, това един Господ знае, а може би и Той не знае".

"Основният въпрос за българина сега се сътои в това - какъв баланс ще съумее да поддържа, за да може, отчитайки колективните си идентичности, да изрази себе си като различен, уникален. Защото индивидуалността не означава само центриране върху Аз-а, върху себе си. Тя е път към отговорността да бъдеш личност", отбелязва доцент Валери Стефанов, декан на факултета по славянски филологии в Софийския университет в интервю за "Демокрация". Ярката индивидуалност е личност, способна да произвежда алтернативни идеи за света. И ако се огледаме сега около себе си ще видим какъв жесток недоимък цари именно откъм цветни хора, хора на алтернативното мислене и слово. А иначе същностна необходимост на човека е да си осигури възможности да общува с ценносттите, да живее с тях, отбелязва доцент Валери Стефанов. Защото без този стремеж, без вярата, започва антропологичният разпад. Именно споделените ценности са способни да преодоляват противоречията и негативните ситуации. А безверието не е родило нищо добро на този свят.