Кой финансира селскостопанския сектор у нас?

С�д �д 1990 г. кредитирането на селскостопанския сектор беше силно затруднено. Причините са непрекъснатите промени в собствеността, ниските доходи, високите лихвени проценти и тежките за производителите гаранционни изисквания. От друга страна, селското стопанство е и един от най-нерентабилните за кредитиране отрасли - дългият период на обръщаемост на капитала, и по-високият риск на производството го правят непривлекателен за банките. Възприетата на Запад практика за отпускане на кредити срещу бъдеща реколта у нас също бе посрещната враждебно. Пречка е и високата задлъжнялост на производителите.

Резултатът - източниците на земеделски кредити са ограничени. Липсва ясна държавна политика относно кредитирането на този иначе традиционен за страната ни сектор.
Отпусканите кредити са предимно краткосрочни, предназначени за оборотни нужди. Липсата на средносрочни и дългосрочни кредити доведе именно до силната декапитализация на селското стопанство.

През последните няколко години обаче държавата обяви селското стопанство за свой приоритет. Създадоха се държавни и неправителствени институции, чиято цел бе да субсидират и кредитират сектора. Част от организациите се финансират от чужди донори, друга част от тях разчитат на държавния бюджет. Банковият сектор също постепенно започва да се отваря за финансиране на селското стопанство.

През 1995 г. бе създаден Държавен фонд "Земеделие" като самостоятелна институция, която финансира приетите мерки по аграрната политика на страната ни. Той има претенциите да се превърне в

основен източник на средства

на земеделските производители. Фондът предоставя кредити, целеви финансови линии и субсидии на частни земеделски производители. При отпускането на кредити фондът работи в сътрудничество с търговски банки.

Установени са три схеми.
При пряко кредитиране 100% от финансите се предоставят от фонда, като така и рискът се поема от него.
При рефинансиране фондът осигурява 60% от кредита и поема съответния риск само за отпуснатата от него сума.
При гаранционните схеми "Земеделие" става гарант на кредитоискателя. Банката поема целия риск, отпуска кредити от своя кредитен портфейл, тя определя и обезпечението.

Дългосрочните инвестиционни кредити се отпускат в три направления - животновъдство, растениевъдство и селскостопанска техника. Кредитният портфейл за тези кредити е в размер на 25 млн. лв. Изискването при преките кредити е кредитоискателят да не разполага с повече от 100 дка засадени площи. Максималният срок за погасяване на кредита е 7 години. Гратисният период варира от 12 до 48 месеца. Краткосрочните кредити са за една година и се разпределят по целеви финансови линии. Кредитният портфейл за тях също е в размер на 25 млн. лв.

Най-голямото облекчение при този вид финансиране е ниската лихва - 3% годишно. 50% от обезпечението може да бъде под формата на ипотека на движимо имущество или бъдеща реколта. Максималният размер на средствата, които се отпускат за една земеделска година са 70 хил. лв., ако земеделецът осигури 100% обезпечение под формата на ипотека. Ако ипотеката се основава на бъдеща продукция, максималната отпускана сума е 50 хил. лв.

Пречка за усвояването на инвестиционните кредитите е обстоятелството, че те се оскъпяват с изискванията за застраховка на посевите и на залозите с недвижимо имущество. От друга страна, заниженият контрол в близкото минало доведе до около 40% невъзвращаемост на отпуснатите кредити. Това също пречи за разширяване на инвестициите през следващите периоди.

Прякото субсидиране -
една от възможностите

Освен за кредити, земеделските производители могат да кандидатстват и за субсидии. Приоритетните области и размерът на средствата се определят от ръководството на фонда. Бюджетът за субсидии тази година е 20 млн. лв. - с 3 млн. повече от предходната. Около 11 млн., от тях са предназначени за краткосрочно финансиране, като до 50% от тях са под формата на безвъзмездна помощ. Другата част се третират като кредит с лихва от 3%. За пряко субсидиране са отделени 9 млн. лв.

Тази година фондът ще субсидира и кредитира няколко нови целеви линии - за първи път ще се финансира производството на зеленчуци, предназначени за преработка и експорт - червен пипер, корнишони и домати. Отпускат се и средства за нови линии за производството на лен и памук, както и за сорго. Удвоени са и парите, предназначени за производителите на слънчоглед - 2,5 млн. лв. 14 млн. лв. са заделени и за торове, препарати и семена за есенната кампания.

САПАРД - финансовата инжекция на Евросъюза

Програма САПАРД бе създадена от Европейската комисия през 1998 г., като предприсъединителна програма за страните кандидатки за влизане в Европейския съюз. Програмата е със 7-годишен период на действие. За всяка страна се отпуска безвъзмездна финансова помощ в размер на 520 млн. евро. За България тази помощ е около 52 млн. евро годишно. Отпусканите субсидии са на трето място по големина след Полша и Румъния.

У нас ДФ "Земеделие" е определен като функционална структура по САПАРД. През 2001 г. бяха акредитирани три мерки от Националния план за развитие на земеделието и селските райони - "Инвестиции в земеделски стопанства", "Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти" и "Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи". Тази година ще бъдат акредитирани и шест нови мерки. Предвиждат се средства за обучение на земеделски производители, за подобряване на инфраструктурата и възстановяване на историческите паметници на селските общини, за собствениците на гори и за създаване на по-добър маркетинг на произвежданата продукция.

Финансовата помощ и по трите действащи мерки е в размер на 50% от одобрените инвестиционни разходи, от които 75% се осигуряват от ЕС, а останалата част от държавата. Всеки кандидат осигурява изцяло първоначалното финансиране на проекта си и след доказване на извършваните инвестиционни разходи получава 50% от тях.

По първата мярка минималната сума на разходите е не по-малко от 10 хил. евро и не повече от 500 хил. евро. По втората минималната сума е 1000 евро, а максималната - 200 хил. евро. По третата мярка минималният размер на одобрените инвестиционни разходи е 100 хил. евро и не може да надвишава 1,5 млн. евро.

Ще успеем ли да усвоим парите по САПАРД

Едно от изискванията на Евросъюза е отпуснатите субсидии да бъдат усвоени в определения период от 7 години. На този етап обаче от 149 постъпили проекта експертите от САПАРД са одобрили 64. Предстои да се разглеждат още 15 проекта. Стойността на вече одобрените проекти е около 27 млн. лв., от които усвоената сума по програмата възлиза на 2,08 млн. лв. До края на годината трябва да усвоим останалата сума от миналата година плюс отпуснатите ни 54 млн. евро през тази година, каза Красимир Неделчев, зам.-директор на ДФ "Земеделие", и добави, че тази година очакват да бъдат одобрени повече от 500 нови проекта.

Един от основните проблеми при изпълнението на програма САПАРД е недобрата подготовка на документите за кандидатстване. Друг проблем, с който се сблъскват кандидатстващите е, че трудно могат да си осигурят първоначалното финансиране. Банките отпускат кредити предимно на едрите производители, тъй като рискът при тях е по-нисък, а малките и средните в сектора остават неразбрани.

Едно от изискванията на ЕС е свързано с качеството на преработените продукти, което трябва да отговаря на европейското. Самото въвеждане на система за сертифициране обаче е доста скъпо вложение за малките и средните производители. Този факт също е една от пречките за усвояването на парите по програмата.

Въпреки трудностите има хора, които успяват да покрият изискванията на САПАРД. "Кандидатствах за средства по програма САПАРД с проект за реконструкция и модернизация на стара винарска изба. Изискванията са доста завишени, но, от друга страна, са оправдани. Според мен трябва да има контрол още на входа, обяснява Иван Тодоров, собственик на винарска изба "Todoroff" и добавя: "Реалните трудности идват оттам, че след като подадеш документите, възникват много допълнителни условия, повечето от които са неясно поставени и забавят процеса на кандидатстване".

Според г-н Неделчев документите на кандидатите стават все по-добре оформени. Това ни кара да мислим, че числото на неодобрените проекти постепенно ще намалява, допълва той. Според специалистите от САПАРД страната ни все пак ще успее да усвои отпуснатите средства. Цифрите сочат, че засега успяваме да се справим по-добре от страни като Полша, Румъния и Унгария, които все още не са успели да създадат национални агенции за администриране на САПАРД. Остава обаче отворен въпросът дали в стремежа си да усвоим парите на ЕС, няма да започне раздаване на средства за проекти, които не ще успеят да изпълнят задълженията си по договорите.

Освен финансовите структури, които функционират с помощта на държавата, съществуват и много неправителствени организации, финансиращи сектора. Но на този етап алтернативните източници за финансиране на стопанските производители са твърде ограничени и епизодични. Все още основната тежест се пада на държавата и нейните институции. Но държавен приоритет би трябвало да бъдат не големите в сектора, а малките и средните стопански производители.

Пример ни дават и страните от ЕС. Политиката им се ориентира към намаляване на държавните субсидии за едрите земеделци, както и на техните квоти за производство, но затова пък се стимулират малките в тази област. Може би това е пример за подражание, който би трябвало да последваме и ние.