Той успя да създаде и собствени контакти с лидери, издигнати от "цветните революции". Назарбаев, който продължава да брани идеята за Евроазиатска икономическа общност, е желан гост в Киев. Назарбаев, който запазва добри контакти с Москва, е желан гост в Тбилиси.
Разговорът на литовския премиер Алгирдас Бразаускас с Назарбаев за покупка на петролния комплекс "Мажейкю нафта" от казахстански концерн бе посрещнат с внимание дори във Вилнюс, сбогувал се сякаш завинагис постсъветското пространство.
С цената на неимоверни политически, икономически и дипломатически усилия Назарбаев успя да не стане враг никому. Дори единственият, когото истински дразнеше - съседът му в региона, бе принуден да поддържа доста добри лични отношения с казахстанския лидер. А сега мнението му съвсем изгуби значение.
Не е важно и какво мислят за Назарбаев опонентите му - не защото
Казахстан е пълноценна демократична държава, а защото протестите на местната опозиция
надали ще предизвикат оживени реакции в света.
Назарбаев успя да създаде една от най-устойчивите системи в постсъветското пространство. В политиката се проявяваше и като консерватор, щом усети, че губи цялото многообразие на властта си.
Никога обаче не е бил консерватор в икономиката. И никога не е спекулирал с проблемите, за каквито би мечтал всеки популистки лидер, свикнал да храни народа с обещания. С подобен лидер Казахстан щеше да е обречен на криза.
Приятно е наистина да спекулираш с етническите проблеми, отношенията с Русия, отношението към Запада. Високият рейтинг ще ти е в кърпа вързан.
Назарбаев обаче избра друг начин да стане популярен. Не бих искал този текст да изглежда като ода за бившия първи секретар на компартията, превърнал се из един път в президент на голяма и сложна страна. Естествено,
Казахстан боледува от всички постсъветски болести.
"Височайше семейство", корупция, неуважение на властта към обществото, имитация на политически процеси, зависимост на бизнеса от чиновника - всичко това го има и в Казахстан. Тези неща просто трябва да се преболедуват.
Основното обаче е тенденцията в развитието. В крайна сметка самото движение напред. Дори най-острите критици на Назарбаев признават, че такова има.
И най-важният въпрос е кое позволява на Назарбаев да запази властта - авторитарната държавна структура или това движение? И дали позицията иска да промени тази структура или само мястото, където се стичат финансовите потоци?
И още нещо важно: не бива хората да се убиват, дори ако са недоволни. И не бива да се създава система, готова всеки момент да стане автомат, насочен срещу недоволните.
Проблемът на Каримов е, че изгради точно такъв режим, защото тръгна по пътя на най-малката съпротива в Централна Азия. Успехът на Назарбаев е в това, че реши да не създава подобна система.