"Новинар": Доган и пустословието

Б ългарският преход, чиято 18-годишнина отбелязахме наскоро, роди както много лъжи, така и съвсем откровени глупости. При това глупости, които се оказаха удивително устойчиви. Толкова устойчиви, че дори взеха да ги приемат за умности.

Едно типично такова явление е дълго насажданата представа, че Ахмед Доган е "интелигентен", "високо ерудиран", "страшно начетен", "невероятно образован" и изобщо е едно "научно светило" в безпросветната тъма на българската политика.

В продължение на години точно така говореха за лидера на ДПС журналисти, политолози, политици. А както добре знаете, когато едно нещо се повтаря безспир, някои започват да го смятат за истина.

Естествено и самият Доган се старае да поддържа подобна представа за себе си. Вероятно преди да застане пред камерите и микрофоните, той попрелиства Речника на чуждите думи или Речника по семиотика, запаметява две-три сложно звучащи лексеми и щедро ги споделя с публиката.

Журналист(к)ите, повечето от които за първи път чуват подобни слова, учудено цъкат с език и се дивят на Догановата умност. Анализаторите започват да пишат статии, в които пространно обясняват какво е искал да каже ДПС-лидерът и колко многостранна е неговата мисъл.

Политици от собствената му партия се държат като тълкуватели на евангелието и с любов и трепет разясняват постулатите от последната му реч.

Можем да се смеем на подобни явления, макар че изобщо не е смешно. Да обявиш един човек за върховен ерудит само защото употребява думи като "наратив" и "дискурс", е абсурд. Да го коронясаш за "гений на мисълта", понеже използва фрази от университетските си записки, е направо жалко.

Жалко не за самия човек, а за тези, които го величаят. Защото той може да е ограничен, да си служи със словесни конструкции, които едва ли разбира съвсем, но във всеки случай стои над другите, които го слушат със зяпнала уста.

Естествено, че Ахмед Доган не е нито енциклопедист, нито ерудит. И дългият му политически живот се дължи не на дълбока мисловност, а на хитрост, повратливост и лукавост.

Да, Доган знае много неща. Знае как се печелят избори, как се правят обръчи от фирми, как се съставят коалиции и как се рекетират партньорите в управлението. Във всички тези дейности наистина е брилянтен.

Но нито една от тези му способности не дава основание да бъде смятан за интелектуален колос. Навикът му да използва чуждици, когато описва най-отвратителните практики от политиката, говори по-скоро за комплексираност, отколкото за интелигентност.

Най-точното определение на подобно езиково държане е словоблудство. Ахмед Доган блудства със словото по същия начин, по който извратеняците се държат с малки деца.

Но най-тъжното дори не е това. Най-тъжното е, когато пустословието бъде обявено за ерудираност. А подобен абсурд може да се случи само в общество, което неотвратимо се спуска в бездната на умствената нищета. Каквото е българското.

Преди 1989 г. можехме да оправдаваме невежеството си с липсата на информация. Книгите, пиесите, филмите, които определяха модерното мислене, така и не се появяваха в България. Ако все пак се споменаваха тук-там, те задължително биваха съпровождани с определенията "декадентство", "упадък" и "дълбока криза".

След 10 ноември обаче идеологическият Шенген падна и вече всеки може да се запознае с постиженията на съвременната култура. Стига, разбира се, да има желание за това. Голяма част от сънародниците обаче нямат такова желание.

За тях досегът с културата се изразява в гледането на поредното тъпо риалити шоу и в сладострастното зяпане на поп-фолк каналите.

В такъв тип общество е съвсем естествено личност като Доган да бъде провъзгласен за интелектуален бисер. Защото е успял и богат. А на всичкото отгоре знае някоя и друга чужда дума. Как да не му се възхитиш!?

novinar.bg