С помощта на най-актуалните данни за отделните страни докладът на ООН за човешкото развитие показва, че то се подобрява, но твърде бавно, за да бъдат достигнати целите на хилядолетието.
Сред основните констатации на комисията, изготвила доклада са:
50 държави с общо население от почти 900 млн. души бележат спад по отношение на една или повече от целите на хилядолетието. 24 от тях са африкански страни на юг от Сахара.
Други 65 с общо население от 1,2 млрд. души рискуват да не постигнат една или повече от целите на хилядолетието за развитие в заложените срокове, а едва след 2040 г. Иначе казано за цяло едно поколение целите може да не се превърнат в реалност.
Ако сегашните тенденции се запазят, през 2015 г. ще има
827 млн. души, живеещи в крайна бедност,
или с 380 млн. повече от броят им, ако международно договорената цел бъде постиганата. Други 1,7 млрд. души ще живеят с 2 долара на ден.
Ако човешкото развитието запази сегашното си ниво, целта да бъде намалена смъртността сред децата до петгодишна възраст ще бъде постиганата едва през 2045 г. вместо през 2015 г. или 30 години по-късно.
За следващото десетилетие общата човешка цена на непостигнатата цел ще се изразява в
смъртта на още 41 млн. деца.
През 2015 г. 47 млн. деца няма да посещават училище като 19 млн. от тях ще бъдат от Африка на юг от Сахара.
Ако тенденциите по отношение на осигуряването на питейна вода не се променят, вместо да бъде намален наполовина милиардът хора, които нямат достъп до нея, през 2015 г. в света за 210 млн. души тази цел отново няма да бъде изпълнена.
През 2015 г. над 2 млрд. души няма да имат добри канализационни системи и повечето от тях ще бъдат от Африка на юг от Сахара.
Постиженията в международните помощи, търговия и сигурност трябва да бъдат взаимно свързани
"Докладът за човешкото развитие отправя към нас ясно предупреждение. Ние знаем, че целите на хилядолетието са постижими, но ако продължим по почина "всеки да си кара по старому" обещанието на Декларацията за хилядолетието няма да бъде спазено - заяви администраторът на ПРООН Кемал Дервиш и допълни:
Това би било трагедия, и то най-вече за бедните по света, но богатите страни няма да останат недосегаеми за последиците от такъв един неуспех. В един взамозависим свят нашето общо благоденствие и колективна сигурност в критична степен зависят от успеха на войната с бедността."
Авторите на доклада подчертават, че напредъкът зависи най-вече от правителствата на развиващите се страни, от това те да се противопоставят на неравенството, да зачитат правата на човека, да насърчават инвестициите и да изкореняват корупцията.
Докладът обаче съсредоточава вниманието си и върху ролята, която богатите страни трябва да изиграят в три области от изключително значение за постигане на победа над бедността - международните помощи, търговия и сигурност.
"Неуспехът в която и да било от тези области ще подкопае основите на бъдещия напредък - предупреди Кевин Уилкинс. - По-ефективните правила в международната търговия няма да постигнат много в държави, където конфликтите подкопават възможността за участие в търговията."
"Повече помощи без по-честни търговски правила ще постигнат резултати под оптималните. А мирът ще остане крехък, ако не са налице перспективи за подобряване на човешкото благосъстояние и намаляване на бедността, които могат да се осигурят чрез помощите и търговията", смята Уилкинс.
Крайното неравенство забавя напредъка
Докладът застъпва тезата, че крайното неравенство е спирачка в напредъка към постигането на целите на хилядолетието и по-мащабните цели на човешкото развитие.
Подчертава се размера на разделението в световното богатство: най-бедните 40% от населението на света или 2,5 млрд. души, живеещи с по-малко от 2 долара на ден, дават едва 5% от общия световен доход.
Неравенството вътре в пределите на отделната държава също отслабва ефекта на икономическия растеж върху намаляването на бедността, като в страните с голяма степен на неравенство икономическият ръст може твърде слабо да способства за намаляването на бедността.
Само икономически растеж няма да бъде достатъчен да позволи на повечето държави да постигнат целта за намаляване наполовина на бедността.
Далеч повече внимание следва да се обърне на създаването на условия, при които бедните да могат да увеличат своя дял от бъдещия растеж в националния доход, считат авторите на доклада.
Нека всеки, който поставя под съмнение това, че разпределението на доходите е от значение, се замисли върху факта, че
най-бедните 10% от бразилците са по-бедни от най-бедните 10% от виетнамците,
като Виетнам има далеч по-нисък среден доход, заяви един от тях.
Текстът на експертите акцентира върху начина, по който различните проявления на неравенството - в доходите, разделението между селото и града, разделението по етническа линия и пол, си взаимодействат.
В Индия например смъртността сред децата до 5-годишна възраст е с 50% по-висока сред момичетата в сравнение сред момчетата. Неравенството между половете и неравенството между съставните й щати се нареждат сред основните предизвикателства, които Индия трябва да преодолее, за да трансформира икономическия си успех в успех в човешкото развитие.
Обещанията за помощи трябва да бъдат спазвани, а ресурсите предоставяни бързо
Докладът изтъква положителните промени, настъпили след конференцията от Монтерей от 2002 г. за финансирането на развитието. Тяхна кулминация се яви ангажиментът от Гленигълс на страните от Г-8 от юли да увеличат помощите с 50 млрд. спрямо нивата от миналата година.
Въпреки това докладът предупреждава, че
няма място за самодоволство.
"Дори и да е на 3/4 пълна, чашата на международните помощи няма да направи целите на хилядолетието постижими, особено ако ресурсите не се подават постоянно в течение на няколко години", предупреждават авторите.
Преминавайки отвъд темата за количеството на помощите, специалистите призовават и за подобряване качеството на помощите.
Докладът предлага оценка на цената на помощите, предоставяни под условие да се доставят стоки и услуги от страната донорка - 5 до 7 млрд. долара годишно.
Като допълнителни проблеми докладът посочва прекомерния брой условия по политиките и слабата координация на донорите.
Надяваме се обещанията на Г-8 за повече помощи да бъдат спазени и допълнителните помощи да се предоставят възможно най-бързо и да бъдат така ориентирани, че да постигнат максимален ефект, заяви администраторът на ПРООН Кемал Дервиш.
Световните търговски политики облагат бедните с данък
В доклада се посочва още, че страните донорки не са изпълнили ангажиментите си към "дневния ред на развитието" в рамките на Световната търговска организация (СТО).
Кръгът преговори от Доха дотук е постигнал малко и неуспехът да се реформират правилата в търговията по време на министерската среща, планирана за декември в Хонконг, ще имат тежки последици за целите на хилядолетието и за цялата мултилатерална търговска система.
Авторите на текста с възмущение описват "изопачената система на данъчно облагане", при която най-бедните страни се изправят пред най-високите тарифи от страна на богатите държави и разглеждат ефекта върху бедните от селскостопанските субсидии и протекционизма на богатите индустриални държави.
Годишно страните донорки заделят 1 млрд. долара в подкрепа на земеделието на развиващите се страни и 1 млрд. долара на ден за вътрешни субсидии, които осуетяват шансовете на най-бедните земеделци по света.
Същевременно докладът предупреждава, че ЕС и САЩ преструктурират своите програми за субсидии, за да ограничат ефекта от преговорите в рамките на СТО.
Според доклада общият ефект от протекционистичните мерки в земеделието и от субсидиите, прилагани от богатите страни, струва на развиващия се свят близо 72 млрд. долара годишно, което е равно на обема на всички международни помощи, предоставени през 2003 г.
Текстът изследва и
въоръжените конфликти като критичен проблем
пред развитието, който трябва да бъде разрешен заедно с реформите в помощите и търговията. Много от страните, попадащи в категорията "държави с ниска степен на човешко развитие" или 22 от общо 32, от 1990 г. насам са преживели конфликт.
Докладът подчертава изключителната важност на предотвратяването на конфликтите в изкореняването на бедността и мащаба на международните действия за разрешаване на проблемите, които поставя глобалната търговия с малки оръжия и процеса на възстановяване след конфликти.
Взаимодействието между бедността и конфликтите в редица развиващи се страни разрушава човешки живот в ужасяващи мащаби, се посочва в него.
Авторите на доклада убедено подкрепят предложението на генералния секретар на ООН Кофи Анан за сформирането на Комисия по мироизграждането, която да оказва подкрепа на страните, излизащи от конфликти в прехода към възстановяване и дългосрочно развитие.
В 18 държави степента на развитие на човека се понижава
От 1990 г., когато беше издаден първият революционен доклад за развитието на човека, 18 държави с общо население от 460 млн. души бележат с всеки нов доклад по-ниски стойности по индекса на развитието на човека (ИРЧ), който представлява комплексен индекс, отчитащ основни индикатори като продължителност на живота, доходи и образование.
От тези 18 държави 12 се африкански страни на юг от Сахара. Останалите шест са от Общността на независимите държави (ОНД) и в миналото са били част от Съветския съюз.
Най-силно засегната е Южна Африка, където причина за низходящата тенденция е пандемията на ХИВ/СПИН.
По индекса на развитието на човека ЮАР спада с 35 позиции надолу, Зимбабве с 23, а Ботсуана с 21. Таджикистан спада с 21 позиции, Украйна със 17, а Русия с 15.
Основните фактори за този спад са понижената продължителност на живота, съчетана с икономическата криза след разпадането на Съветския съюз.
От 1990 г. насам продължителността на живота в Русия е спаднала с цели 48 позиции.
Много други държави обаче постигат напредък. През последните 15 години като цяло хората от развиващите се страни са се радвали на по-добро здраве, по-добро образование и по-малко бедност.
За тях през този период е било и много по-вероятно да живеят в условията на многопартийна демокрация.
Продължителността на живота в развиващите се страни се е повишила с две години и годишно броят на смъртните случаи сред децата е с 2 млн. по-малък.
Успоредно на това броят на децата, които не ходят на училище, е по-нисък с 30 млн., а повече от 100 млн. души са се отскубнали от хватката на крайната бедност.
От 1995 г. насам 1,2 млрд. души са получили достъп до чиста вода, а грамотността в развиващите се страни през последното десетилетие се е увеличила от 70 на 76% от населението, се посочва още в доклада.
