- Проф. Константинов, чухте ли на дебата за избирателната система в HДК нови идеи, които заслужават внимание?
- Положителното е, че изобщо имаше среща, не може да се отрече ползата от нея. Хубаво е, че все пак остава една година до изборите, т.е., ако има поправки, те няма да бъдат приети фатално късно. Добре е и това, че политическите сили изразиха становището си по въпроса за този митичен мажоритарен елемент.
Стана ясно, че едва ли ще има избори в едномандатни избирателни райони, което е същинският мажоритарен избор. Ще се търси мажоритарност по-скоро по линия на преподреждане на листите, само че не с идиотските ограничения, които нашите депутати приеха през 2007 г. за евровота, а при някакви облекчения.
Ясно е, че нещата са стигали до момент, когато съвсем без нищо няма да се мине. Някакви промени ще има. Ако трябва да обобщим, ние, експертите, поискахме от политиците до края на юли да кажат какви са политическите параметри на промените, за да можем да им напишем текстовете. Като ги кажат през септември, ще получат текстовете през октомври. Нека е ясно, че ако сега не се направи това, отиваме към Нова година, гласуването на бюджет и т.н.
- Социологическата агенция ЕСТАТ оповести вчера резултати от изцследване, според което повече от половината българи смятат, че партиите, уличени в купуване на гласове, трябва да бъда лишавани от правото да участват в други избори. Трябва ли да има такава мярка?
- Наказанията трябва да бъдат индивидуални. Не може заради вината на един да страда цялата партия, защото аз мога и да излъжа, ако искам да навредя на дадена партия.
- Вчера чухте ли конкретни мерки срещу купуването на гласове?
- Не, обсъждаха се принципни неща. Добре е наказанието преди всичко да е неизбежно.
- Вие предлагате да има два вида листи - регионални и национални, какво имате предвид?
- Нека започнем от това какви проблеми възникват при преференциалните системи. Ако се сложи някакъв висок праг, какъвто видяхме на евроизборите - от 15%, преференциите не действат, т.е., ние лъжем хората и защитаваме тяснопартиен интерес.
Ако прагът е много нисък или нулев, листите действително се пренареждат, но партийният елит се чувства уязвим и застрашен, затова той няма да отиде на такъв ход.
Изходът е освен регионални, да има всяка партия една национална листа, за да може през нея да вкара своето политбюро в парламента. Желанието на политбюро да влезе в парламента е напълно разбираемо, казвам го без ирония.
Човек, който се е посветил на политиката, не е склонен да види как една случайност го изхвърля от парламента, нещото, което се случи на Александър Лилов през 2001 г .
В този смисъл на хората трябва да се даде правото на реален избор, а пък партийният интерес в тесен смисъл да бъде защитен. Това става чрез разбиването на листите на два вида ? регионални и национални. Националната листа за всяка партия е твърда, там се знае, че ако партията очаква да има 6 мандата, ще влязат първите шест.
- Само в регионалните листи ли ще има преференции?
- Регионалните листи за сметка на това са абсолютно гъвкави или пък с минимален праг, така че там пък хората избират и виждат резултатите от своя избор.
Примерно най-много са гласували за някакъв любим на хората в района човек и го избират. Ако отидем на този вариант, ще направим финландско-полския модел, при който, за да има партиен глас, трябва да има валидна преференция.
Това означава, че не може да гласувате просто за партията в района, а трябва да си изберете и един кандидат. Именно тогава партията получава своя глас.
В този смисъл казваме на избирателя - избери един от тези хора и той, ще, не ще - сяда и мисли. Ако не му се мисли, загражда първото или десетото име, или каквото иска. Но така или иначе поне за част от избирателите изборът става задължителен и разумен. За избирателите с традиции и хората с по-висок образователен ценз техният глас почва да тежи повече.
Съображенията, че българското население било неграмотно, са неразбираеми. В крайна сметка населението трябва да се ограмотява.
- Как ще коментирате идеята на депутатът Надежда Михайлова, че районите могат от 31 да станат 20?
- Това е окрупняването - 22 района се обединяват на по два, стават 11, други девет по-големи се запазват. Политиците не разбират за какво става дума и се страхуват. Тук не става въпрос за прерайониране, а за окрупняване на съседни райони.
От това очевидно никой не може да загуби, защото какво точно ще загуби и какво точно ще спечели? Въпросът е да няма вътрешнопартийни изкривявания, те ако искат да ги оставят и сегашните райони, но ще продължава ефектът, който аз наричам Румен Овчаров - от 2005 г. Тогава от 23-ти избирателен район в София, 40 хиляди души избраха един депутат, а от други райони влязоха парламентаристи с по 5 хиляди гласа. Ако този дисбаланнс харесва на политиците, да си го оставят!
- Ако има преференциални листи битката ще се пренесе в партиите, казва президентът, прав ли е?
- Има такова нещо, тук президентът е прав. При преференциалните листи се пренася битката и в партиите, това го видяхме при битката, която води Георги Близнашки срещу своите съпартийци от БСП през 2005 година. Но финладско-полският вариант има за цел именно да изглади това нещо. Тогава ти се бориш не срещу твоите съпартийци, а за себе си. Не казваш ? не гласувайте за него, а казваш ? гласувайте за мен.
- Според президента Първанов в преференциалните листи първи ще изгорят малките коалиционни партньори?
- Защо ще изгорят те? Ето, давам пример, то сега вече е невъзможно, но преди години примерно Николай Камов беше много популярен, много хора биха гласували за него. Сега вече няма да бъде в коалиция с БСП, защото го изхвърлиха, но ако те имат харизматична личност в листата?
С това разсъждение на президента не съм особено съгласен. Не е вярно, че малките партньори ще изхвърчат ? напротив, именно те получават шанс, защото сега ги слагат назад и от тях най-много влизат един-двама. Ами ако те вкарат свестни хора?
- Как ще стане най-бързо изчистването на списъците?
- Въпросът е решен, технологията, която ние, експертите, сме предложили, тотално решава въпроса. Текстовете са готови. Трябва да се въведе активна регистрация с всичките й атрибути. Въпросът е да не се дописват като гласували хора, които не са. Просто комисията трябва да ви впише ЕГН- то и номера на личната карта.
- Трябва ли според вас шестнайсетгодишните да гласуват?
- Нека гласуват на 16, но и пълнолетието да е на 16. Защото какво излиза сега - аз гласувам на 16, ама ако заколя някого, съм малолетен и ще ме пуснат. Трябва възрастта за пълнолетие да бъде и възраст за гласуване.
