П опитайте повечето хора, които навършват години, и те ще ви кажат, че времето сякаш тече по-бързо, докато бавно го изчерпвате. Лятото, което преди е било вечно или дори се е проточвало, сякаш минава за секунди, а годините не са толкова дълги, колкото са били, когато сте били по-млади.
Защо се случва това? Има няколко идеи, които могат да обяснят това явление. Първата е свързана с това колко нова информация усвояваме през времето си.
В поредица от експерименти през 60-те години на миналия век, описани в книгата му „За преживяването на времето“, психологът Робърт Орнщайн показва как възприемането на времето може да се формира от това колко нова информация обработва съзнанието ни.
Why Does Time Seem To Move Faster As You Get Older?https://t.co/IPsgB0fpfH
— IFLScience (@IFLScience) October 17, 2024
В един от експериментите той показва на доброволци диаграми с различна степен на интерес, след което ги моли да преценят колко време е изминало. Въпреки че диаграмите са били показвани на участниците за едно и също време, те са отчели, че диаграмите с по-интересни дизайни са били показвани по-дълго от тези с по-малко интересни дизайни.
В отделен експеримент, обектите са помолени да слушат аудиозаписи с различно количество информация в тях, под формата на щракащи звуци и битови шумове, преди отново да бъдат помолени да оценят колко време са ги слушали. В случаите, когато информацията е била повече - например, ако е имало много повече шумове от щракане - субектите съобщават, че задачата е продължила по-дълго.
Защо това води до забавяне на времето с напредването на възрастта?
„Теорията гласи, че колкото повече остаряваме, толкова по-запознати ставаме със заобикалящата ни среда. Не забелязваме детайлната среда на нашите домове и работни места“, обяснява д-р Кристиан Йейтс, старши преподавател по математическа биология в Университета в Бат, в статия за The Conversation.
За децата обаче всичко е ново. Помислете си колко развълнувани са те, когато се качват на влака и виждат забележителностите около себе си, в сравнение с това колко малко внимание отделяте на пътуването си.
„Това означава, че децата трябва да отделят значително повече мозъчна енергия, за да преконфигурират умствените си представи за външния свят. Теорията предполага, че това изглежда кара времето да тече по-бавно за децата, отколкото за възрастните, които са затънали в рутина“, добавя Йейтс.
Подобна идея, изложена в статия от 2019 г., хвърля вината върху това колко бързо съзнанието ни обработва изображения с напредването на възрастта.
„Хората често се учудват колко много неща помнят от дните, които в младостта им са изглеждали вечни. Не става дума за това, че преживяванията им са били много по-дълбоки или по-значими, а просто за това, че са били обработвани на бързи обороти“, обяснява Адриан Бежан, професор по машинно инженерство в университета „Дюк“.
Тъй като нервите и невроните стареят и стават по-сложни, на сигналите им отнема повече време да поемат по своя път, отколкото когато сте млади.
The years seem to pass more quickly as we age. But they don’t have to. https://t.co/VMfuteRMcv
— José Stuardo Juárez (@JoseSJuarez3) October 21, 2024
„Човешкият ум усеща промяната на времето, когато се променят възприеманите образи. Настоящето се различава от миналото, защото се е променило мисленото възприемане, а не защото нечий часовник звъни. Дните изглеждат по-дълги в младостта ви, защото младият ум получава повече образи през един ден, отколкото същият ум в напреднала възраст“, добавя Бежан.
Друга идея е, че даден период от време (напр. месец) ни се струва по-кратък, тъй като сме преживели повече време, с което да го сравним.
„Теорията за пропорционалността има интуитивен смисъл, ако се замислим как една година от живота на човек, който е на 75 години, може да се почувства много по-бързо, например, в сравнение с една година от живота на десетгодишно дете“, обясняват изследователите в областта на невронауките Мюиран Айриш и Клер О'Калахан в статия за The Conversation.
„Паметта може да е ключът към възприемането на времето, тъй като се смята, че яснотата на спомените ни формира усещането ни за време. Ние мислено размишляваме върху миналото си и използваме историческите събития, за да постигнем усещане за нашето „аз“, съществуващо във времето.“
Въпреки че феноменът все още се изследва от различни екипи, има предположение, че възприемането на времето се променя от количеството нови и интересни преживявания, които имаме с напредването на възрастта. Опитайте се да имате колкото се може повече такива, преди да е станало твърде късно.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
