З а разлика от много истинското синьо семейство от Трабълсъм Крийк, Кентъки, историята на зелените деца на Улпит е изпълнена със спекулации и слухове. Ако е вярно обаче, животът на тези деца може да се окаже мъчителен пример за пренебрегването на децата и опустошението, причинени от войната.
Историята на зелените деца на Улпит е описана само в две хроники, нито една от които обаче, не идва от преки свидетели. Детайлите в двата разказа също се различават и като цяло историята на децата е поставена под въпрос що се отнася до нейната легитимност.
The Mysterious Tale Of The Green Children Of Woolpit https://t.co/MX2UhwfWsL pic.twitter.com/4kqlGpGKoM
— Marvelous Marvin ™ 𝕏 (@realmdlykins) August 8, 2023
Според изчисленията историята се е случила някъде по време на управлението на крал Стефан (1135 до 1154) или крал Хенри II (1154 до 1189). Първата хроника е написана от английския историк Уилям от Нюбърг в труда му „История на английските дела“ (1196-98) . Втората е подробно описана от английския летописец Ралф от Когешъл в „Хроника на Англия“ (1200-99).
Историята на зелените деца на Улпит
Легендата започва някъде в средата на XII-ти век, около 1150 г., по време на период от историята на Англия, наречен „Анархията“ - 19-годишна гражданска война, предизвикана от битка за английския трон.
Разположено в древното английско село Уулпит, Съфолк, то получава доста звучното си име от староанглийското wilf-pytt, което означава „яма за улавяне на вълци“, каквато имало в селото.
Докато жънели нивата си край вълчата яма, селяни се натъкнали на две малки деца. Момичето и момчето изглеждали облечени в необичайни материи, говорели на непонятен език, а кожата им била ярко зелена.
31 October 1147 Death of Robert, Earl of Gloucester, oldest illegitimate son of King Henry I. He was the military leader of the cause of his half-sister, Empress Matilda, during her bid to take the throne of England from their cousin, King Stephen, during The Anarchy. pic.twitter.com/ij8BxTxgex
— Matthew Lewis (@MattLewisAuthor) October 31, 2022
Двамата били отведени в дома на земевладелеца от XII-ти век сър Ричард де Колн, където им била предложена храна, която те веднага отказали. Въпреки че селяните предлагали на децата разнообразни неща за ядене, те отказвали да ядат с дни. Това продължило, докато не се натъкнали на зелен фасул, растящ в градината на Колн, който децата набрали и изяли суров.
Живеейки само на зелен фасул в продължение на месеци, децата в крайна сметка започнали да опитват хляб и дори започнали да го харесват. След като живели с Клон известно време, започнали да се хранят повече разнообразни храни и зелената им кожа започнала да изчезва.
Разказите се различават, като някои твърдят, че момчето е починало малко след като били кръстени, намеквайки за връзка между двете събития. Според други твърдения обаче момчето починало преди да бъде кръстено, или, че починало малко след като били намерени двете деца.
Докато момичето растяло, то се научило да говори английски и разказало историята на това откъде са дошли тя и брат й.
„Ние сме жители на земите на св. Мартин, който е на особена почит в страната, в която сме родени.“
The bizarre case of the Green Children of Woolpit: Were they aliens, time travellers, or a victim of history? 👽 Listen now at: https://t.co/Xec39vqRaI#horrifyinghistory #darkcastnetwork #podnation #horror #creepy #scary #scarystories #horrorfan #spooky pic.twitter.com/Q4JJE9MTWO
— Horrifying History (@HorrifyingHist1) May 31, 2023
Тя описва мястото, като доста различно от Англия, въпреки че страната им също била християнска и имала църкви.
„Ние не знаем как дойдохме тук. Помним само, че един ден, докато пасяхме стадата на баща ни в полето, чухме невероятен звук, какъвто сега сме свикнали да чуваме в Свети Едмънд, когато камбаните бият и докато слушахме звука с възхищение, внезапно, като че ли, се озовахме сред вас в нивата, където жънехте.“
Други разкази описват как децата влезли в пещера, следвайки звука на камбаните, които следват и в един момент се озовали в Улпит. Трети твърдят, че последвали стадото си в пещерата и се изгубили, че чули силен шум и внезапно се озовали на дъното на вълчата яма.
„На нашата земя слънцето не изгрява както тук. Ние се задоволяваме със здрача, който тук при вас предшества изгрева или следва залеза. Освен това в далечината се вижда светеща страна, недалеч от нашата, но от нея ни разделя много голяма река.“
Момичето твърдяло, че страната й е под земята и всички жители там имат същата зелена кожа като нейната и тази на брат й.
Тя живяла и работила за Колн в продължение на много години. Момичето приело името Агнес Бар и се омъжила за архидякона Ричард Бар, от град наблизо. Според сведения тя имала поне едно дете, но всички твърдения за по-късния й живот, включително името й, са несигурни.
Теории около произхода на децата
Въпреки че все още не е ясно дали изобщо нещо от тази история е вярно, има множество популярни теории около произхода на децата и това защо са имали зелена кожа.
Една теория е, че децата може да са потомци на фламандски имигранти. Много от тях пристигнали в близкия град Св. Мартин през XII-ти век. Градът бил отделен от Уолпит от река Ларк, което на описанието, дадено от момичето. По време на управлението на крал Хенри II в битката при Форнам били избити много фламандски имигранти.
Battle of Fornham 1173. Can see today marshy terrain that routed Flemings caught in and Fornham St Genevieve church where in 19th century skeletal remains found exhibiting marks of violence as if pierced with arrows or cleft with sword. pic.twitter.com/nKTgjGuAls
— Charles Relf Waters (@CharlieRW3) August 31, 2020
Според тази теория децата може да са останали сираци след войната и да са останали недохранени и болни, докато били сами в гората. Това би обяснило техния неразбираем език, който бил холандски, а необичайните им дрехи - фламандски. Близката гора Тетфорд може да е била мястото, където живели децата и заради гъстотата на дървета може да са придобили представата, че живеели в постоянен здрач. Влизайки в един от многото подземни минни проходи в района, е било напълно възможно децата да са се оказали ненадейно в Улпит.
Но нека не пренебрегваме най-необичайната част от историята - тяхната зелена кожа.
Макар и необичайно, всъщност има няколко състояния, които могат да причинят зелена кожа. Хипохромната анемия, наричана още хлороза или „зелена болест“, се причинява от тежко недохранване, което засяга цвета на червените кръвни клетки и кара кожата да става зелена. Тази теория се подкрепя от разказа за връщането на цвета на кожата им след известно време на балансирана диета.
Друга причина може да бъде отравяне с арсен, за който е известно, че оцветява кожата в зелено. Има спекулации, че докато били под грижите на граф от Норфолк, децата били отровени с арсен и оставени да умрат в гора близо до границата Норфолк-Съфолк.
Разгледахме логичните обяснения, нека видим и по-невероятните теории.
Извънземни
Някои изглежда са приели фразата „малки зелени човечета“ твърде буквално, като твърдят, че разказът на момичето за дома им звучи неземно. Книгата от 1621 г. „Анатомията на меланхолията“ от Робърт Бъртън твърди, че децата са „паднали от рая“, докато статия от 1996 г. за списание Analog написана от Дънкан Лунан разширява това твърдение. Лунан описва родната им планета като хваната в синхронна орбита около своето слънце, така че там е възможно да има тясна зона на постоянен здрачна, притисната между необитаеми крайности на кипяща гореща повърхност и вечна замръзналост.
The book we'll be discussing with guest Sir Philip Pullman on our 100th episode (Mon Sept 2nd) is The Anatomy of Melancholy (1621) by Robert Burton. pic.twitter.com/rUABmsvKVA
— Backlisted Podcast (@BacklistedPod) August 26, 2019
Привидното излизане на децата от вътрешността на яма или пещера, съчетано с интерпретации на думите на момичето напомнят идването на децата от подземен свят, който лесно може да бъде свързан с легендата за Агарта - древно царство, което съществува в ядрото на Земята.
Въпреки че легитимността на историята е чисто спекулативна, зелените деца на Улпит са вдъхновили безброй романи, поеми и пиеси, издържали изпитанието на времето и продължили да съществуват повече от осем века.
