К ожата е най-големият орган на тялото и заедно с косата, ноктите и свързаните с кожата нерви и жлези, е част от покривната система, посочва Националната библиотека по медицина (NLM).
Тя действа като защитна бариера между външната среда и вътрешността на тялото, като предпазва вътрешните органи от топлина, светлина, наранявания и инфекции. Освен това кожата играе важна роля в регулирането на телесната температура, предотвратява загубата на вода, произвежда витамин D и усеща механичните стимули, които влизат в контакт или оказват натиск върху кожата.
При възрастните, кожата представлява около 15% от общото телесно тегло и покрива повърхност от приблизително 2 квадратни метра, според NLM. Има различни дебелини и текстури на кожата на различните части на тялото. Например, кожата е по-дебела на стъпалата на краката и дланите на ръцете и по-тънка на клепачите и гениталиите, пишат от NLM.
Човешката кожа се състои от три слоя тъкан: епидермис, дерма и хиподерма. Дебелината и плътността на кожните слоеве варира при отделните индивиди в зависимост от тяхната възраст, пол и генетични фактори. Например възрастните жени и децата обикновено имат по-тънка кожа от възрастните мъже в повечето области на тялото. Влиянията на околната среда, като излагане на слънце или определени лекарства, също могат да повлияят на плътността на кожата, посочва NLM.
Епидермис
Епидермисът е горният, видим слой на кожата. Разделен е на четири слоя: стратум базален, стратум спинозум, стратум гранулозум и стратум корнеум. Дебелата кожа на дланите и стъпалата имат допълнителен слой, наречен stratum lucidum, пише NLM.
Кератинът, протеин произведен от клетките в епидермиса, придава на кожата нейната издръжливост и здравина. Епидермисът непрекъснато се обновява, тъй като мъртвите кожни клетки се отделят ежедневно. В долната му част се образуват нови кожни клетки. На тези по-нови клетки им отнема около един месец, за да достигнат горния слой на епидермиса. След това те заместват старите на повърхността на кожата.
Епидермисът съдържа меланоцити - клетки, които произвеждат меланин, пигментът, който придава цвета на кожата. Меланинът също е отговорен за слънчевия загар и луничките.
Дерма
Дермата е средният слой на кожата, който се намира под епидермиса. Разделя се на два слоя: папиларна дерма (горeн слой) и ретикуларна дерма (долeн слой). Дермата е най-дебелият слой на кожата и съдържа нерви и кръвоносни съдове. Там се намират потните жлези, мастните жлези и космените фоликули. Дермата се състои предимно от протеин, наречен колаген, който прави кожата еластична и здрава.
Хиподерма
Хиподермата, наричана още подкожна мазнина, е най-дълбокият слой на кожата. Той е съставен предимно от мастна тъкан, която служи за изолация на тялото при топлина и студ; при удар омекотява и предпазва вътрешните органи, мускулите и костите от наранявания.
Какви са функциите на кожата
Кожата е защитна бариера срещу микроби, механични наранявания, топлина и опасни вещества, които иначе биха могли да увредят вътрешните тъкани и органи на тялото. Други нейни функции са:
Neuroimmune interactions in the skin can shape the functions of dendritic cells.
— Science Magazine (@ScienceMagazine) April 15, 2023
Learn more in a new #SciencePerspective: https://t.co/Hk8OXv1lin pic.twitter.com/yOZB4QZHBV
Усещане на болка и докосване: Нервните окончания в дермата съдържат рецептори, които реагират на специфични стимули и изпращат сигнали до мозъка, където се разчитат като различни усещания - болка, натиск, допир, сърбеж и температура.
Произвеждане на пот и мазнини: Потните жлези помагат за охлаждане на тялото, а мастните жлези произвеждат вещества, които поддържат кожата мека и влажна.
Растяща коса: Космените фоликули, намиращи се в дермата, са отговорни за растежа на косата на главата, лицето и тялото ви. Косата и космите също помагат за контролиране на телесната температура и предпазват тялото от нараняване.
Снабдяване на кожата с кръв: Кръвоносните съдове в дермата подхранват кожата и помагат за контролиране на телесната температура. Когато кожата стане твърде горещо, кръвоносните съдове се разширяват, за да освободят топлината от повърхността на кожата, а когато стане студено, кръвоносните съдове се свиват, така че да задържат топлината на тялото.
Борба с инфекции: Лимфните съдове, които отвеждат течността от тъканите и са важна част от имунната система, се намират в дермата. Те помагат за предпазване от инфекции и влиянията на някои вредни вещества.
Производство на витамин D: Излагането на слънчева светлина задейства производството на витамин D в кожата.
Кожата е водоустойчива поради анатомичния състав на горния и долния й слой. „Това е функциониращ орган, който непрекъснато се лекува и ремоделира, което помага за поддържането на целостта на кожата“, казва д-р Рос Пери, естетичен лекар и медицински директор в Cosmedics Skin Clinics в Англия.
Кератинът е един от основните компоненти на водоустойчивата бариера на кожата, според NLM. Тъй като този протеин не може да се разтвори във вода, той запечатва кожната бариера и предотвратява проникването на вода. Себумът, който също е неразтворим във вода, покрива повърхността на кожата, предпазвайки я от изсушаване.
[img maxh]50456440[/img]
Мазнините в повърхностните слоеве на кожата може също да допринесе за нейните водоустойчиви свойства, според проучване от 2012 г. в Journal of Investigative Dermatology. Авторите на изследването са разгледали проби от кожни остъргвания и са открили мастни структури, "които преди това не са били описани в биологична система". Те не само изглежда, че правят кожата устойчива на вода, но и я правят по-еластична, отбелязват авторите на изследването.
Какво е микробиом на кожата?
Кожният микробиом се отнася до микроорганизми, като бактерии и гъбички, които живеят на повърхността на кожата. Тези микроби се намират предимно върху повърхностните слоеве на кожата и космените фоликули. Полезните микроби, намиращи се в микробиома на кожата, играят важна роля в защитата на кожата от вредните микроби, които могат да се размножат по кожата и да причинят инфекция, каза Пери пред Live Science.
EMBL-EBI researchers & colleagues have identified hundreds of new bacterial species and viruses in the human skin microbiome.
— EMBL (@embl) January 5, 2022
The results can help further our understanding of medical conditions like acne and eczema.https://t.co/n0jNLzerBS pic.twitter.com/7fJTBs7G5j
Много микроби по кожата могат да произвеждат молекули, които да предотвратяват колонизацията на други микроорганизми или да променят поведението им, за да ги направят по-малко заплашителни за гостоприемника. Установено е също, че някои бактерии, като Staphylococcus epidermidis, повишават устойчивостта към инфекции, като подтикват имунната система на гостоприемника да произвежда повече протеини, които са от съществено значение за борбата с възпалението, според преглед от 2018 г., публикуван в списанието Nature Reviews Microbiology.
Кожният микробиом при здрав възрастен остава относително стабилен с течение на времето, но съставът или балансът на микробите може да е различен в зависимост от мястото на кожата. Например, видовете от родовете Staphylococcus и Corynebacterium са склонни да се откриват във влажни зони, включително по краката и сгъвките на лактите. Видовете от рода Propionibacterium са по-изобилни на местата на кожата, които са по-богати на мастни жлези, като скалпа, отбелязват авторите на прегледа.
Защо кожата хваща тен?
Тенът е реакцията на кожата към ултравиолетовото (UV) лъчение. Когато е изложена на UV лъчи, тя произвежда повече меланинови пигменти, който действа като защита срещу слънцето - абсорбира UV лъчите и предпазва кожата от увреждане. Когато количеството ултравиолетова светлина надвишава количеството защита, която меланинът може да осигури, радиацията може да доведе до слънчево изгаряне, преждевременно стареене, катаракта и дори рак.
Tanning: why do we tan? Benefits, risks and how to protect the skin#tanning #TAN #beauty #Skinhttps://t.co/F16vU8CutK
— Myalientrainer (@Myalientrainer) March 25, 2023
Хората имат различни нива на чувствителност към ултравиолетовите лъчи в зависимост от тяхната възраст, здравословно състояние и тип кожа. Възрастните над 50 години, децата под 5 години, хората със светъл тен и тези със слаба имунна система са по-застрашени от вредните ефекти на солариума, според Администрацията по храните и лекарствата (FDA) .
„Въпреки че хората с по-тъмен тен са по-малко склонни да получат рак на кожата, те също могат да развият злокачествени заболявания и да страдат от всички форми на UV увреждане“, отбелязва FDA.
Как татуировките се задържат върху кожата?
Татуировките могат да бъдат постоянни когато мастило се имплантира навътре в кожата, в няколко слоя на дерма.
Ty K! Was fun working on removing these P&P #tattoos sometimes they can be removed in one session
— Richard Tchamourian (@Rich1Beauty) April 17, 2023
.
.
.#tattoo #lasertattooremoval #rich1beauty #zimmerchiller #cynosure #nanaimo #ladysmithbc #parksville #duncan pic.twitter.com/KzAbyVBdHU
След като мастилото е поставено в кожата, то се поема и съхранява от макрофаги - вид имунни клетки. Когато тези клетки умрат, те освобождават мастилото и го предават на други макрофаги. По този начин татуировките не "оцветяват" клетките на кожата и не се възприемат като опасност от защитата на имунната система, според проучване от 2018 г. в Journal of Experimental Medicine.
Като общо правило татуировките са безопасни, ако се правят на подходящо място, с чисти инструменти и висококачествено мастило. Въпреки това, при някои хора, които се татуират, има усложнения. Например, те могат да развият Cellulitis инфекция - засяга най-дълбоките слоеве на кожата, каза Филипс. (Cellulitis не трябва да се бърка с целулита, който се появява когато мазнините в кожата се издуват през покриваща мрежа от съединителна тъкан, създавайки трапчинки.)
[img maxh]50456438[/img]
Въпреки че татуировките се считат за постоянни, те могат да бъдат премахнати чрез различни процедури, включително хирургия, химичен пилинг, които унищожават мастилото на татуировката. Видът на използвания лазер зависи от цвета на кожата на пациента, тъй като някои лазери премахват от кожата меланина и клетките, които го произвеждат, наречени меланоцити, заедно с пълните с мастило макрофаги. Някои цветове на мастилото за татуировки не могат да бъдат напълно премахнати, особено тюркоазеното, жълтото и червеното.
Защо кожата старее?
Your neck skin tends to age “faster than almost any place else on the body,” one expert said. Here's how to protect it. https://t.co/MEMLk0appY
— The New York Times (@nytimes) April 16, 2023
С възрастта кожата става по-тънка, по-малко гъвкава и по-податлива на бръчки, сухота и старчески петна, известни още като чернодробни петна. Подутини, порязвания и други рани също може да отнемат повече време, за да заздравеят, а малките кръвоносни съдове може да са по-видими през кожата. Състарената кожа се характеризира с намален брой кожни клетки и разпадане на структурните протеини, като колаген. В сравнение с младата кожа, възрастната кожа има по-високи нива на възпаление и увреждащи кожата свободни радикали, реактивни молекули, произведени като страничен продукт на метаболизма, според преглед от 2021 г. в International Journal of Molecular Sciences.
Стареенето на кожата може да бъде категоризирано като „присъщо“ или „външно“ в зависимост от факторите, които задвижват процеса, според систематичен преглед и мета-анализ от 2021 г., публикувани в списание Scientific Reports. Вътрешното стареене е пряко свързано с възрастта и генетичния състав на човека, докато външното стареене се влияе от фактори на околната среда, като замърсяване на въздуха, хранене, тютюнопушене и прекомерен тен, отбелязват авторите на прегледа.
