Разкриха кои животни в зоологическата градина се радват на посетители и кои не

Х одим в зоологическата градина, защото ни харесва да сме в присъствието на диви животни. Но дали те обичат да са около нас? Изследване на учени от университетите "Нотингам Трент", "Болтън" и "Харпър Адамс" във Великобритания се опитва да открие отговора.

Изследователите са разгледали предишни проучвания за повече от 250 животински вида, за да видят как се променя поведението им в присъствието на хора. Те се фокусирали върху видове, които не са примати (т.е. без маймуни, маймуни или лемури), а вместо това изследвали други бозайници (56%), птици (28%) и малък брой земноводни, риби, влечуги и безгръбначни.

При повечето от изследваните животни реакцията към хората е повече или по-малко неутрална. Въпреки това в 17-38% от наблюдаваните случаи изследователите са регистрирали реакции, които са били положителни или отрицателни.

При анализа на предишните изследвания специалистите по животинско поведение отбелязват как присъствието на хора се отразява на начина, по който животните се движат в пространството на заграждението си, на храненето, почивката и общуването, като ги класифицират поотделно като положителни или отрицателни. Например някои повтарящи се поведения като крачене, което може да показва скука, бяха класифицирани като отрицателни реакции. Социализацията можеше да бъде положителна или отрицателна в зависимост от конкретното поведение.

В някои ситуации те успяват да получат информация и за физически промени като телесно тегло, сърдечен ритъм и дишане. С цялата тази информация те заключиха кои животни харесват присъствието ни.

Някои от най-значимите положителни реакции бяха от страна на слоновете. По време на публичното хранене нивото на социалната им активност се повиши, а повтарящите се действия намаляха. Освен това те се хранели повече в присъствието на хора. Може би тези положителни реакции не би трябвало да са твърде изненадващи, тъй като слоновете са известни с това, че са съпричастни.

Но Лейт Майер, директор на Центъра за ветеринарни изследвания на дивата природа и доцент по ветеринарна медицина и фармакология в Университета в Претория, заяви пред Africa Check, че реакциите на слоновете към хората в зоопарковете може да са просто въпрос на обусловеност. Слоновете са едни от най-интелигентните животни, а тези в зоологическите градини са свикнали с хората и разчитат на тях за храна. Естествено, те се радват да ни видят да идваме! Въпреки това в проучването се посочва също, че тъй като слоновете могат да бъдат опасни, те обикновено са отделени от публиката чрез значителни бариери, което може да намали възможностите за негативни взаимодействия.

Други животни, които определено се оживяват около хората, са птиците от семейство папагали. Например при папагалите какаду е наблюдавано, че стават по-общителни, когато хората посещават загражденията им.

Списъкът на животните, които са реагирали положително на хората, се допълва от гепарди, ягуари, пингвини, мечки гризли, бели мечки, сервали (котки), бантенги (вид говеда) и черноопашати прерийни кучета. Авторите на проучването обаче отбелязват, че резултатите от животни, различни от слонове и папагали, трябва да се тълкуват предпазливо, тъй като те са по-малко на брой за изследване и екстраполиране, а разликите в индивидите, грижите или дизайна на загражденията могат да повлияят на резултатите.

Същевременно присъствието на хора има привидно отрицателен ефект върху таралежите, торбестите, нелетящите птици, нечетните и четните копитни животни (като жирафи и антилопи), щраусите и туатара (влечуги). Така че, ако някога видите щраус в зоологическата градина да се свлича на земята (това с главата в пясъка е мит), можете да продължите и да го приемете лично.

Като цяло обаче изследователите са обнадеждени от резултатите - дори от факта, че повечето животни изобщо не реагират на хората.

"При слоновете и птиците беше окуражаващо да се види намаляване на тези повтарящи се поведения към нещо по-положително в присъствието на хора, въпреки че липсата на промяна при повечето видове също беше много добра, защото предполага, че дизайнът на загражденията се променя, за да подкрепи по-добре животните при реагирането им на посетителите", каза д-р, Елън Уилямс, основен автор на изследването и учен по хуманно отношение към животните в зоопарковете в университета "Харпър Адамс".

В проучването са пропуснати приматите, отчасти защото с различните видове в този ред са направени много изследвания. Но ако се чудите как хората влияят на поведението на приматите, проучване от миналата година, проведено от някои от същите учени, установи, че когато зоологическите градини отново отворили врати след закриването им по нареждане на COVID миналата година, притокът на хора изглежда стимулирал шимпанзетата и павианите - и също така имал положителен ефект върху бонобо и горилите.