У чените смятат, че някога Венера е приличала много повече на Земята. Как е еволюирала от този момент до днешния си вид е въпрос с дълбоки последици не само за бъдещето на нашата планета, но и за търсенето на живот извън Слънчевата система.
(Във видеото може да научите повече за: Зорница или Вечерница? Всъщност това е Венера!)
Сега изследователите смятат, че са разгадали важна част от пъзела: тайната на липсващата вода на Венера.
"Венера има 100 000 пъти по-малко вода от Земята, въпреки че по принцип е със същите размери и маса", обяснява планетарният учен Майкъл Чафин от Университета на Колорадо в Боулдър.
This Could Be How Venus Lost Its Water And Became a Hellish World https://t.co/kEH37Sv5Pp
— ScienceAlert (@ScienceAlert) May 8, 2024
Основният виновник?
Новите изследвания сочат процес, наречен дисоциативна рекомбинация, при който водородът на Венера изтича в Космоса, което кара планетата да губи вода много по-бързо, отколкото смятахме досега.
Разглеждането на Венера и Земята една до друга повдига някои много интересни въпроси. Наред с приликите в размера и масата, двете планети изглеждат повече или по-малко изградени от едни и същи скали, с еднаква структура на желязното ядро и скалистата мантия.
Но там, където Земята е пищна, влажна и изпълнена с живот, Венера съвсем не е такава. Венера е задушена от токсични облаци от въглероден диоксид, от които вали сярна киселина. Повърхността на Венера, изваяна от вулканизма, е подложена на неконтролируем парников ефект, който сега поддържа средна температура от 464 градуса по Целзий (867 градуса по Фаренхайт).
Но липсващата вода остава проблем. Моделите за нейното изчезване от Венера (планетите са пропускливи дори в най-добрите времена) не можеха да отчетат количеството вода, което Венера би трябвало да е загубила, при положение че тя би трябвало да има приблизително същото количество, което Земята е придобила по време на формирането си преди милиарди години.
Ако разпределим водата на Земята равномерно по повърхността ѝ, ще се създаде глобален океан с дълбочина 3 км, но изчисление, известно като глобален еквивалентен слой (GEL) показва, че водата на Венера е само 3 см.
Изследователите, ръководени от Чафин и неговия колега, планетарния учен Ерин Канджи от Калифорнийския университет в Боулдър, се опитаха да проучат това несъответствие, като извършиха компютърни симулации на процесите в атмосферата на Венера. Резултатите им сочат към процес, който е бил пренебрегван в продължение на 50 години: рекомбинацията на молекула, наречена HCO+.
Това е положителен йон, състоящ се от водород, въглерод и кислород, който се образува при комбинацията на въглероден диоксид и вода и загубата на отрицателно заредени електрони. Изследванията на екипа показват, че когато електроните рекомбинират с молекулата, водородът се откъсва и се изпраща стремително в космоса. Без водорода водата вече не може да се образува.
Този механизъм може да обясни почти два пъти по-голямата загуба на вода от тази, която се отчиташе в предишните теории, като по този начин се решава проблемът с разликата между водата на Земята и тази на Венера.
In the distant past, Venus may have had oceans. Today, it's parched. Now, a team has come up with a new explanation for how the second planet from the Sun lost its water. https://t.co/ACotlwTxoy pic.twitter.com/wx6DFtVgLE
— Paul Rincon (@rincon_p) May 7, 2024
Има и малка уловка. Моделът изисква доста голямо количество HCO+ в атмосферата на Венера, а досега не сме открили такова. Но това може да се дължи на факта, че не сме се сетили да го търсим, така че нито една от сондите, изпратени да разгледат по-малко мочурливия брат на Земята, не е имала възможност да го открие.
Това обаче може да бъде решено в проектните планове за бъдещите мисии до Венера.
"Досега не е имало много мисии до Венера. Но новопланираните мисии ще използват десетилетията колективен опит и процъфтяващия интерес към Венера, за да изследват крайностите на планетарните атмосфери, еволюцията и обитаемостта", казва Канджи.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
