Р искът от слънчева буря, която може да разруши електропреносните мрежи и подводните кабели и евентуално дори да срине цивилизацията, зависи от ъгъла, под който тя попада спрямо магнитното поле на Земята, и времето в денонощието, в което се случва това.
Не е изненадващо, че силата на входящия удар също е важна, но новите изследвания подчертават влиянието на ъгъла, под който пристига неравномерността в слънчевия вятър. Работата ще подобри прогнозите за това кои шокове ще бъдат най-опасни, което ще позволи да се въведат мерки за смекчаване на въздействието им.
Тъй като Слънцето е на максимума на цикъла си, основният ефект, който повечето хора са изпитали, са красивите полярни сияния. Няколко радиокомуникации са били нарушени, но без съществени щети. Историята на миналите събития обаче показва, че е възможно нещо много по-сериозно, а технологиите ни правят много по-уязвими от всякога.
Head-On Aurora-Causing Solar Storms Are The Ones We Really Need To Worry About https://t.co/Hwf8j5huhm
— Nikola Radovanovic (@Svevlad666) July 12, 2024
Въпреки че полярните сияния в крайна сметка са продукт на изхвърляния на коронарна маса (CME), които издигат плазма от Слънцето, повечето CME не предизвикват полярни сияния, да не говорим за щети. Това е така, защото огромното мнозинство от CME не са насочени към Земята - Слънчевата система е голяма и ние сме съвсем малка цел. Когато нещо се удари в магнитното поле на Земята, най-често то е под достатъчно голям ъгъл, за да предизвика по-скоро проблясък, отколкото директен удар. Това намалява силата на полярните сияния, но тъй като негативните ефекти са по-редки, знаем по-малко за начина, по който те се отразяват.
Причината, поради която CME напоследък се превърнаха в много по-голяма заплаха, е, че те могат да предизвикат течения в дълги участъци от проводящ материал.
"Полярните сияния и геомагнитно индуцираните течения се причиняват от сходни космически метеорологични фактори", казва д-р Дени Оливейра от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА в изявление за Frontiers News.
"Полярното сияние е визуално предупреждение, което показва, че електрическите токове в Космоса могат да генерират тези геомагнитно индуцирани течения на Земята", споделя още Оливейра.
Повечето полярни сияния са ограничени до полярните региони, но през май тази година те бяха наблюдавани на географски ширини, по-малки от 30 градуса. Индуцираните токове също така са най-често срещани в близост до магнитните полюси.
Eagle Aurora over Norway 💫 pic.twitter.com/tpdm3tEpkK
— Earth (@earthcurated) July 14, 2024
Полярните сияния се появяват, когато частици от Слънцето достигнат магнитното поле на Земята, което изкривява пътя им към магнитните полюси, където те йонизират атмосферните молекули. Вторичен механизъм обаче е притискането на магнитното ни поле от така наречените "междупланетни удари", причинени от промените в плътността и температурата на слънчевия вятър. Именно последният компонент поражда земните течения.
"Вероятно най-интензивните вредни въздействия върху енергийната инфраструктура са настъпили през март 1989 г. след силна геомагнитна буря - системата на Хидро-Квебек в Канада е била спряна за близо девет часа, оставяйки милиони хора без електричество", казва Оливейра.
Според Оливейра ъгълът на удара е достатъчно добре известен два часа преди това. Това е много по-полезно от предупреждението от половин час, което НАСА започна да предоставя наскоро.
Въпреки това данните, използвани от Оливейра и колегите му, не разкриват силна връзка между ъгъла на удара и закъснението преди да се появи ток. Освен ако други методи не могат да решат този проблем, може да се наложи инфраструктурата да остане в безопасен режим по-дълго, отколкото би било идеално, след всеки шок.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
