Р аботата на Еторе Майорана оказва огромно влияние върху света на физиката. Той работи и вдъхновява някои от най-великите умове на XX век, като помага за откриването на неутриното и поставя началото на нова ера във физиката.
(Във видеото може да научите повече за: Неразгаданите мистерии: Дъждовното момче)
Тогава защо не е толкова известен, колкото някои от колегите си? Блестящ италиански физик-теоретик, Майорана изчезва безследно през 1938 г., оставяйки след себе си празнота, която отеква с въпроси без отговор.
Като пионер в областта на квантовата механика и физиката на елементарните частици той има огромен принос, но обстоятелствата около загадъчното му изчезване подхранват десетилетия наред спекулации и интриги.
Дали е бил убит? Дали се е самоубил? Или е избягал, за да започне живота си отначало?
Когато през 2011 г. случаят му беше възобновен, хората останаха с повече въпроси от всякога.
Геният Майорана
Еторе Майорана е роден на 5 август 1906 г. в Катания, Сицилия, в семейството на Фабио Майорана и Доменика Майорана (родена Мильорини). Още от ранна възраст той е изключително надарен, способен на изумителни математически подвизи, като умножаване на големи числа и създаване на квадратни и кубични корени в главата му.
The mystery of Ettore Majorana, the genius who mysteriously vanished in 1938.https://t.co/urIxHDcFCX pic.twitter.com/cdVJq2KGvX
— Marco Tavora (@marcotav65) August 7, 2020
Казват, че като момче е бил изключително срамежлив - черта, която се запазва и в зряла възраст. През 1923 г. заминава за Рим, където започва да учи инженерство в престижния университет „Сапиенца“.
Пет години по-късно, подтикнат от известния физик Емилио Сегре, Майорана взема решение, което завинаги променя науката, и се насочва към физиката. Бързо се присъединява към Енрико Ферми, човекът, който изобретява първия ядрен реактор, като един от неговите известни „момчета от Виа Панисперна“. Работи с екипа като физик теоретик.
Трудно е да се обобщи гениалността на Майорана, ако не сте изучавали физика. Експертизата на Майорана е съсредоточена предимно в областта на квантовата механика, където той проявява изключителна проницателност по отношение на поведението на фундаменталните частици.
Приносът му е от съществено значение за развитието на теоретичните основи на квантовата физика. Работата на Майорана се фокусира върху разбирането на природата на частиците, особено на фермионите, и идеите му оказват трайно влияние върху тази област.
През 1929 г., едва 23-годишен, Майорана печели лауреатско звание по физика в Римския университет „Ла Сапиенца“. Статията, която той публикува три години по-късно, спомага за създаването на цял нов подотрасъл на атомната физика - изучаването на радиочестотната спектроскопия.
Je suis en train d’écouter l’histoire mystérieuse d’Ettore Majorana, un physicien italien.
— ana (@ana_anamddk) April 20, 2024
Elisabeth de Caligny, une merveilleuse et sympathique conteuse https://t.co/37oE2KpcO7 pic.twitter.com/OJF6SBMmmV
Скоро след това, през 1933 г., напуска Италия и заминава за Лайпциг, Германия. Там той работи и се сприятелява с друг забележителен физик - Вернер Хайзенберг, пионер на квантовата физика.
Изследванията на Майорана не просто допринасят за революционното разбиране на квантовата физика. Той работи с някои от най-известните физици от този период, като им помага да завършат собствените си изследвания. Всички, които са работили с него, бързо са придобили голямо уважение към работата му.
Това е най-добре обобщено от самия Енрико Ферми, който описва Майорана по следния начин: „В света има няколко категории учени; тези от втори или трети ранг правят всичко възможно, но никога не стигат много далеч. След това има първи ранг - тези, които правят важни открития, основополагащи за научния прогрес. Но има и гении, като Галилей и Нютон. Майорана е един от тях.“ Наистина висока оценка.
Основни постижения
В продължение на десетилетия някои от най-големите постижения на Майорана остават пренебрегнати. Това до голяма степен се дължи на факта, че той мрази да получава внимание. Той рядко си приписвал заслуги за откритията си, тъй като ги смятал за скучни и невпечатляващи. През цялата си кариера той създава само девет научни статии.
Най-значимият му принос е формулирането на уравнението на Майорана - новаторска теоретична рамка, която описва частици, способни да бъдат свои собствени античастици. Тази концепция, известна като фермиони на Майорана, въвежда ново измерение в разбирането на физиката на частиците.
В допълнение към уравнението на Майорана той прави значителен напредък в изучаването на неутриното, като допринася за ценни прозрения за неговите свойства и поведение. Ферми иска Майорана да напише статия за откритието си, но винаги срамежливият Майорана отказва. На следващата година друг физик използва експеримент, за да докаже, че неутриното на Майорана е реално, и печели Нобелова награда за този процес.
Постиженията му са толкова впечатляващи, че през 1938 г., на сравнително ранната възраст от 31 години, Майорана е назначен за редовен професор по теоретична физика в университета в Неапол. От него не се изисква да полага изпити или да доказва своите качества, като се посочва: „висока слава на изключителен опит, постигнат в областта на теоретичната физика“.
Изчезване
През 1933 г. Майорана се разболява тежко от гастрит и показва признаци на остро изтощение. Това е началото на низходяща спирала, по която в продължение на четири години той се превръща в почти пълен отшелник.
Ettore Majorana, worked on Majorana Equation.
— 𝙰𝚛𝚢 𝙷𝙷 (@AryBandung) April 10, 2024
. https://t.co/cX7MOyX68q
Той се затваря в себе си, рядко посещава университета и отказва да общува със семейството си или с приятели. През това време не публикува нищо, а работи върху теориите си тайно.
Положението се подобрява през 1938 г., когато вече се възстановява достатъчно, за да приеме длъжността в Неаполитанския университет, но това не продължава дълго. На 25 март 1938 г. той изчезва при изключително странни обстоятелства. Изглежда, че всеки, който го е познавал, е имал различна теория за случилото се.
Всичко започва с това, че младият учен изтегля всичките си средства от банката и след това пътува от Неапол до Палермо. Смята се, че може да е пътувал дотам, за да посети приятеля си Емилио Сегре, който по това време се е намирал в САЩ.
Докато е в Палермо, Майорана си купува билет за връщане до Неапол, но така и не го използва. Малко след като го купува, той изпраща писмо до своя шеф Антонио Карели, директор на Института по физика в Неапол, в което заявява, че няма да се върне.
Той се извини за причинените неприятности и помоли за прошка. Най-странната част от писмото обаче беше начинът, по който го завършваше, като загадъчно заявяваше: „Моля ви да си спомните за мен с всички онези, които се научих да познавам и ценя във вашия институт: Ще запазя мил спомен за всички тях поне до 23:00 часа тази вечер, а може би и по-късно.“
Тялото му така и не е намерено, а изчезването остава загадка в продължение на десетилетия.
Някои от бившите колеги на Майорана подозират, че той се е самоубил. В миналото е имал проблеми, претоварвал се е и се е държал странно. Частта за „23:00 часа тази вечер“ също имала характер на окончателност, което карало някои да смятат, че се е хвърлил в океана.
Други се чудят дали не се е оттеглил в манастир. Майорана е израснал в католическо семейство и въпреки научните си пристрастия все още е бил религиозен човек. Много от членовете на семейството му вярваха, че той е изоставил стария си живот, за да живее по-просто. Старият му изповедник, монсеньор Ричиери, заявява, че Майорана никога не би се самоубил, но в миналото е преживявал „мистични кризи“.
Има и такива, които смятат, че е бил отвлечен или убит. Когато Майорана за пръв път пътува до Германия, за да работи с Хайзенберг, германците са на власт, но Втората световна война не е започнала. Изказани са предположения, че Майорана може да е бил отвлечен или убит, за да се предотврати използването на гения му за създаване на атомно оръжие от британците, американците или германците.
Приключване на делото
Друга популярна теория е, че Майорана е емигрирал в Аржентина или Венецуела, за да започне нов живот. През 2011 г. прокуратурата в Рим възобновява делото за изчезването на Майорана, след като се появява свидетел, който твърди, че се е срещнал с Майорана в Буенос Айрес след Втората световна война.
През юни същата година италианската полиция, карабинерите, обявява, че е анализирала снимка на мъж, направена в Аржентина през 1955 г. С помощта на софтуер за разпознаване на лица е установено, че лицето на мъжа има десет точки на сходство с това на Майорана. Те решават, че двамата вероятно са едно и също лице.
Четири години по-късно, на 4 февруари 2015 г., прокуратурата в Рим обявява, че случаят е приключен. Те смятат, че Майорана е бил жив и е живял във Валенсия между 1955 и 1959 г. Нямали основание да смятат, че Майорана е бил убит, и смятали, че е напуснал живота по личен избор.
Дали италианските полицаи са се справили?
Не всички са убедени в това. Мнозина смятат, че десетилетният случай е приключил твърде припряно и твърде бързо.
Твърде много въпроси остават без отговор. Защо го е направил? Какво е правил през всичките тези години? Какво се е случило с Майорана накрая?
Въпреки задълбочените разследвания и повторното отваряне на случая, мистерията продължава да съществува. Теориите за съдбата му - от доброволно изчезване до политически мотиви - подчертават мистерията, която обгръща последните дни на този брилянтен физик. Изчезването на Еторе Майорана продължава да вълнува въображението, напомняйки ни, че дори в преследването на научната истина някои въпроси остават неуловими и загадъчни.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
