Р азбира се, световният океан е изпълнен с чудовища, чудеса и загадки, но иначе е просто огромно, единично пространство от течност. Дали? Не е така.
Океанската вода далеч не е еднородна навсякъде, а представлява мозайка от взаимосвързани слоеве и маси, които се смесват и разделят благодарение на теченията, вихрите и промените в температурата или солеността.
Всъщност под повърхността на големите морета има водопади, реки и дори гигантски петна, простиращи се на хиляди километри, които някак си успяват да избегнат да бъдат открити.
Сега учените са открили едно от тези огромни петна в средата на Атлантическия океан, което се простира от края на Бразилия до Гвинейския залив.
'Missing' blob of water predicted to be in the Atlantic finally found.
— Water Mark 🚰 (@OtayMark) November 22, 2023
The newly discovered water mass, called the Atlantic Equatorial Water (AEW), stretches from Brazil to West Africa.https://t.co/etpppU5PqR by @usuallyjustben via @LiveScience pic.twitter.com/18Fs55WXJv
До откриването на тази водна маса, която е наречена Атлантическа екваториална вода, специалистите са наблюдавали смесване на водите по екватора в Тихия и Индийския океан, но никога в Атлантическия океан.
"Изглеждаше противоречиво, че екваториалната водна маса присъства в Тихия и Индийския океан, но липсва в Атлантическия океан, защото екваториалната циркулация и смесването в трите океана имат общи характеристики. Идентифицираната нова водна маса ни позволи да допълним (или поне да опишем по-точно) феноменологичния модел на основните водни маси на Световния океан", казва пред Live Science Виктор Журбас, физик и океанолог от Института по океанология "Ширшов" в Москва.
Както подсказва името, Атлантическата екваториална вода се образува от смесването на отделни водни маси от теченията по екватора.
За да разграничат тези маси от заобикалящата ги вода, океанографите анализират връзката между температурата и солеността в океана - което определя плътността на морската вода.
Феноменът "Ел Ниньо": Голямо петно топла вода в Тихия океан предизвиква странни явления
Още през 1942 г. това картографиране на съотношението температура-соленост води до откриването на екваториалните води в Тихия и Индийския океан, както отбелязва Live Science.
Тъй като са създадени от смесването на водите на север и на юг, екваториалните води на Индийския и Тихия океан имат сходни температури и соленост, извити по линии с постоянна плътност, което ги прави лесни за разграничаване от околните води.
И все пак в продължение на години подобна връзка не можеше да бъде забелязана в Атлантическия океан.
Благодарение на данните, събрани от програмата Argo - международна колекция от роботизирани, самопотапящи се плаващи съдове, които са инсталирани в океаните на Земята - изследователите откриват незабелязана крива на температурата и солеността, разположена успоредно на централните води на Северния и Южния Атлантик. Това е неуловимата атлантическа екваториална вода.
"Лесно е да се объркат Атлантическите екваториални води с Южноатлантическите централни води, а за да се разграничат, е необходимо да има доста гъста мрежа от вертикални профили на температурата и солеността, покриващи целия Атлантически океан", обяснява Журбас пред Live Science.
Откритието е значимо, тъй като предлага на експертите по-добро разбиране на начина, по който океаните се смесват, което е от съществено значение за начина, по който те пренасят топлина, кислород и хранителни вещества по света.
