24 години вече Международната космическа станция (МКС) е дом на хората, живеещи в Космоса.
Историята ѝ започва на 20 ноември 1998 г., ракетата-носител "Протон-К" извежда в орбита руския функционален товарен блок "Заря" - първият модул на МКС. По-малко от месец по-късно, на 7 декември, "Заря" се скачва с американския модул "Юнити" и започва сглобяването на МКС.
В събота, 2 ноември, на Международната космическа станция (МКС) ще навърши 24 години непрекъснат престой на хора в Космоса. Това е важна годишнина, а МКС не става по-млада. Според настоящия план космическата станция ще продължи да работи до 2030 г., след което ще бъде деорбитирана през 2031 г.
Нов одит обаче разкри, че планът крие рискове и че дори датите далеч не са сигурни.
Най-важното, което трябва да се каже сега, е, че астронавтите и космонавтите на борда не са в непосредствена опасност. Дори и след като е надхвърлила планирания си експлоатационен срок, МКС продължава да работи добре. Но в дългосрочен план съществуват повишени рискове, които трябва да се приемат изключително сериозно. Неотложен въпрос са течовете, особено от руския сегмент на МКС; загубите на атмосфера в Космоса достигнаха своя връх само преди няколко месеца.
„Продължаващите пукнатини и въздушни течове в тунела за прехвърляне на обслужващия модул са основен риск за безопасността; и НАСА и Роскосмос си сътрудничат за разследване и намаляване на пукнатините и течовете, за определяне на първопричината и за наблюдение на станцията за нови течове. През април 2024 г. обаче НАСА установи увеличаване на честотата на течовете до най-високото им ниво до момента“, се посочва в доклада.
Cracks, Air Leaks, And Hazardous Space Junk: NASA Identifies Top Threats To Aging ISShttps://t.co/E8joQUhIyC
— IFLScience (@IFLScience) October 29, 2024
През лятото НАСА и Роскосмос - руската космическа агенция - запечатаха множество места сред 50-те открити проблемни области. Смята се, че не всички от тях са течове; някои може да са били обикновени драскотини по повърхността.
Не всички опасности от течове идват от възрастта или износването. Преди няколко години една от руските капсули „Союз“ беше ударена от микрометеорит или малко парче космически боклук. Това доведе до изтичане на охладителна течност, което принуди двамата космонавти и един астронавт, които пътуваха с нея, да останат на борда още шест месеца и да чакат да бъде изпратена друга капсула.
Докладът всъщност повишава сериозността и на двата въпроса. НАСА е решила да поеме някои рискове, когато става въпрос за микрометеорити и орбитални отпадъци (ММОД), поради нарастващите разходи за добавяне на защитни екстериори. Агенцията планира да увеличи възможностите за проследяване на орбитални отпадъци, за да следи опасностите, преди те да възникнат.
Друг свързан с това въпрос е възможността астронавтите да се укриват в космическите кораби, с които са пътували. Все пак убежището може да не е достатъчно, ако се наложи евакуация.
„Въпреки че програмата за МКС разполага с достатъчно планове и процедури за осигуряване на безопасността на екипажа в отговор на рутинни или извънредни заплахи за работата на станцията, тези планове продължават да се развиват, Въпреки това, поради високите разходи и ограничения бюджет, липсата на готови за изстрелване превозни средства пречи на Агенцията да разполага с възможности за незабавна реакция, ако превозните средства на екипажа се сблъскат със значителни повреди и вече не са безопасни за евакуация на екипажа“, продължава резюмето на доклада.
#BREAKING | International Space Station Astronauts prepare for evacuation as NASA finds ‘concerning leaks’ in Russian modules pic.twitter.com/AvjMUPaWyR
— mike (@ReadyMikeX) October 30, 2024
Другият проблем, който се очертава, е времевата рамка. МКС е резултат от сътрудничеството между НАСА, Роскосмос, Европейската космическа агенция, Японската космическа агенция и Канадската космическа агенция. След нахлуването на Русия в Украйна и санкциите, наложени на много руски официални лица, Роскосмос многократно обяви, че ще се оттегли от МКС и ще изгради своя собствена космическа станция. Макар че тези планове в момента остават в най-добрия случай риторични, другите агенции се съгласиха да поддържат МКС поне до 2030 г.
Един от въпросите около това е идеята, че до тази година трябва да има множество частни космически станции в ниска околоземна орбита, както и портала около Луната, за да може операциите на НАСА в космоса да продължат. Това вече не е сигурно, като се имат предвид значителните забавяния на завръщането на Луната, включително това, че корабът Starship на SpaceX не е готов по график. Следователно НАСА може да иска да запази МКС още малко.
Независимо дали става дума за шест или може би за 12 години, станцията ще се нуждае от по-нататъшни ремонти и модернизации, като за някои от тях може да се използват компоненти, които вече не се произвеждат. Проблемите във веригата за доставки само ще се задълбочат, ако МКС трябва да продължи да функционира и след 2030 г. И накрая, но не на последно място, стои въпросът за безопасното сваляне на МКС. Понастоящем това може да стане само с помощта на „Союз“ на Роскосмос.
„Без ангажимент от страна на Русия към настоящия план за деорбитацията, възможността за провеждане на контролирана деорбитация е неясна. През юни 2024 г. НАСА възложи на SpaceX договор за разработване на американски деорбитален апарат, който да извърши контролирано деорбитиране на МКС през 2031 г. Въпреки това несигурността относно готовността на търговските дестинации на LEO, ограничената наличност на бюджета и потенциалното забавяне на наличността на американския деорбитален апарат добавят още предизвикателства и рискове по отношение на графика към плана на НАСА за деорбитацията през 2031 г.“, се обяснява в доклада.
Значението на Международната космическа станция през последните 24 години е неоспоримо. Този доклад подчертава това, което трябва да бъде взето на сериозно за продължаване на нейната мисия, и служи като напомняне, че Kосмосът не е лесен.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
