Обич, обвита в трагедия: Марлон Брандо и Рита Морено

К акво се случва, ако съберем два взривоопасни характера? Можем да разберем, ако проследим историята на Рина Морено и Марлон Брандо.

Тя е пуерториканска актриса, певица и танцьорка, една от 12-те души (и единствената жена), които са печелили всички престижни награди – "Оскар", "Еми", "Тони", "Грами" и "Златен глобус". Той е считан за един от най-знаменитите филмови артисти на своето време, поставен е на четвърто място сред 100-те най-велики актьори на всички времена от Американския филмов институт, пише Edna.bg.

Съдбата ги среща в зората на техния звезден път и подклажда една всепоглъщаща връзка, която е толкова романтична, колкото и трагична, толкова опасна, че в един момент животът на Морено е поставен на карта. 

Магнетизмът, който излъчват поотделно, е безспорен и не може да остави никого равнодушен. Пътищата им се сливат и разделят толкова често, че обществото свързва с тях повече думата „скандал“, отколкото „любов“.

Рожденото ѝ име е Роса Долорес Алверио. На 5 години заминава с майка си за Ню Йорк, където започва уроци по танци. На 13 години дебютира на Бродуей. На 16 години подписва договор с филмовия продуцент Луис Б. Майер. На 22 години, през 1954-та, се озовава в гримьорната на снимачната площадка на филма "Désirée". Там среща 30-годишния Брандо, който играе Наполеон. 

В мемоарите си Рита описва този момент така:

„Срещата ми с него подпали цялото ми тяло, сякаш бях хвърлена в гореща вана. Вълнуващият прилив на енергия, който изпитах тогава, е онзи, който кара хората да пишат поезия.“

Това е само началото, а влюбената актриса не ни спестява подробности:

„Да кажа, че той беше страхотен любовник – чувствен, щедър, възхитително изобретателен, би било сериозно омаловажаване на това, което той направи не само с тялото ми, но и за душата ми. Всеки аспект от връзката ми с Марлон беше вълнуващ, защото той беше свързан със света много повече от всекиго другиго, когото някога познавах.“

Не след дълго Морено разбира, че е бременна с детето на Брандо. Реакцията му обаче изобщо не е това, което тя очаква. Той веднага осигурява час и място за провеждане на аборта (процедура, която по онова време е незаконна) и човек, който да я придружи до вкъщи след това. За съжаление, обстоятелствата не се нареждат по план – скоро става ясно, че плодът все още е в нея и трябва да бъде хирургично отстранен в болница.

Вместо съчувствие, Брандо е обзет от гняв, защото човекът, извършил аборта, го е подвел. Заминава, за да заснеме филма "Mutiny on the Bounty". Там се влюбва в екранната му половинка, звездата Тарита Терипая.

Морено от своя страна тъкмо е приключила с "West Side Story", където изиграва може би най-емблематичната си роля в цялата си кариера. Въпреки всички прекрасни неща, които се случват в професионален план, да види любимия си с друга жена е непоносимо. Когато Марлон се завръща, тя поглъща една шепа хапчета за сън. Години по-късно признава:

„Исках да умра и си легнах в леглото с намерението да не се събудя. Това не беше самоубийство за отмъщение, а утеха, бягство от болката в смъртта.“

Асистентът ѝ я намира и я откарва в болница. Тази бърза реакция спасява живота ѝ. 

Терапевтът ѝ, с когото започва да работи, я убеждава, че трябва да спрат да се виждат. Двамата се съгласяват единодушно. През 1962-ра Брандо се жени за Терипая.

Шест години по-късно двамата отново се срещат, за да си партнират във филма "The Night of the Following Day", заснет във Франция. По време на вечеря насаме Марлон се опитва да я прелъсти и ѝ прошепва: „Всичко, което искам, е да прекарам една нощ с теб.“ Тя му отказва.

Когато трябва да заснемат сцена, в която тя му удря шамар, призраците от миналото се завръщат. Спомените за неуважението, унижението, разочарованието излизат наяве като вълна от силни емоции, които тя се опитваше да потисне през всичките тези години. 

„Тогава наистина полудях. Не играех роля, а бях себе си. Дори не знам какво говорех. Това го изненада, опитваше се да се защити и държеше ръцете си пред лицето. Режисьорът от своя страна продължи да снима и остана предоволен.

Отне ми толкова време, за да се освободя от тези емоции. Съчувствам на това момиче на големия екран, когато я гледам и си спомням през какво минах.“

И все пак, въпреки всичко, което са си причинили, Морено и Брандо остават в животите си. Той се сприятелява със съпруга ѝ Ленърд Гордън и дъщеря им Фернанда. Тя му остава благодарна, че първи започва да я насърчава да се погрижи за психическото си здраве след опита за самоубийство:

„В един момент той ми каза: „Имаш нужда от помощ“, думите му сега ме карат да се смея, защото това е като един луд да каже на друг луд, че има нужда от помощ. Е, в крайна сметка се оказа прав. Това (терапията) е най-голямата услуга, която направих на самата себе си.“

По нейни думи продължават да поддържат „телефонно приятелство“, като всеки път тя чака той да се обади и никога не му позвънява първа. 

Брандо си отива от този свят през 2004-та. По това време Морено е омъжена за Ленърд още от 1965-та и остава с него до смъртта му през 2010 година. Въпреки всичко никога не отрича, че Марлон е най-значимият мъж в живота ѝ. През 2017-та година споделя пред сп. People, докато гледа негова фотография, която държи в спалнята ѝ:

„Той беше голямата ми любов. Тук сякаш е излязъл от филм, затова я запазих. Той беше най-голямата ми страст.“