О т векове хората селективно развъждат кучета за конкретни задачи като охраняване и лов.
Макар мнозина да смятат, че тези породи са уникално пригодени за своите роли благодарение на структурни адаптации, ново изследване поставя под въпрос това дълго утвърдено убеждение.
Проучването, публикувано в списание Science Advances, анализира 117 черепа от 40 породи домашни кучета и 18 вида диви сanidae (кучеви - са семейство хищни бозайници, разпространени по цял свят с изключение на Антарктида), използвайки 3D реконструкции.
Сватбите на кучета се превърнаха в мода в Китай
Черепната структура не определя специализацията
Резултатите показват, че формата на черепа при различните породи кучета се припокрива в значителна степен. Това означава, че определени породи, поне що се отнася до хапането и обонянието, всъщност може да не притежават отличителни физически черти, които подобряват способностите им.
„През последните 200 години хората са създали стотици породи кучета, които изглеждат различно и са специализирани в задачи като охранители и откриване на миризми“, казва Линдзи Уолдроп, съавтор на изследването.
„Предполагахме, че тези кучета изглеждат различно, защото са структурно адаптирани към тези задачи. Нашето изследване обаче показва, че поне що се отнася до черепите им, те не са специализирани за дейности, свързани с ухапване или обоняние.“
New research has found that when it comes to which breed of dog might be best for a given task, looks can be deceiving.https://t.co/EkxYNbRy4E
— Newsweek (@Newsweek) February 3, 2025
Разбиване на стереотипите за породите
Откритията от изследването имат сериозни последици за стереотипите, свързани с определени породи. Например, породи като питбулите често се смятат за опасни заради предполагаемо силната си захапка.
Изследването обаче не открива структурни разлики в черепите им, които да ги правят по-опасни от други породи със сходен размер.
„Често се публикуват новини за кучета, които нападат хора, като фокусът пада върху определени породи“, обяснява Уолдроп. „Някои твърдят, че тези кучета хапят по-силно от други или че имат специални черти, като например "заключваща се челюст", която ги прави особено опасни. Нашето изследване показва, че това просто не е вярно. Кучетата, развъждани за хапане, не са структурно различни от кучетата, развъждани за други цели.“
По подобен начин, породите, селектирани за работа с обонянието, не показват специфични черепни адаптации за това. Това съвпада с предишни изследвания, според които например мопсовете се справят по-добре от немските овчарки в задачи, свързани с обоняние, въпреки общоприетите схващания.
"Нежни морски тюлени": Най-скъпата порода кучета за защита от "военен клас" струва $150 000
Какво определя уменията на кучетата?
Ако формата на черепа не е определящ фактор за изпълнението на специализирани задачи, какво тогава играе роля?
Според учените индивидуалният характер на кучето е много по-важен от физическите му черти.
„Най-много ме изненада общата прилика между повечето черепи на кучета“, казва Никълъс Хеброн, друг съавтор на проучването.
„Хората са вложили огромни усилия в развъждането на кучета с различен външен вид, затова очаквахме да видим отчетливи групи. Но всъщност не наблюдавахме такива.“
Разлика между домашните и дивите кучета
Изследването сравнява и черепите на домашните кучета с тези на дивите сanidae, като вълци и лисици.
За разлика от домашните кучета, дивите видове имат черепи, които ясно отразяват техните природни нужди.
Например, вълците имат удължени муцуни, оптимизирани както за лов, така и за откриване на миризми.
Любопитно е, че черепите на лисиците се припокриват значително с тези на някои домашни породи, като териерите, които са селектирани за лов на дребен дивеч.
Тези открития предполагат, че макар хората да са модифицирали външния вид на кучетата, естествените еволюционни адаптации при дивите видове остават по-функционално обосновани.
Новото проучване оспорва дълго утвърдените схващания за специализацията на кучешките породи. Вместо физическите черти, фактори като индивидуалния характер играят ключова роля в способностите на кучетата.
Откритията също така подкопават стереотипите за „опасни“ или „свръхспособни“ породи и предполагат, че индивидуалните характеристики на всяко куче са по-важни от генетичните му корени.
* Във видеото: Топ 20 най-опасните породи кучета
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
