С лучвало ли ви се е да четете някоя книга, която толкова да ви вдъхнови, че да подчертавате всеки абзац? Всъщност това се случва доста често особено когато четете книгите на Стивън Кинг.
В тях може да се открият интересни послания за живота, любовта, тайните.
Всеки знае, че Стивън Кинг се свързва с плашещи истории, но милионите го харесват, защото той е един от най-чудесните разказвачи и може да пише в различни жанрове.
Първият истински читател на Кинг е неговата майка. Тя го мотивирала като му давала по 25 цента на всяка творба.
"Представих й цели четири накуп. Така изкарах първия си долар", признава писателят години по-късно.
Авторът най-често пише за обикновените хора – семейства от средната класа, деца, които се замесват в зловещи и обикновено свръхестествени случки.
Стивън пише и творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите "Тялото" и "Рита Хейуърт" и "Изкуплението Шоушенк", "Романът на Лизи".
Екранизациите "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият път" са номинирани за "Оскар" в категорията "Най-добър филм". Продажбите на книгите на Кинг са около 300-350 милиона копия.
Ние ви представяме пет от най-добрите цитати, които може да откриете из страниците.
1. "Умовете на хората са като кладенци... дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този свой кладенец. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва... Но дори и най-дълбокият кладенец има дъно! И само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното..." - "Очите на дракона".
2. "Има тайни, които никога не трябва да се разкриват. Казват, че жените по-добре умеят да пазят тайни и сигурно е вярно, но всяка жена, която поне малко познава живота, ще потвърди, че никога не е надниквала в мъжкото сърце. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста, Луис - също като земята в старото гробище на микмаките - скалите са току под пръстта. Мъжът засажда каквото може... и се грижи за него." - "Гробище за домашни любимци".
3. "Остаряването е като да караш през сняг, който става все по-дълбок и по-дълбок. Ако пък случайно излезеш наравно, оказва се заледено и започваш да се въртиш. Това е животът. Няма снегорини, които да дойдат и да те изровят. Спасителният ти кораб просто няма да дойде, малката. Няма и лодки за никого. Никога няма да спечелиш в тази надпревара." - "Пътна мрежа".
4. "Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере." - "Особени сезони"
5. "Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние", "аз" звучи отчайващо!" - "Капан за сънища".
