И люзионистите може да имат новаторски трик в психологическия си ръкав, който ги отличава от други креативни хора, като комедианти или визуални артисти.
Първоначалните сведения сочат, че като цяло хората илюзионисти, изненадващо, но нямат предразположение към психози и черти, свързани с шизофрения, в сравнение с други артисти и дори със средно статистическото население.
Всъщност тези, които правят фокуси, изглеждат по-малко податливи на „магическо мислене“ от музикантите или поетите и е по-вероятно да подхождат към кариерата си като математик или учен.
Magicians' Minds Have One Surprising Thing in Common With Scientists', Study Discovers https://t.co/bZJZPLaaHN
— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 16, 2023
Легендарната връзка между творчеството и психичните заболявания или психологическите разстройства се подкрепя от много анекдоти в историята и многобройни научни изследвания.
Предишни статии са установили, че музиканти, поети, писатели, комедианти и визуални артисти са склонни да имат по-високи нива на отрицателни афективни и психотични черти, отколкото общото население.
Чертите, които определят психотичните разстройства, като шизофрения или биполярно разстройство, включват халюцинации, магическо мислене, заблуди, неспособност за концентрация, социална тревожност, неспособност за контрол на мислите, нисък самоконтрол, намалено емоционално изразяване или интензивна липса на мотивация.
Въпреки че тези черти могат да бъдат неблагоприятни, особено когато не им се обръща внимание, те могат и да доведат до интелигентен и интересен начин на мислене, които привличат нашата творческа чувствителност.
Илюзионистите обаче не изглеждат особено податливи на тези черти, въпреки че са креативни изпълнители с подобни задачи като комедиантите.
Онлайн проучване, ръководено от психолога Гил Грийнгрос от университета Абъристуит в Уелс, измерва психичното здраве, креативността и оригиналността на 195 илюзионисти и сравнява техните резултати с тези на 233 човек от общото население, както и с минали данни за други артистични групи.
Грийнгрос, психологът Пол Силвия от Университета на Северна Каролина в Грийнсбъро и илюзионистът Сара Красон, казват, че техните резултати показват, че „не всички креативни хора са създадени еднакви“ и че „връзката между креативността и психозите е по-сложна, отколкото се е предполагало“.
С други думи, психологическите черти, които правят даден индивид подходящ за една артистична кариера, не се отнасят непременно за всички творчески кариери.
В настоящото проучване илюзионистите са постигнали по-ниски резултати както за когнитивна дезорганизация, така и за импулсивно несъответствие в сравнение с общата извадка и други артистични групи.
Това вероятно е така, защото фокусите разчитат на прецизни репетиции, изискващи силен фокус, внимание към детайлите, спокойствие и дисциплина - все неща, които могат да бъдат неблагоприятно повлияни от социална тревожност, лоша концентрация или нисък самоконтрол - характеристики на горните психотични черти.
Повечето илюзионисти, анализирани в проучването, не се различават от общото население по „необичайни преживявания“, като халюцинации, аберации на възприятието или магическо мислене, което предполага, че повечето от тях не смятат, че извършват истинска магия.
Think of a Number. How Do Math Magicians Know What It Is? https://t.co/cBDBJKkal6 pic.twitter.com/ybNGZxhVsY
— Winson Tang (@winsontang) May 7, 2022
Независимо от това, при илюзионистите, които са постигнали по-високи резултати от другите за „необичайни преживявания“, се наблюдава по-висока оригиналност в изпълненията им. В резултатите от проучването те са имали „по-силни убеждения относно своите творчески способности и креативността е била по-голяма част от тяхната идентичност“.
В крайна сметка, когато сравняват данните си с предишни изследвания, Грийнгрос и колегите му твърдят, че „шизотипният профил“ на илюзионистите е най-сходен с този на математиците и учените.
Това може да звучи като странно сравнение, но предишни проучвания са установили, че учените по биология и физика също имат по-ниски резултати от визуалните артисти и музиканти за „необичайни преживявания“ и когнитивна „дезорганизация“.
Както обяснява екипът на Грийнгрос, както излюзионистите, така и учените разчитат на въображение и креативност, съчетани с подреденост, постоянство и стриктна практика, за да бъдат възможно най-точни в това, с което се занимават.
„Освен това“, добавят авторите, „точно като учените, магьосниците се стремят да постигнат конкретна цел, изградена от много малки стъпки, които често могат да бъдат постигнати по множество начини, с различни нива на креативност.“
Проучването е публикувано в BJPsych Open.
криза, която тихо расте" />
