Р айън Рейнолдс е на 22 години, когато баща му, Джеймс Честър Рейнолдс, бивш полицай, е диагностициран с болестта на Паркинсон. Но семейството им във Ванкувър рядко обсъждало тази тема.
„Доколкото знам, той каза думата „Паркинсон“ може би три пъти за цялото време- и един от тях не беше пред мен. Имаше тонове отричане, тонове криене“, казва Рейнолдс, чийто баща умира през 2015 г. на 74-годишна възраст, след като живее с болестта близо 20 години.
Двамата са имали сложни взаимоотношения, изострени от халюцинациите и налудностите на баща си - два по-малко известни симптома на Паркинсон, които започват приблизително 10 години след диагностицирането на Джеймс.
Ryan Reynolds Opens Up About His Late Father's Hallucinations from Parkinson's: 'Wish I Knew Then' (Exclusive) https://t.co/qNyOAbsPCh
— People (@people) August 14, 2024
„Това наистина дестабилизира отношенията ми с него, защото не знаех какво се случва“, казва Райън,
В списание People Рейнолдс разказва какво е научил за болестта на Паркинсон и каква перспектива е придобил благодарение на бащинството.
Връзката на Райън с баща му е била и предизвикателство по няколко причини.
„Баща ми беше човек, който не споделя чувствата си. Той беше боксьор, полицай, твърдоглав човек. Дори не си спомням някога да съм водил истински разговор с него. Той беше присъстващ баща, никога не пропускаше футболен мач, но просто нямаше способността да чувства или поне малко да споделя пълния спектър на човешките емоции. А гордостта просто беше толкова вкоренена в него, че диктуваше почти всичко, което правеше.“
Райън се борил все повече с отношенията им, тъй като последиците от нарастващите халюцинации и заблуди на Джеймс предизвиквали по-дълбоко разделение.
"По онова време просто си мислех: „Баща ми си губи ума“. Баща ми наистина се мъчеше да прави разлика между реалност и измислица. И впоследствие всички останали в живота му губеха основната вяра и доверие, които имаха в неговата гледна точка.“
Райън казва, че в годините след смъртта на баща си се е замислил по-задълбочено за тяхната връзка.
„Непрекъснато сглобявам парчета от историята. Всъщност не поемах собствената си отговорност. Беше ми много лесно да преглътна идеята, че с баща ми не се разбираме в нищо и че действителните отношения с него са невъзможни. И тъй като сега съм по-възрастен, поглеждам назад към това и мисля, че по-скоро това беше моето нежелание по онова време да го посрещна там, където беше. Може би можех да бъда там с него към края, а не бях. Той и аз просто се отдалечихме един от друг и това е нещо, с което ще живея завинаги.“
Ryan Reynolds opened up about his complicated relationship with his father, who experienced hallucinations due to Parkinson’s disease.https://t.co/ePqc5KhreU
— HollywoodLife (@HollywoodLife) August 14, 2024
Майката на Райън, Тами, се грижила основно за Джеймс, докато той се борил с болестта.
"Мисля, че майка ми е живяла в истинска изолация с баща ми в продължение на много, много години. Тя беше опора на баща ми през това време, но това наистина я сломи. Умората на полагащите грижи е съвсем реална - тя е един от вероятно най-неотчетените странични ефекти на подобни заболявания. Иска ми се ресурсите, които са на разположение сега за лечение на тази част от Паркинсон, да съществуваха или поне да знаехме за тях тогава, защото това наистина щеше да даде много надежда.“
Райън открива повече перспектива, когато сам става родител и кръщава най-голямото си дете Джеймс.
„Изцелението за мен наистина идва по-скоро чрез отношенията ми със собствените ми деца, като в същото време приемам някои от нещата от баща ми, които са от огромна стойност. Баща ми имаше невероятна почтеност. Той не лъжеше. Сега аз мога да запълня тези малки пропуски, които може би са ме наранили. Мога да се появя. Когато детето ми се държи лошо или ми казва, че съм най-лошият - баща ми се оттегляше в мълчание, а това не е начинът“, споделя Рейнолдс.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
