В озоновия слой над Арктика се е отворила огромна дупка. Според учените тя е резултат от необичайно ниските температури в атмосферата над Северния полюс.
Дупката, която бе проследена от космоса и Земята през последните няколко дни, достигна рекордни размери, но не се очаква да представлява опасност за хората, освен ако не се придвижи повече на юг, пише The Guardian.
В случай обаче, че тя достигне населените райони простиращи се там, като Южна Гренландия, хората биха били изложени на повишен риск от слънчево изгаряне.
Record-size hole opens in ozone layer above the Arctic https://t.co/qLIeIXIbUB
— The Guardian (@guardian) April 7, 2020
Към момента за щастие тенденциите сочат, че дупката ще изчезне напълно след няколко седмици.
Учените смятат, че ниските температури в северните полярни райони са довели до необичаен стабилен полярен вятър, както и до наличието на озоноразрушаващи химикали като хлор и бром в атмосферата и именно те са предизвикали образуванието.
"Дупката по принцип е геофизическо любопитство. Наблюдавахме необичайни динамични условия, които водят до процес на химическо изчерпване на озона. Тази динамика позволи по-ниски температури и по-стабилни ветрове от обикновеното в Арктика, което след това предизвика образуването на полярни стратосферни облаци и каталитичното разрушаване на озона", посочва Винсент-Анри Пеух, директор на службата за наблюдение на атмосферата "Коперник".
Дупката няма връзка с пандемията COVID-19, която спомогна за намаляване замърсяването на въздуха и парниковите газове.
Все още е рано да се каже дали необичайно стабилните условия на полярния вихър на Арктика са свързани с климатичната криза или са част от нормалната променливост на времето в стратосфера.
Винсент-Анри Пеух подчерта още, че няма директни последици за климата, тъй като температурите в региона вече се увеличават, забавяйки изчерпването на озона, а дупката ще започне да се оттегля, тъй като полярният въздух се смесва с богатия на озон въздух от по-ниските ширини.
Подобно явление е било наблюдавано за последно през пролетта на 2011 г.
Докато тази дупка в озона над Арктика е рядко явление, то много по-голямата дупка в озоновия слой над Антарктида е основна причина за безпокойство повече от четири десетилетия.
Производството на озоноразрушаващи химикали драстично е намаляло съгласно Монреалския протокол от 1987 г., но изглежда, че някои източници все още функционират, след като през 2018 г. бяха открити неоторизирани емисии от Източен Китай.
Озоновата дупка в Антарктида беше най-малка от 35 години насам през миналия ноември, което показва успеха на усилията за намаляване на производството на вредните замърсители. Това е изключително важно, защото озоновият слой защитава Земята от вредни нива на ултравиолетовите лъчения идващи от Слънцето.
"Новооткритите източници на озоноразрушаващи химикали не са фактор в дупката, наблюдавана в Арктика. Това обаче напомня, че мерките на Монреалския протокол не трябва да се приемат за даденост и че наблюденията от Земята и от спътниците са от основно значение, за да се избегне ситуация, при която нивата на хлор и бром в стратосферата могат да се увеличат отново", коментира Пеуч.
Разгледайте и тази фотогалерия:
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
