Лютви Местан: Налагането на вето е конституционно право, но и отговорност

"Правото на вето е конституционно право на държавния глава. Следва обаче да се има предвид, че това право е и отговорност. Президентът консумира правото си, надявам се, че той носи и отговорността си".

Това каза председателят на ДПС Лютви Местан в коментар за наложеното вето върху актуализацията на държавния бюджет.

Той определи като безпрецедентен акт налагане на вето на промените в Закона за бюджета, "с актуализацията на който кабинетът "Орешарски" създава законодателна основа за решаване на изключително тежките социални проблеми на българските граждани и на бизнеса".

По думите на Местан дори забавянето на тези мерки поставя въпроса за отговорността на този, който упражнява правото си да налага вето.

"Ние ще се съобразим подобаващо сериозно към ветото на Росен Плевнелиев", каза председателят на ДПС и добави, че ще правят това "всеки път, когато президентът упражни правото си на вето, дори когато актовете му ни изглеждат неаргументирани, защото това е държавния ни глава".

Местан изрази надежда, че упражняването на вето "няма да се превърне в условен или дори безусловен рефлекс", защото по думите му тази фигура (ветото), макар и конституционно уредена като право на президента, не следва да девалвира.

ДПС възнамерява да води активен диалог с всички социални слоеве, включително и с бизнеса, който би бил засегнат от забавянето на актуализацията на бюджета.

За нас е важна оценката на обществото, каза Местан.

Председателят на ДПС посочи в отговор на въпрос, че от ДПС ще подкрепят отново промяната на закона за държавния бюджет, но не искат да го правят автоматично, защото не би било сериозно. Искаме да аргументираме вота си "за" за този закон за трети пореден път като политически израз на очакванията на точно тези социални слоеве, в името на които се прави актуализацията, посочи Местан.

Не сме изненадани нито от ветото на президента Росен Плевнелиев, нито от мотивите,

коментира пред журналисти и зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев.

Дефицитът, г-н президент, се финансира от фискалния резерв. Като извадим 1,1 млрд. от 4,8  млрд. остават 3,7 млрд. към 31 декември, пресметна Цонев и заяви, че по закон трябва да са 4,5 млрд. Надявам се не ни кара президентът да влизаме под законовия минимум на фискалния резерв, заяви Цонев и отбеляза, че тези цифри са при пълно изпълнение на проходите. А при неизпълнение на приходите, каквото се очаква – тогава фискалният резерв ще слезе още по-надолу.

Друг аргумент, който Цонев отбеляза е, че през януари месец предстоят две големи плащания – 450 млн. падеж по дълга и 1 млрд. доплащане за земеделските производители, които се правят два месеца поне преди да пристигнат парите от Европейския съюз.

И като извадим още 1,5 млрд. лева от въпросните 3,7 млрд. лева – в края на януари месец ние ще имаме фискален резерв от 2,2 млрд. лева, което значи, че ще сме пипнали парите за Козлодуй и тези за Сребърния фонд. Нито едното е приемливо, нито другото – нито от законова, нито от фискална гледна точка, заяви Йордан Цонев.

Искам да бъда добронамерен и да мисля, че президентът иска да има повече прозрачност, но начинът, по който се налага ветото и мотивите по-скоро ни кара да мислим, че ветото е политическо, отбеляза Цонев.

От тук нататък следва конституционният срок, трябва да видим какъв е той, защото има спор дали тече или не по време на ваканция, обясни още Цонев. Според него депутатската ваканция няма да бъде пречка за преодоляването му. Докато трае ветото реално няма да може да преодолеем плащането към бизнеса и може би, ДДС, което трябва да се върне, уточни още Цонев.