Калфин: До последно не се знаеше дали медиците ще отпътуват

Д о последния момент не се знаеше дали българските медицински сестри ще могат да заминат за България, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин пред Би Ти Ви.

"До последния момент се появяваха пречки и усложнения, събудиха ги през нощта, взимаха им пръстови отпечатъци, започнаха да ги снимат.

За палестинския лекар Ашраф извикаха двама посланици - палестинския и португалския, за да каже пред тях къде иска да отиде - дали в Палестина или в Европа.

През нощта се разхождаха до различни институции,

имаше среща в Министерски съвет, в Министерството на външните работи, държаха връзка с лидера Муамар Кадафи, който не беше в Триполи, през цялата нощ имаше редица процедури", обясни Калфин.

"В един момент на преговорите съпругата на френския президент Сесилия Саркози каза: "Аз в 2 часа си тръгвам, независимо какво се случва". Този вид натиск ускори всички процедури.

Последните 48 часа бяха критични не от гледна точка на цялата договореност с Либия, а по отношение на това Либия да сложи точка и да приключи този случай", подчерта министърът.

Все още не е уточнена формата, под която България ще участва в Международния фонд "Бенгази", обяви пред "Инфорадио" първият ни дипломат.

Калфин уточни, че при създаването на фонда преди близо 2 години, е било договорено

той да заработи след завръщането на медиците у нас

"Либийският дълг към България е само една, но не и единствената възможност за българско участие във фонда. Формата за нашето участие тепърва ще бъде доуточнявана и тогава ще бъде доуточнен и въпросът за размера на либийския дълг", заяви първият ни дипломат, като уточни, че българската представа за дълга е една, а на либийската - друга.

Калфин обяви още, че Либия и ЕС са се споразумели преди всичко за хуманитарна помощ от Европа: лечение на болните от СПИН деца, изграждане на модерна болница в Бенгази и нейното оборудване, както и подпомагане на Либия в борбата със СПИН.

Вторият аспект от споразумението е възстановяването на отношенията ЕС-Либия, допълни Калфин.

Палестинският лекар с българско гражданство Ашраф ал Хаджудж ще се присъедини към семейството си в Холандия в края на тази седмица, съобщи холандският министър на външните работи Максим Верхаген.

Верхаген заяви, че е много доволен от решението на случая с медиците. Сега взаимодействието между ЕС и Либия може да навлезе в нова фаза, изрази увереност той.

Родителите и четирите сестри на доктор Ашраф живеят в градчето Вурден, недалеч от Утрехт, отбелязва ИТАР-ТАСС. Те пристигнаха в Холандия през декември 2005 г. по покана на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Преди това семейството на Ашраф живеело в Либия, но след ареста му животът за роднините му станал невъзможен.

От Холандия те направили всичко възможно за освобождаването му. През миналата година събрали хиляди подписи под призив до парламентарна комисия.

Въпросът за либийския дълг към България и евентуалното му опрощаване е една от възможните форми за приноса на България към Международния фонд Бенгази, заяви премиерът Сергей Станишев.

България ще участва активно в този фонд,

не става дума за откуп или признаване на вина, а за хуманитарен акт,

подчерта премиерът.

"Казусът с българските медици и заразяването на децата в болницата в Бенгази беше изключително труден юридически, политически, морален, икономически и международен въпрос.

В един момент случаят се беше превърнал в толкова затегнат възел, изглеждаше, че никога не може да бъде разплетен. През всички последни години каузата за завръщането на медиците беше сред основните външнополитически задачи на всички институции", отбеляза премиерът.

Станишев подчерта и ролята на членството ни в ЕС за успешната развръзка на случая.

"С новия си статус успяхме да убедим нашите партньори от Европейската комисия, Европейския парламент, страните членки, че проблемът е принципен и засяга същността и ценностите на ЕС.

Завръщането на медиците е едно чудо,

което показва какво означава да сме член на ЕС", каза премиерът.

Станишев благодари на ЕК и нейния председател Жозе Барозу, на еврокомисаря по външни отношения Бенита Фереро-Валднер за личните им усилия за постигане на този резултат.

Нито една страна, която се е ангажирала, не бива да бъде изпускана, посочи министър-председателят и открои ролята на САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Португалия.

"Свободата и правата на гражданите не могат да имат цена. Ще потърсим и намерим подходяща форма за участието на България в международния фонд "Бенгази".

Случаят има две страни - драмата на несправедливо обвинените медици и страданието на децата, които са заразени, което България никога не е подценявала, обясни Станишев.

На въпрос дали ще се създаде стратегия за предотвратяване на случаи, подобни на този с нашите медици в Либия, премиерът отговори, че

трудно може да се говори за обща стратегия,

но този случай ни е научил на много.

Имаше упреци, че държавата се е забавила с изтеглянето на медиците ни. Няма да коментирам дали е имало грешки, важното е да се поучим от опита, категоричен бе премиерът.

Външният министър Ивайло Калфин от своя страна обясни, че хуманитарната помощ за Либия се състои в изграждане на болница в Бенгази, подготовка на специалисти, предоставяне на оборудване, стажове на либийски лекари в европейски страни.

Основно е насочена към осигуряване на лечение на децата, заразени със СПИН и създаване на капацитет в Либия да се бори с болестта.

Калфин заяви, че

първата рамка на споразумение е била предложена от британските ни партньори,

когато за пръв път се е събрал форматът ЕС-САЩ-България през март 2005 г.

Рамката е включвала решение за завръщането на сънародничките ни без признаване на тяхната вина и хуманитарен ангажимент към семействата на децата в Либия.

"До края на 2005 г. успяхме да привлечем и Либия в този формат. Той и пакетът, по който работихме се допълни с поемане на политически ангажименти на ЕС към Либия", поясни Калфин.

Първият ни дипломат бе категоричен, че въпросът е нямало да се реши без съдействието на либийската страна. Той подчерта и ролята на президента Георги Първанов в диалога с Либия и неговото посещение в джамахирията.

Освен на най-високо равнище се е поддържала връзка и на експертно ниво.

"След произнасянето на смъртните присъди през декември миналата година имахме известна липса на контакт. Няколко месеца

Либия отказваше да изпрати свой представител на срещите

През март и април ние инициирахме срещи между зам.-външните министри Чаушев и Обейди, за да възстановим диалога, като за тези срещи не се е разбрало в медиите.

През изминалите шест месеца на практика беше направен големият пробив", добави Калфин, като даде за пример посещението в Либия на еврокомисаря Бенита Фереро-Валднер и германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, на бившия британски премиер Тони Блеър.

Последната седмица на основата на вече договорения пакет за хуманитарна помощ е бил необходим допълнителен натиск той да се реализира, за да не изгубим инерцията.

Решителни са били посещенията на Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер.

"В последните два дни идеята беше да се сложи точката и медиците да се завърнат в България. В този момент беше решаваща френската подкрепа и на ЕС", посочи Калфин.