И нтензивното натоварване не би трябвало да увеличава апетита, но някои физически натоварвания водят до глад за определени храни, сочат нови британски изследвания, цитирани от "Дейли телеграф".
Хората, които тичат за здраве например, често не изпитват глад след джогинг, тъй като натоварването подтиска хормона грелин, познат като "хормона на глада". В резултат калориите, които се горят, не биват замествани веднага, обяснява водещият британски изследовател на спорта Дейвид Стенсел.
Тези, които се опасяват, че от спортуването ще отслабнат прекалено много, трябва да се занимават с плуване, което засилва апетита към мазни храни като бисквити и шоколад, или пък с вдигане на тежести, след което им се ядат картофи и паста, препоръчват учените.
Колкото по-лек е човек, толкова по-подходящо е да се занимава с бягане на дълги разстояния, тъй като след това организмът иска "водни" храни, които намаляват температурата на тялото посредством обезводняването и не "набиват" килограмите.
Ако обаче вдигате тежести, ще ви се ядат богати на въглехидрати и протеини храни, които надуват мускулите. Ако пък плувате редовно в студена вода, мозъкът кара тялото да иска храни, които ще му дадат защитен слой мазнини, обясняват специалистите.
Според Стенсел предпочитанията към различна храна след различен вид спорт са резултат на комбинация от физически и психологически фактори. Подтискането на апетита при бегачите например не изчезва след възстановяването им.
Ако бягате 90 минути, ще изгорите 1300 калории, но приемът на храна няма да се увеличи през следващите 24 часа след спортуването - т.е. няма да огладнеете повече, отколкото ако не бяхте спортували, пояснява Стенсел.
