И зложба на определяния за "френско-български художник" Николай Панайотов беще открита днес в галерия "Зелената котка" (GreenCat Gallery) на ул. "Върбица" 6.
Художникът, известен и с великолепното си чувство за хумор има твърде успешна творческа кариера в Париж и един от високо ценените съвременни български автори.
Характерна е привързаността му към "големия размер" платна. Такива негови "подвижни фрески" днес има в престижни колекции из цяла Европа.
Специалистите твърдят, че в произведенията му има съчетание на стилове и влияния от различни направления в изкуството като сюрреализъм, дада и неокласицизъм, та чак до манга илюстрациите на източните художествени традиции.
На изложбата в галерия "Зелената котка" една картина, дълга шест и висока два метра изцяло обгръща стените на една от залите и поставя зрителите буквално "в центъра" на произведението.
Галеристите казват, че усещането е подобно на "Алиса в страната на чудесата" за зрителите - "обграждайки ги с вълшебни фигури в реален размер и предоставяйки им възможността за едно уникално преживяване във фантастичния свят на Николай Панайотов по най-интимния и завладяващ начин".
Николай Панайотов е роден в София на 1 февруари 1956 г. Завършва Художествената академия при проф. Мито Ганевски, а от 1983 г. преподава там стенопис. Изработва мозайки, фрески, гоблени в архитектурна среда.
Влиянието на европейски художници се отразява в свободата на стила му. "Стилът на безстилието" или "стилът на свободната еклектика" се появява естествено през 80-те години: "Аз намерих връзката между него и това, което имаме в селските църкви от полупрофесионални, наивни художници. В този дух работя и днес," казва Панайотов.
През юни 1990 г.,в деня, в който СДС губи първите свободни парламентарни избори, един голям френски бизнесмен попаднал на изложбата му на "Шипка" 6 и купил половината произведения. На другата година французинът сам организирал изложба на Панайотов в галерията "Ян Сикс" в Париж.
Българският художник се озовава на една от най-луксозните парижки улици, тъй като френското министерство на културата срещу минимален наем му предоставя жилище-ателие в центъра на Париж. Преселва се там със семейството си. Сприятелява се с Дора Валие, известна като задълбочен познавач на модерното изкуство, а големият френски писател Ален Боске пише възторжени отзиви за работите му.
За работата си художникът казва: "България е гранична зона, в която се вплитат всички култури. Има много от Ориента, но и от мечтите към Америка и принадлежността към Европа. Балканският еклектизъм избива в националния ни характер. Тук има много напрежение. Но ако човек излезе от местната дребнавост, създава нещо много витално."
"Любимо място в Париж ми е Латинският квартал. Имам няколко предпочитани кафенета, като "Бюси", където се срещам с приятели. Най-добрият ми приятел там е Андрей Лекарски.
В България пък любимо място ми е планината. Там се зареждам, усещам нещо като "биологичен сигнал". Когато вуйчо ми направи родословно дърво, установи, че нещо в рода ни почва оттам.
В Америка любима ми е Калифорния. Цялата, от Сан Франциско до Лос Анджелис. Харесва ми най-вече съчетанието на присъствие от Латинска Америка с американския авангардизъм," казва Панайотов.
И още: "Аз съм един артистичен маниак. Дрогиран съм за правене на изкуство. Някои казват, че съм щастлив да живея с това, което обичам".
Той е сред малкото българи, намерили място в Речника на Дьоларж, един от най-престижните речници на изкуствата в света. Поставен наред с Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Хенри Мур...
