Откриха седем гена, които са свързани със затлъстяването

Е�о �опейски генетици са извършили мащабно изследване сред 260 хил. доброволци и са открили в тяхната ДНК 7 неизвестни преди на науката гена, чиито мутации водят до затлъстяване и нарушения в метаболизма, съобщи сп. "Нейчър Дженетикс" (Nature Genetics).

"Практиката отдавна е показала, че генетическите фактори се отразяват върху развитието както на леките, така и на крайно тежките форми на затлъстяване.

Ние не знаехме доколко се "пресичат" гените, свързани с появата на един или друг вид затлъстяване или с незначителното увеличаване на теглото.

Нашето изследване показа, че наднорменото тегло се трупа заради комбинацията от няколко мутации, а не заради една грешка в гена", заяви Ерик Ингелсон от университета Упсала, Швеция.

Ингелсон и неговите колеги са стигнали до извода, като са анализирали и сравнили генома на повече от 260 хил. европейци, участвали в проекта GIANT.

Неговата цел е да бъдат открити гени, които влияят на растежа, телесната маса и на други антропометрични показатели.

В рамките на проучването доброволци са давали проби ДНК, а също са позволили на учените да измерят ръста, теглото, обема на белите им дробове, индекса на телесната маса, както и други показатели.

Изучавайки данните от GIANT, авторите на статията са изолирали 273 гена, вариации в които влияят по един или друг начин на антропометричните показатели.

Анализирайки структурата и свойствата им, генетиците са избрали тези от тях, при които мутациите са довели до промени в телесната маса.

Това е позволило на Ингелсон и неговите колеги да открият седем неизвестни досега на науката гена, свързани със затлъстяването.

Според биолозите мутации в един или два подобни гена води до леки нарушения в метаболизма и развиване на леки форми на затлъстяване.

Екстремната форма на затлъстяване се е появила в случаите, когато геномът на доброволците е съдържал в себе си голям брой подобни мутации.

Този факт позволява да се твърди, че всички форми на затлъстяване са с еднакъв характер, а различията между тях могат да бъдат обяснени с различните количества мутации, заключават учените.