П рез последните дни, докато кюрдско-арабският алианс Сирийски демократични сили (СДС) изтласкваха „Ислямска държава“ от последните им територии в Сирия, а в Идлиб бяха подновени бомбардировките върху опозиционните райони, сирийският режим отново заяви ясно и категорично, че иска да върне всички територии под свой контрол. Това демонстрира, въпреки всички уговорки и сделки, че няма постигнат компромис. Тъй като една трета от държавата е извън ръцете на Асад, това означава също, че кървавата война, която навлезе в осмата си година този март, ще продължи.
По време на пресконференция с началник щабовете на Иран и Ирак, сирийският министър на отбраната, Али Абдулла Аюб заяви желанието на режима да завладее всички зони, останали извън контрола на Дамаск. Сирийският президент неколкократно заяви през последните години, че целта му е да си върне „всеки инч“ от Сирия. Този февруари, той повтори тези думи.
Подобни изявления демонстрират, че Асад няма намерение да спази споразуменията за спиране на огъня, които режимът постигна под натиска на своите съюзници Иран и Русия. Ако погледнем назад във времето, става ясно, че участието на Асад на мирните конференции в Женева е било най-вече, за да спечели повече време за прегрупирани и планиране на следващите военни офанзиви.
In Syria, Assad controls 60 percent of territory, the US-backed SDF forces hold around 30 percent, and the Turkish-Sunni Islamist area is around 10 percent.
— Foreign Policy (@ForeignPolicy) March 24, 2019
Each of these zones is now hosting a civil war of its own. https://t.co/wL5Ip9YRSh
Миналата година беше успешна за силите на режима. Неговите части изравниха със земята цели квартали и селища в Южна Сирия и Дамаск, докато изтласкваха бунтовническите групи. Асад успя да се съсредоточи в бойното поле, след постигането на няколко споразумения за спиране на огъня с опонентите му в рамките на инициираните от Русия „зони за деескалация“. Това позволи на Дамаск да участва на няколко фронта едновременно.
Днес, има само една зона за деескалация, която все още действа. Тя се намира в северозападната провинция Идлиб - провинцията, коятото през последните няколко месеца стана свидетел на агресивна офанзива на групи, свързани с Ал Кайда срещу бунтовническите сили, контролиращи Идлиб и зоните около границата с Турция. Този месец Русия и Турция се съгласиха да извършват съвместни патрули в демилитаризираната зона, която беше установена миналият септември в опит да бъде спряна офанзивата на сирийския режим.
Но събитията отново се промениха. През последните седмици Асад, с руска подкрепа, започна масиран обстрел върху селища в Идлиб. Сега изглежда, че е само въпрос на време да започне сериозната военна офанзива, която се очаква да създаде сериозна хуманитарна криза и бежанска вълна. Към момента има над три милиона цивилни в Идлиб, повечето от които са разселени от други части на Сирия. Ако не се намери решение, сраженията в провинцията може да са най-тежките в гражданската война, след битката за Алепо през 2016 г.
Турция напълно се провали в това да възпре групите, свързани с Ал Кайда, които атакуваха бунтовническите сили в Идлиб. Джихадистите, известни под името Хаят Тахрир ал Шам, успяха да завземат големи райони в Идлиб и Алепо през януари, като така се превърнаха в основна сила на терен. Това се случи въпреки факта, че турската армия разполага с 12 наблюдателни поста в зоната за деескалация около Идлиб и въпреки подкрепата на Анкара за бунтовнически формации в района, известни под името Национален фронт за освобождение (НФО). НФО постигнаха крехко примирие с джихадистите, но присъствието на Ал Кайда служи като аргумент на Асад да се стартира по-скоро с военните действия. Сегашните патрули на Русия и Турция едва ли ще променят нещата, особено след като руската авиация участва активно в бомбардировките над селища в Идлиб.
В същото време, около една трета от Сирия в момента е под контрола на подкрепената от САЩ кюрдско-арабска формация Сирийски демократични сили (СДС). Докато целите им досега бяха свързани най-вече с „Ислямска държава“, Асад няколко пъти изисква да бъдат разпуснати и да предадат териториите си на режима в Дамаск. Това означава, че Асад иска и кюрдските територии, които от 2012 г. насам имат автономия.
СДС опитва да преговаря с режима най-малко два пъти от миналото лято насам. Тези преговори не постигнаха реален прогрес, тъй като Асад се противопоставя на каквато и да е кюрдска автономия. В дългосрочен план, това означава, че пред кюрдите има най-вече две възможности: или да се предадат или да започнат война с Асад. Досега те избягваха военно решение, но ситуацията отива към конфликт.
По време на интервю за руската медия RT през май 2018, Асад ясно посочи целите си, свързани с кюрдските територии. Той заяви, че режимът му първо ще опита преговори със СДС за тяхното разпускане и ако тези разговори се провалят, ще се прибегне до използване на военна сила. Той също така заклейми участието на САЩ в подкрепа на кюрдите и призова за изтегляне на американските сили.
В момента Асад контролира 60% от Сирия, кюрдите - около 30% и бунтовниците, подкрепени от Турция - 10%. Липсата на компромис и на адекватни мирни решения означава, че Сирийската гражданска война отива към избухването на два допълнителни вътрешни конфликта. Военните действия в Идлиб неофициално започнаха с подновяването на бомбардировките. Съвсем скоро може да започнат сблъсъци между Асад и кюрдите в Източна Сирия. Това означа, че войната в Сирия със сигурност ще навлезе в 2020-те.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
