П рез март 2021г. се отбелязват десет години от началото на протестите срещу правителството в Сирия, които след бруталното им смазване от силите за сигурност, прераснаха в бунт и по-късно – в граждански конфликт, продължаващ до момента. Десетилетие по-късно, правителството в Дамаск като че ли е спечелило – лидерът на страната, Башар Асад, е още на власт, а бунтовниците са изтласкани далеч от столицата в райони, доминирани от про-ислямистки фракции.
Да се споделят новини от Сирия десет години по-късно, е по-трудно от всякога – макар и конфликтът да не е приключил, той изчезна от телевизионните екрани в Европа и това създава усещането, че всичко се е върнало към нормалното. Някои политически кръгове в ЕС използват това с призиви бежанците да се завърнат по родните си места. Всичко това е измамно усещане и трябва да се припомня защо най-тежката война в наше време е все още предизвикателство за сигурността, стабилността и международния ред.
It’s been 10 years since the conflict in Syria began.
— UN Humanitarian (@UNOCHA) March 15, 2021
Listen to the voices of Syrians as they describe what it’s like to live a decade-long nightmare and their wish for a better future. #Syria10https://t.co/WbDbPnWApU pic.twitter.com/PF6XchT2jl
Статистиката е показателна след години на сражения. Официалните данни на ООН посочват, че убитите са близо 390 000. Международната организация обаче спря да брои жертвите за известен период и се използва информацията от местни структури – според тях загиналите са около 600 000. Все още предстоят мисии за проверка на данни за възможно наличие на десетки масови гробове с различна големина. За да се направи това обаче трябва не само да спре размяната на огън и да спадне военното напрежение, но и да има политическа воля. От общия брой загинали, около 100 000 са убити с мъчения в правителствените затвори, където все още се намират около 150 000 души. Статистиката на активистките групи сочи, че над 200 000 души се водят безследно изчезнали. Над милион са осакатени и тежко ранени. Статистиката показва още един детайл от войната – над 12 000 деца са загубили живота си, най-вече при въздушни удари и обстрели.
Конфликтът оказа особено влияние върху бедността. Програмата на ООН за развитие заяви през юли миналата година, че 90% от населението на Сирия живее под прага на бедността. Не е изненадващо, че Сирия е регистрирала 54% безработица през 2019 г., според Прегледа на хуманитарните нужди на ООН. Рекордните 12,4 милиона сирийци – или близо 60% от населението – не могат да си подсигурят редовно храна, според нови данни от Световната програма по прехраната на ООН. От предвоенното 23-милионно население на страната, повече от 5,5 милиона души са бежанци в съседни на Сирия държави, САЩ и ЕС, а голяма част от тях са разселвани повече от веднъж. Други близо 11 милиона са вътрешноразселени. Икономическото влошаване и трудностите все по-често прогонват сирийците от домовете им, но броят на разселените лица ще бъде по-голям, ако се възобновят големи военни операции, се казва в доклад на Норвежкия съвет за бежанците. А сигнали за възможно подновяване на военните действия не липсват – през последната година рязко се увеличи напрежението в Южна и Източна Сирия, докато Северна Сирия е арена на спорадичен обстрел и размяна на огън.
Събитията около 15 март, денят, в който се отбелязва десетгодишнината от началото на протестите, сякаш доказват проблемите, пред които са изправени сирийците и през 2021 г. На 14 март руски обстрел предизвика жертви и разрушения в районите около градовете Ал Баб и Джараблус. Турското министерство на отбраната веднага проведе разговор с руските сили, с които заедно – поне официално – провеждат наблюдение на спазването на мира в Северозападна и Северна Сирия. Договорките между Анкара и Кремъл от 2018 г. насетне се превърнаха в основно средство за спиране на огъня, но на цената цели райони от Сирия да попаднат в една или друга зона на влияние.
Обстрелът от 14 март не е единственото тревожно събитие. В Южна Сирия про-правителствени милиции, подкрепени от Иран влизат все по-често в конфронтация с бивши бунтовнически части, имащи закрилата – или поне честната дума – на Москва да администрират отдавнашните опозиционни райони, където след 2018 г. Кремъл постигна споразумения в полза на Асад. И макар оръжието официално да е свалено, южните части на Сирия е изключително несигурен район, който според международните наблюдатели тепърва ще се реактивира като военна зона.
Съперничеството между Русия и Иран, засилило се след руската интервенция през 2015 г., за повече влияние върху правителствените райони, е един от факторите, стоящи зад надигащото се напрежение в територии от Източна Сирия до крайбрежието и границите с Ливан и Йордания. Турската намеса през 2018-2019 г., породена от нестабилната граница със Сирия и страха на Анкара от засилващите се кюрдски милиции, добави още един слой в геополитическата надпревара, цената, за която се плаща от обикновените сирийци. Кюрдите, от своя страна, контролират големи райони в богатата на ресурси Източна Сирия, не без помощта на американските сили, разположили си там след операциите срещу джихадистите от „Ислямска държава“. Групировката, която нахлу откъм Ирак и установи контрол след 2016 г., представлява отново опасност, след като клетките ѝ бяха възстановени до голяма степен след поражението през 2019 година.
Днес хората на Асад възвърнаха контрола си върху повечето големи градове и държат около 60% от територията на Сирия, в сравнение с около 30% през 2014 г. През 2020 г. семейство Асад отбеляза половинвековно управление на Сирия. Фиктивните избори, които се очакват през май или юни тази година, несъмнено биха донесли на президента четвърти седемгодишен мандат. Но победите са до голяма степен пирови. Сирийската икономика е в по-лошо състояние, отколкото по всяко време през последното десетилетие.
Сирийската лира се търгува на черния пазар с около 1% от предвоенната си стойност в долари, а правителството може да си позволи да плаща на държавните служители само 15 долара на месец. В цялата страна хората прекарват часове на опашки за бензин. Причините за кризата са много, включително войната, корупцията, свързаните с Ковид-19 ограничения, американските санкции и колапса на банките в Ливан, където богатите сирийци скриха парите си. Основните съюзници на Асад във войната, Иран и Русия, предлагат малко помощ - отчасти, защото и те страдат от ситуацията и искат да възвърнат инвестициите си, направени в името на спасяването на удобния за интересите им режим.
Междувременно Асад не предлага отговори на симпатизантите си. В речите си той често игнорира големите проблеми на Сирия. От средата на февруари има рязко нарастване на случаите на Ковид-19, но само половината от болниците в Сирия са напълно функционални след години на въздушни удари и сражения. Плановете за ваксинация в страната са отделни, като опозиционните групи преговарят с донори и Турция за ваксини, а режимът разчита на Китай и Русия. На фона на появяващи се нови и нови проблеми, Асад изглежда по-загрижен да държи хората си под контрол, а не да осигури средства за справяне с многобройните кризи. Агенти на Държавна сигурност засилиха операциите си срещу всеки намек за несъгласие. Лоялен журналист, който писа във Фейсбук за ширещия се в правителствените райони глад, наскоро беше вкаран в затвора.
Актуална карта на ситуацията в Сирия към 18 януари 2021 pic.twitter.com/72m9jgC0rp
— DRM Journal (@remilitari) January 18, 2021
Десет години по-късно Сирия е разделена на зони на влияние и това е особено явно извън столицата Дамаск, където правителство изглежда още по-крехко дори в зоните, които то номинално контролира. Руските войски действат без контрол в провинциалните центрове и крайбрежието, където Кремъл разполага с бази. Подкрепяните от Иран милиции контролират границите между контролираните от режима зони и Ирак, и Ливан. Израел бомбардира тези милиции все по-често – за няколко години ударите са над 200. Междувременно сирийците се обръщат към своите етнически или религиозни събратя, за да си осигуряват подкрепа, а това от своя страна увеличава риска за бъдещо разделение.
В източните и североизточни части от Сирия, контролирани в момента от кюрдите, населението все повече се отказва от наложения от режима през 1970-те пан арабски модел, а доларът е предпочитан заради американската подкрепа и несигурността на регионалните валути. Кюрдските власти, до голяма степен свързани със сирийския клон на ПКК, също не обичат несъгласието. Техните сили преследват критиците, които често се оказват в ареста по скалъпени обвинения. И докато регионът страда заедно с останалата част от страната, то поне разполага с петрол и американска защита. Така че кюрдската администрация в Сирия може да си позволи да плаща заплати, които са много по-високи от тези на територията на режима на Асад, а завод за рафиниране на растително масло, отворен миналия месец, осигури стотици нови работни места.
Турция отдавна се страхува, че кюрдите в Сирия ще насърчат кюрдските сепаратисти на турска територия. Ето защо от 2016 г. той започна офанзива в Сирия, кулминирала през 2018 г. и 2019 г. По този начин Анкара сложи ръка върху северозападната част на Сирия и ивици територия по протежение на границата, като впоследствие тези райони станаха свидетел на прочиствания и изселвания.
Местните служители обаче получават заплатите си посредством турски фондове, което също улеснява възстановяването на региона. В Северна и Северозападна Сирия се използва предимно турската лира, а голяма част от домакинствата са свързани към електрическата мрежа, която обслужва Южна Турция.
На фона на всичко това е особено видимо както отсъствието в голяма степен на западните сили, така и на международната общност. Макар през последната година отделни държави като Германия, Нидерландия и Швеция да предприеха преследвания на официални лица от режима на Асад, обвинени в извършване на мъчения и военни престъпления, виновните получават защита през Москва, Техеран и Пекин. Както преди 10 години, когато протестите бяха посрещнати със скептицизъм и видимо нежелание за обвързване с подкрепа, така и днес ЕС и като цяло Запада, с изключение на САЩ, предпочита да не се ангажира. Едва ли има по-видимо доказателство за това от дипломатическите усилия. Опитите за приключване на конфликта досега се оказаха напразни, въпреки че Съветът за сигурност на ООН прие общо 23 резолюции относно Сирия или до голяма степен свързани със Сирия от 2012 г. насам и бяха проведени осем кръга на мирни преговори между 150 представители на сирийското правителство, опозиционни групи и гражданското общество.
Специалният пратеник на ООН Геир Педерсен повтори разочарованието си пред ООН миналия месец, че след пет кръга предварителни дискусии, целящи преразглеждане на конституцията на Сирия, няма напредък, намеквайки, че сирийската правителствена делегация носи голяма вина за това заради саботирането на срещите. Русия, Турция и Иран провеждат отделени кръгове на преговори в Астана, които доведоха до разпределението на зони на влияние в Сирия. В средата на март лидерите в Анкара и Москва увериха, че за тях е важна териториалната цялост на Сирия, но изявленията не отговарят на реалността. Според мнозина анализатори, разделението на зони е бъдещето на страната за голяма част от следващото десетилетие.
Как ситуацията в Сирия е свързана с преговорите в Нагорни Карабах
Един малък град показва бъдещето на войната в Сирия
Какво постигна Русия пет години след интервенцията в Сирия
„Ислямска държава” се завръща в Сирия и Ирак
