„Отидох в бърлогата на вълка, за да спася внука си“

„Влязох в леговището на вълка, трябваше да преодолея страха си, защото бях единственият човек, който можеше да спаси внука ми.“

Ukraine's super gran: 'I went into the wolf's lair to save my grandson'

When Olena Matvienko's daughter was killed in a missile strike and her grandson stolen by Russian soldiers, she risked everything to bring him back. This is her story.https://t.co/ZNbksD8iGg

— Euromaidan Press (@EuromaidanPress) September 23, 2023

Майката на Иля била мъртва. Ракетният удар, който я убил, оставил детето кървящо, с шрапнели забити в краката му.

Като казали, че извършват „евакуация“ руските войници откраднали деветгодишното дете от дома му и го прекарали през границата в окупирания Донецк през март 2022 г.

Той можеше никога повече да не види семейството си.

Но докато бомбите валели над украинските градове, а изтребителите свистели в небето, баба му се отправила на отчаяна спасителна мисия.

Това е историята на една смела баба преминала четири граници и рискувала всичко, за да върне любимия си внук у дома.

Подслон в тъмното

„Мариупол процъфтяваше, беше в подема си“, казва 64-годишната Олена Матвиенко. Градът, който някога наричала дом, бил красив, спомня си тя, като приказка.

Когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., Олена си спомня, че си мислела, че това няма да продължи дълго.

Но тогава се появили бомбите и войниците.

Ukrainian grandmother Olena Matvienko rescued her nine-year-old grandson Ilya from Russian-occupied Donetsk, after he was stolen by Russian soldiers from his home in Mariupol under the guise of an 'evacuation'

Full story 👉 https://t.co/9OgYFvoYd8 pic.twitter.com/5G69B8qVLg

— Sky News (@SkyNews) September 23, 2023

Олена живеела в Западна Украйна, далеч от руското настъпление. Но нейната дъщеря и внук в Мариупол нямали този късмет.

Огромни райони на града са изравнени със земята. Някога високите жилищни блокове са вече заличени, а зелените паркове сега са черни. Останалата част била бързо окупирана, със забележителното изключение на стоическата отбрана на стоманената фабрика.

В центъра на Мариупол дъщерята на Олена, Наталия и внукът Иля се скрили в мазето с няколко други, докато експлозии разтърсвали сградата.

В продължение на 12 дни те се приютили в това тъмно мазе, като приготвяли храната, която имали, на огън отвън.

„Дъщеря ми почина тази нощ“

Когато в крайна сметка им свършили запасите, те били принудени да напуснат. Извървели пет мили (около 8 километра-бел.ред) до покрайнините на града, където живеели. Когато стигнали до улицата си, видели, че домът им е само купчина отломки.

Интензивен обстрел разтърсил улиците около тях и двамата потърсили подслон в съседната сграда. Изминали шест дни.

Тогава на 20 март ракета се забила в сградата, в която се укривали и всичко потънало в дим и прах.

Olena Matvienko’s daughter was killed and her grandson, Ilya, was left bleeding, with shrapnel embedded in his legs following a missile strike near their home pic.twitter.com/lyYWd3Rfn2

— Sky News (@SkyNews) September 23, 2023

„Дъщеря ми е била ранена в главата, а внукът ми имал шрапнели в дясното бедро, а лявото било разкъсано“, разказва Олена.

Тя говори пред Sky News от дома си в Узгород в Западна Украйна. На рафтовете има играчки. Зад нея Иля си играе.

"Дъщеря ми е починала тази нощ. Погребали са я пред къщата, в която живеехме."

На следващата сутрин дошли руснаците.

Откраднат на вражеска територия

Войниците отделили възрастните от децата им и ги изпратили в район 17 в центъра на Мариупол.

Само часове след като изгубил майка си, Иля бил отвлечен от Украйна в територия, контролирана от Русия, както се е случило с много други деца. Хиляди от тях никога не са се завърнали.

Amid Ukraine’s startling gains, liberated villages describe Russian troops dropping rifles and fleeing

“They just dropped rifles on the ground,” Olena Matvienko said as she stood in a village littered with ammo crates and torched vehicles.https://t.co/6k28Z0ZwER

— Euromaidan Press (@EuromaidanPress) September 12, 2022

В болница в Донецк лекарите лекували Иля, докато в един момент не започнали да обмислят ампутация на крака му, вместо това обаче му правят две присадки на кожа.

Говорело се да го заведат в Москва с други деца. Но Иля казал на руснаците, че не иска да ходи никъде и че ще чака баба си.

Междувременно Олена трескаво се опитвала да разбере какво се е случило с дъщеря ѝ и внука ѝ. В крайна сметка някой, когото познавала, ѝ предал ужасяващите новини.

„Първоначално изпаднах истерия. Болката беше непоносима“, казва тя.

„Но мисълта, че внукът ми е някъде в Донецк, сам без никой, ми помогна да се преодолея и да се стегна.“

„И така започнах да мисля какво мога да направя, за го върна обратно в Украйна.“

„Аз бях единственият човек, който можеше да спаси Иля.“

Олена писала до организации, агенции, до всеки, за когото се сетела, с молба за помощ, за да си върне Иля.

В крайна сметка получи отговор от кабинета на президента на Украйна, написан от вицепремиера Ирина Верещук.

Бил измислен план и Олена трябвало да отиде да вземе внука си. Подробностите, включително маршрута, по който е стигнала до Иля, се пазят в тайна.

Било е опасно. Олена напуснала свободна Украйна и се отправила към частите на страната, които са извън контрола на Киев от близо десетилетие.

„Бях уплашена. Не исках да съм там. Влизах в бърлогата на вълка, но трябваше да преодолея страха си, защото бях единствената, която можеше да спаси внука си.“

"Единственото, за което можех да мисля, беше как да върна Иля в Украйна."

„Отне около шест дни, за да стигна до град Донецк.“ Олена преминала четири граници и най-накрая на 21 април, стигнала до внука си Иля, който все още бил в болницата.

„Разплаках се, когато го видях“, каза тя. "Първоначално той не можа да повярва, че съм аз. Беше много щастлив след това и се прегърнахме."

Иля все още имал шрапнели в краката си и не можел да ходи, но успели да напуснат болницата заедно.

Дългото пътуване до дома

Те пътували от болницата с линейка, но имали проблеми на границата между т. нар. Донецка народна република и Русия.

„Не искаха да ме пуснат, защото идвах от западната част на Украйна“, каза Олена. „Но когато им показах паспорта си и там пишеше Мариупол, ми позволиха да премина."

Попитали я дали е била изненадана, че са пуснали нея и Иля. "Честно казано, да. Бях много изненадана."

Пътят им до дома също се пази в тайна, но можем да съобщим, че са пътували до Москва с кола. Оттам успели да летят до Турция, след това до Полша, а оттам с влак стигнали до Киев.

Най-накрая, след седмици на безпокойство, пътуването им приключило. Те се върнали в свободна Украйна.

„Беше голямо облекчение, когато най-накрая пресякохме границата на Украйна: бяхме си у дома.“

„Да, цялото ми имущество беше унищожено. Но се прибрах с внука си.“

Среща с Володимир Зеленски

Иля обаче все още не можел да ходи и прекарал известно време в детска болница в Киев. Лекарите извадили още четири метални парчета от крака му.

Там те били посетени от Володимир Зеленски. Олена погледнала гордо внука си, докато той се ръкувал с украинския президент от болничното легло.

През следващите месец и половина Олена се грижи за внука си в град Узгород в Западна Украйна, където живеят и до днес. Нарича го на галено Илюшка.

„Първоначално той беше много резервиран след случилото се“, казва тя. „Страхуваше се от сирените за въздушна атака и гръмотевичните бури.“

С течение на времето Иля си възвърнал способността да ходи. „Той все още малко накуцва, но се чувства много по-добре“, каза Олена.

Той бил подпомогнат от „Музея на цивилните гласове“ - проект, ръководен от фондация Ринат Ахметов, откъдето му помогнали да получи медицинско и психологическо лечение.

Музеят представлява огромна колекция от истории на цивилни, засегнати от войната в Украйна, а мисията е да бъдат споделени с надеждата за по-добро бъдеще.

Въпреки загубата на родителите и дома си, Иля - сега на 10 години - намери нови приятели и се установи в новия си дом.

Той е първото дете, освободено от окупирана Украйна.

Иля все още има 11 парчета шрапнел в тялото си, трайно наследство от ракетния удар, който убил майка му преди година и половина.

Но Олена добавя: „Сега той се чувства жив. Знае, че тук е обичан.“

„Той ме кара да се чувствам жива.“