Олимпиадата в Лондон (London2012.com) ще влезе в историята като една от най-скъпите, но остава далеч от "финансовия рекорд", поставен от организаторите на олимпийските игри в Пекин през 2008 г.
Според изследване на в. "Вашингтон пост", основаващо се на данни на Международния олимпийски комитет, Организационния комитет на игрите в Лондон, а също на информация от спортни издания, разходите за олимпийските игри 2012 са 14,4 млрд. долара, предаде ИТАР-ТАСС.
Четири години по-рано китайските власти
похарчиха за организацията на пекинската олимпиада 40 млрд. долара
Според експерти правителството на Китай е било принудено да задели такава внушителна сума поради факта, че Пекин не е разполагал с необходимите спортни обекти и инфраструктура, за да може да посрещне многобройните участници и гости на олимпиадата.
Лондон, който е сред световните културни и бизнесцентрове, има по-големи възможности за провеждане на спортното събитие на планетата.
При все това и Великобритания е трябвало да развърже кесията, за да гарантира достойна организация на игрите.
По разходи с лондонската олимпиада и игрите в Пекин могат да се сравнят само състезанията в Атина през 2004 г.,
които са стрували на гръцката хазна близо 15 млрд. долара
Такива огромни суми в миналото биха могли да се сторят на властите и спортните чиновници почти астрономически. В края на 20-ти век най-скъпите олимпийски игри са били организираните в Барселона, за които са похарчени 9,4 млрд. долара.
Близо по 4 млрд. долара са вложили организаторите на игрите в Сеул (1988 г.) и Сидни (2000 г.), два пъти по-малко за игрите в Атланта (1996 г.), три пъти по-малко - в Монреал (1976 г.).
Според оценка на американски икономисти олимпийските игри през 1980 година в Москва са стрували 2 млрд. долара.
Пресметнато е, че първата наистина доходоносна е олимпиадата от 1984 г. в Лос Анджелис. За нея са били похарчени 546 млн. долара, а чистата печалба е превишила 220 млн. долара.
Разходите за олимпиадата в Лондон, според най-нови данни, са
три пъти по-големи от първоначално определения бюджет
Правителството е трябвало да задели за нея 9,6 млрд. долара, властите в столицата - 1,4 млрд., а още 3,4 млрд. са влезли от приходи от олимпийската лотария.
Загубите ще бъдат покрити частично от Международния олимпийски комитет (1,5 млрд. долара), от спонсорите (1,1 млрд. долара), от продажби на билети за състезанията (1 млрд.), от предоставени права за телевизионни излъчвания (над 300 млн. долара) и от търговия със сувенири с олимпийска символика (140 млн . долара).
С непосредствената подготовка и планирането на игрите е бил натоварен лондонският организационен олимпийски комитет с бюджет 3 млрд. долара, а със строителството на олимпийски обекти - специално създадено държавно ведомство, похарчило за целта 11,3 млрд. долара.
От тези пари за изграждане на стадиони и спортни площадки са похарчени 1,86 млрд. долара. Същите пари са отишли и за олимпийското село и олимпийския пресцентър.
За транспорт са изразходвани 1,34 млрд. долара, а за гарантирането на сигурността - 1,28 млрд. долара.
Дали ще се изплатят тези инвестиции все още не е известно,
отбелязват експерти.
Олимпийското село, например, вече е продадено за търговски цели след края на игрите и може да се приеме, че заделените за него средства почти напълно са се изплатили.
Дали и другите обекти ще се окажат рентабилни, ще покаже времето.
Като цяло специалистите посочват, че най-голям ефект за местната икономика имат не чисто спортните, а инфраструктурните проекти, които съпътстват изграждането на олимпийските обекти.
Вижте още новини за Игрите на специалния ни сайт, посветен на Олимпиадата в Лондон.
