И кономиката на Русия много бавно излиза от рецесия. По данни на Федералната държавна статистическа служба в първото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт е намалял с 1,2% в сравнение със същия период на 2104 г.
През 2015 г. обемът на производството намалява с 3,7%. Освен това финансовата ситуация остава сложна за мнозинството граждани и на тях им предстои да претърпят чувствителни загуби, пише Бенямин Трибе в „Нойе Цюрхер цайтунг“ (Neue Zürcher Zeitung).
Заради високата инфлация реалната работна заплата се сви с почти 10%. Освен това потреблението намаля с една десета – което е двойно повече, отколкото по време на финансовата криза през 2008 г.
По данни на министерство на икономиката на Русия реалната работна заплата ще намалее още през 2016 г.
Загубата на покупателна способност постави под съмнение икономическия модел, на който се основава популярността на президента Владимир Путин.
С помощта на преразпределението на доходите от петрол през първия му мандат, той предизвика скок в потреблението. Но руснаците живееха в утрешния ден. От 2003 до 2013 г. реалната работна заплата почти винаги растеше по-бързо от производителността на труда. Докато производителността на труда се повишаваше с 8% за година, доходите на работниците нарастваха със 17%.
Путин е близо до глобално споразумение за замразяване на добива на петрол
Сделката на десетилетието създаде най-голямата добивна компания в света
Русия започва „голямата приватизация”
Тези дни обаче вече са миналото. Ако бъде пресметната в долари номиналната работна заплата, то поради срива на рублата цената на труда в Русия неотдавна стана по-евтина, отколкото в Китай.
Има данни и за протести поради неплащането на работни заплати, независимо дали става дума за проблемния производител на „Лада“ АвтоВАЗ или за металообработващата и автомобилната промишленост в Урал.
В Русия официалното регистриране на протестите на работници е непълно, но проучванията на социолози, в частност на Центъра за независими социологически изследвания в Санкт Петербург, показват ясна тенденция към подобрение. В зависимост от метода на отчитане, през миналата година са били зарегистрирани 409 или 156 трудови спора. Даже официалната статистика е отчела най-високото от 2008 г. насам ниво на стачки.
Поради страхове от уволнение протестите на работници в Русия не се превърнаха в масово явление. Това може да бъде оправдано особено в многобройните моноградове – промишлени центрове с едри работодатели. Освен това правни препятствия, слаби профсъюзи и отсъствие на междурегионална координация в рамките на секторите не способства за провеждането на стачки. Протестите рядко носят общонационален характер, като цяло те са спонтанни, ограничени и локални.
Само че някои работници са съгласни на своеобразен бартер: те са склонни да приемат понижаването на работните заплати, но да запазят препитанието си. Руските компании традиционно взимат под внимание фишовете, а не списъкът на работещите. Миналата година безработицата беше средно 5,6%, което е малко повече, отколкото през 2014 г., но далече под 8,4-те процента по време на финансовата криза. Отказът от уволнения може да стане по по-общи причини – като например съхраняване знанията във фирмата, но може и просто по руски.
Големите работодатели и контролираните от държавата компании са под внимателно наблюдение от страна на политическите органи. За да не бъде поставян под опасност социалният мир и да не се създават политически проблеми, някои компании в продължение на дълго време се въздържат от извършване на реорганизации и свързаните с тях уволнения. Често те са били принуждавани да се отказват и от влагане на средства за повишаване ефективността и за съвременни методи на производство. В годините на бума на икономиката недостатъците на такова опазване на структурите едва ли беше забележимо.
Но по време на криза положението се влошава, и най-много страдат най-уязвимите групи от населението. Независимо дали заради загубата на работа или поради понижаване на заплатата. През април от Световната банка заявиха, че рецесията обезсмисля значителния руски напредък при съкращаване на бедността. Според основния сценарий през тази година може да се очаква повишаване нивото на бедност от 13,4% до 14,2%, или да 20,3 млн. жители. Т. е. сега в нищета ще тънат повече хора, отколкото по време на финансовата криза. През 2012 г. максималното ниво на бедност обхващаше 10,7% от населението.
