Н ахлуването в Украйна на руския президент Владимир Путин прикова изцяло световното внимание. Но в това време, далеч от светлината на прожекторите, Путин методично засилва руското присъствие в Африка и Близкия изток - експанзия, която според военни и граждански експерти, ако не в краткосрочен, то в дългосрочен план е заплаха за сигурността на Запада.
Стратегията на Путин в Близкия изток и Африка е проста и успешна: той търси съюзи в сферата на сигурността с автократи, превратаджии и други такива хора, с които САЩ и Европа не искат да има нищо общо, било то заради кървавите им действия или заради несъвпадащи стратегически интереси на страните от Запада.
Миналия месец при посещение в Сирия руският министър на отбраната организира демонстрация над Средиземно море на руските ядрени бомбардировачи и хиперзвукови ракети, като част от партньорството за сигурност с Дамаск, благодарение на което Кремъл сега заплашва да изпрати сирийски бойци в Украйна.
The world is rightly outraged by #Russia's terror bombing of #Ukraine. But why no outrage when Russia did the same in #Syria for 7 years? Is it because Ukrainians are white & Christian and the Syrians are brown & Muslim? Inaction over Syria gave Putin the green light for Ukraine pic.twitter.com/Esu8kEiko7
— Peter Tatchell (@PeterTatchell) March 15, 2022
В Судан водачът на хунтата, която взе властта в източноафриканската страна, сключи нов икономически съюз с Кремъл, възраждайки мечтата на Русия за военноморска база в Червено море.
В Мали местното правителство се нареди в списъка от над десет богати на полезни изкопаеми африкански държави, решили да се възползват от услугите на руски военни наемници, близки до Кремъл, смятат американски официални представители.
Особено през последните пет-шест години "Русия значително разшири военната си активност и влияние в чужбина", заяви пред Асошиейтед прес пенсионираният американски генерал Филип Брийдлав.
Putin Says Moscow Ready to Use MidEast Fighters in Ukraine | via @AlMonitor @Kirill_Semenov #UkraineWar #RussianInvasionOfUkraine #VladimirPutin #Russia #Syria #MIddleEast https://t.co/eJFEMgC6ez pic.twitter.com/rCQvPQipB9
— RealClearDefense (@RCDefense) March 14, 2022
"Русия се опитва да се покаже като велика сила и като първостепенен фактор в международните отношения", каза Брийдлав, който от 2013 до 2016 г. командваше обединените сили на НАТО в Европа, а сега работи във вашингтонския мозъчен тръст Институт за Близкия изток.
Но според експерти, при положение че сега вниманието на Путин е изцяло насочено към сломяване на ожесточената съпротива, която му оказва много по-слабата украинска армия, експанзионистичните му цели в Близкия изток и Африка се отлагат и затова засега те представляват по-скоро дългосрочна, отколкото непосредствена заплаха за Европа и НАТО.
"Това заплашва НАТО отдолу", каза Кристина Кауш, специалист по европейска сигурност в мозъчния тръст Германски фонд "Маршал", относно лостовете за въздействие върху Запада, които Русия си осигурява чрез влиянието си в тези региони. "Руснаците се почувстваха обкръжени от НАТО - и затова сега искат те да обкръжат НАТО."
This morning, #Putin told his national security team that #Russia should begin accepting ‘volunteers’ from the #MiddleEast, to fight in #Ukraine.
— Charles Lister (@Charles_Lister) March 11, 2022
Now we have this video, shared by #Moscow, that appears to include [some] #Assad Republican Guard personnel:pic.twitter.com/6oL1Jsn5WO
За да постигне стратегическите си задачи, Русия оказва конвенционална военна подкрепа или такава чрез близки до Кремъл военни наемници на режими на лидери, които в много от случаите се намират в изолация от международната общност. В замяна тези лидери се отплащат на Русия по няколко начина: с пари и природни ресурси, с предоставяне на възможност на Русия да влияе върху вътрешните им работи им или като осигуряват плацдарм за руски бойци.
Тези съюзи съдействат за осъществяването на стремежите на Путин да върне руското влияние в старите му граници от времето на Студената война.
Новите партньорства за сигурност на Русия ѝ помагат и в дипломатически план. Когато миналия месец Общото събрание на ООН гласува резолюция за осъждане на руската инвазия в Украйна, Сирия подкрепи Москва и гласува против, а много от африканските правителства, които имат споразумения за сигурност с руските военни наемници се въздържаха.
В петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Москва ще доведе сирийски бойци, които да се бият в Украйна. Тази заплаха като цяло беше възприета като тактика за сплашване, а според американски официални представители в Украйна няма и следа от сирийски бойци. Според някои експерти по сигурност руските наемници използват Мали като плацдарм да се прехвърлят в Украйна, но САЩ не са потвърдили тази информация.
Без значение колко непосредствена е тази заплаха, американските и европейските ръководители следят все по-внимателно ходовете на Путин в Африка и Близкия изток и разрастващия се съюз на Русия с Китай като част от планирането на защитата на Запада срещу бъдеща агресия.
В средата на февруари германската външна министърка Аналена Бербок каза, че Западът не може повече да пренебрегва надпреварата за влияние в Африка, където Китай харчи милиарди за инфраструктурни проекти с цел да си осигури права за добив на природни богатства, а Русия предоставя сигурност чрез военни наемници.
"Даваме си сметка, че ако ние като либерални демокрации се оттеглим от това съревнование, други ще запълнят тези празноти", каза Бербок, докато западните дипломати се занимаваха усилено с украинската криза, в последните дни преди руското нахлуване.
Between 2012–16 and 2017–21 imports of major arms by African states decreased by 34%. #Russia🇷🇺 was the largest supplier to #Africa in 2017–21, accounting for 44% of imports of major arms to the region.
— SIPRI (@SIPRIorg) March 14, 2022
New SIPRI data on global #ArmsTransfers out now ➡️ https://t.co/qJHF1cJLWM pic.twitter.com/z90sEVCMRo
Може би най-дръзката демонстрация на глобалното влияние на Русия беше направена с изпращането на министъра на отбраната Сергей Шойгу в Дамаск миналия месец, за да наблюдава най-големите руски военни учения в Средиземно море от края на Студената война, и то точно в момент, когато руската армия правеше последни приготовления за нападението срещу Украйна.
Ученията, в които участваха 15 военни кораба и около 30 самолета, изглежда имаха за цел да покажат способностите на руските въоръжени сили да създадат опасност за авионосната ударна група на САЩ в Средиземно море.
Военновъздушната база на Русия "Хмеймим" на сирийското средиземноморско крайбрежие изпълнява от септември 2015 г. ролята на основния ѝ плацдарм за извършване на операции в Сирия. Руските атаки в Сирия, които сравниха със земята древни градове и тласнаха милиони бежанци към Европа, позволиха на безмилостното правителство на президента Башар Асад да си върне контрола над по-голямата част от страната след опустошителна гражданска война.
"Базата "Хмеймим" сега е неразривна част от руската отбранителна стратегия не само в Близкия изток, но и по целия свят", каза сирийският журналист Ибрахим Хамиди, който завежда отдела за Сирия в лондонския вестник "Ашарк ал Аусат".
Русия е готова да работи и в Африка с лидери, известни с антидемократични действия и нарушаване на правата на човека.
#Russia to build naval base in #Sudan
— EHA News (@eha_news) November 18, 2020
▪️A draft agreement between Moscow and Khartoum signed on Nov 11.
▪️According to the agreement, Russia will establish a military base on Sudan’s Red Sea coast to serve as a logistics center for the Russian navy. pic.twitter.com/pHtJxdR70J
В навечерието на руската инвазия в Украйна представители на Кремъл се срещнаха с офицер от военната хунта, взела властта в Судан.
Изолиран от Запада, генерал Мохамед Хамдан Даголо отговори с ентусиазъм на руската инициатива за нов двустранен, икономически ориентиран съюз. След като се завърна в страната си, ген. Даголо обяви, че Судан е отворен за възможността да позволи на Русия да създаде в Порт Судан така лелеяната си военноморска база в Червено море.
Никак не е сигурно дали Русия ще може да се възползва скоро от това предложение. Инвазията в Украйна изцежда военните и финансовите ѝ ресурси и показва слабите места на руската армия, а международните санкции парализират икономиката ѝ.
Но в по-дългосрочно бъдеще едно пристанище на Червено море може да осигури на Русия по-голямо влияние в региона на Черно и Средиземно море, по-голям достъп до Суецкия канал и не на последно място по-голямо влияние и в региона на Арабско море и Индийския океан.
"Това със сигурност е достатъчно, за да създадат проблеми", каза Брийдлав, бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.
Но когато се говори за разрастващите се съюзи на Русия, тук не става дума само за конвенционалната ѝ армия.
Между 2015 и 2021 г. руските частни военни компании са увеличили присъствието си по света седемкратно, като към миналата година те са действали в 27 страни, според Центъра за стратегически и международни изследвания. Най-известната сред тях е "Вагнер", която според САЩ и ЕС действа като заместник на руската армия и за която Кремъл дори отрича да съществува.
От Либия до Мадагаскар договорите за сигурност с "Вагнер" и други подобни структури осигуряват на Русия достъп до полезни изкопаеми, плацдарми за предислокация на сили и значителни сфери на влияние, които от своя страна заплашват влиянието на Запада в тези региони.
През декември САЩ и ЕС изразиха безпокойство от съобщенията, че правителството в Мали е сключило договор за сигурност за 10 милиона долара на месец с "Вагнер". Според експерти "Вагнер" са се възползвали от местното недоволство от провалите на действащата от години мисия в Субсахарска Африка под френско командване за борба с екстремистките групировки.
Мали отрече разполагането на подобни сили, но някои в Мали видяха в идването на руснаците като шамар за бившата колониална владетелка на Мали Франция, която не ги е защитила от въоръжените екстремисти. Те се надяват пристигането на руските бойци да донесе по-добри резултати. "Да живее Русия!", извика се един от хората сред ликуващото множество при вида на руската делегация в столицата през януари. "Да живее народът на Мали!"
