"Глобалното кипене": Милиарди страдат от температури над "тавана"

А ко слушате новини по време на летните горещини и бушуващите горски пожари, вероятно ще чуете предупрежденията, че глобалните температури растат по посока на ключовата стойност, наложена като цел за ограничаване на затоплянето - 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалната ера. Това, което вероятно няма да чуете, е че милиарди хора по света вече живеят в условията на локално повишаване на температурите над 1,5 градуса по Целзий - най-амбициозната цел, поставена от Парижкото споразумение за климата от 2015 г., пише в статия на фондация Томсън Ройтерс.

Няколко учени казаха пред фондация Томсън Ройтерс, че хора в Европа, Арктика, голяма част от Африка, Северна Америка, Близкия изток и райони от Южна Америка през последните години са изложени на температури, които са над "тавана" от 1,5-градусов ръст. Те са поразени от горещи вълни, суша, наводнения, бури и горски пожари, предизвикани от температури над прага, поставен с Парижкото споразумение.

"Много хора живеят в райони, които вече са се затоплили с повече от 1,5 градуса по Целзий... и основната причина е, че сушата се затопля по-бързо от океана", каза Робърт Роде, главен учен на американската неправителствена изследователска група Berkeley Earth. При естествената промяна на температурите от ден на ден, за всички е трудно да забележат, че дългосрочно средната температура в района се е увеличила с 1,5 градуса по Целзий. Но пълзящият ръст в регионалните температури на сушата, която съставлява едва 30 на сто от повърхността на планетата, подклажда усилено екстремните прояви на времето за 8-те милиарда души, които я обитават.

🇫🇷 Millions of people in #France sweated through a late summer heatwave on Monday.

🌡️ Health authorities have placed roughly half of mainland France on the second-highest heat warning level in preparation for an even hotter Tuesday. @POB_journo has the story. pic.twitter.com/htirWbiSOZ

— FRANCE 24 English (@France24_en) August 22, 2023

Месец юли е най-горещият месец в историята на измервания в глобален план с точно 1,5 градуса, каквото е ограничението от Парижкото споразумение. Заради това генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви началото на новата ера на "глобално кипене".

Франческо Тубиело, старши статистик в Организацията на ООН за прехрана и земеделие  (ФАО), каза, че според неговите изчисления страни с общо население от приблизително три милиарда души са били изложени на затопляне с над 1,5 градуса през 2022 г. "Това е консервативна оценка", допълни той. Ученият сравнява 2022 г. с по-ниските температури за 1951-1980 г. в базите данни на ФАО и американската космическа агенция НАСА, когато глобалното затопляне вече е било повишило температурите с 0,3 градуса по Целзий над прединдустриалната ера.

Доклад от 2018 г. на Междуправителствената експертна група за климатичните промени сочи, че 20-40 на сто от световното население изпитва затопляне над 1,5 градуса по Целзий "поне през един сезон".

An intense marine heatwave has arrived along the Northern and Central California coast, with water temperatures up to 7°F above normal.

A buoy near the Golden Gate reported a water temperature of 68°F today, 7°F above normal.

If warm waters persist, there could be significant… pic.twitter.com/TeC17MqZRX

— Colin McCarthy (@US_Stormwatch) August 23, 2023

По-бавното затопляне на океаните често се пренебрегва. В доклади на ООН се посочва, че Европа и Африка се затоплят по-бързо от средните стойности за света, без да се подчертава, че почти цялата суша се затопля по-бързо от средните стойности за света, включително моретата.

Според Междуправителствената експертна група за климатичните промени средните глобални температури на повърхността на Земята за 2013-2022 г. са с 1,15 градуса повече от прединдустриалните стойности, като сушата е с 1,65 градуса по-топла, а океанът - с 0,93 градуса по Целзий.

Глобалните средни температури на повърхността на Земята са се затоплили с малко над 1,5 градуса по Целзий точно когато е постигнато Парижкото споразумение през декември 2015 г., сочат данни на Европейската климатична служба "Коперник".