Босна почита тъжна годишнина

Босна отбелязва днес 20-годишнината от началото на междуетническата война от 1992-95 г.

Столицата Сараево, преживяла най-дългата обсада в съвременната история – 1395 дни, ще си спомни за жертвите със стотици редици червени столове, символизиращи загубените животи, предаде АП.

Общият им брой е 11 541, колкото са жертвите на конфликта. Някои от тях са по-малки, за да напомнят за избитите деца около 1600 деца.

Столовете са наредени в редици по главната улица на Сараево на същия площад, където на 6 април 1992 г. започна всичко.

"Този град трябва да спре за миг и да отдаде почит на убитите си граждани,"

казва Харис Пашович, организатор на инициативата, озаглавена "Червена линия Сараево".

Днешната годишнина ще бъде отбелязана също с изложби, концерти и други прояви.

На този знаменателен ден през 1992 г. около 409 хил. души от цялата страна - бошняци (босненски мюсюлмани), православни сърби и хървати католици, се събраха на площада, за да искат мир. Единството им подразни сръбските националисти, които стреляха срещу тълпата от хотел наблизо и убиха петима души, подбуждайки последвалата война.

Войната започва официално на 6 април, а обсадата на Сараево - на 2 май, когато артилерията на тогавашния командир на босненската сръбска армия Ратко Младич обстрелва железопътни и трамвайни линии, а сръбските пехотинци обкръжават града.

Сръбските националисти, подкрепени от съседна Сърбия, устроиха обсада на Сараево и за няколко месеца окупираха 70% от Босна, прогонвайки всички несърби от територията под техен контрол. Междувременно бошняци и хървати също се обърнаха едни срещу други, с което трите етнически общности се оказаха въвлечени във война.

Обсадата на Сараево от сърбите продължи 44 месеца,

по-дълго от обсадата на Ленинград през Втората световна война.

Жителите му, 380 хил., бяха оставени без електричество, вода и топлина, укривайки се от снарядите, които се сипеха над града - по 330 на ден.

Половината от населението остана без дом, а страната беше унищожена и разделена на етнически анклави.

Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. сложи край на войната, но Босна остана етнически разделена на две отделни административни единици - едната на сърбите (Република Сръбска), а другата, споделяна от бошняци и хървати (Мюсюлманско-хърватската федерация), които имат общо централно правителство.

Стремежът за членство в ЕС обедини някои от институциите на страната. Сега Босна има единна валута, централна банка, а полициите в двете й съставни части са ръководени от общо министерство. Има също държавен съд, гранична полиция на държавно ниво и съвместна армия.

Остават, обаче, междуетническото недоверие и икономическите различия,

които държат групите в Босна разделени.

Децата в училищата учат три различни версии за историята, наричат общия си език с три различни имена - сръбски, босненски и хърватски, и са изолирани едни от други в моноетнически анклави, посочва агенцията.