П реди десет години Великобритания избра да се откаже от печелившото си членство в най-големия единен пазар в света. Оттогава тя плаща цената за това.
На 23 юни 2016 г. референдумът за Брекзит отбеляза началото на продължителния развод на Обединеното кралство с Европейския съюз. В оспорван вот 51,9% от британците избраха да напуснат ЕС, а 48,1% – да останат. Това съдбоносно решение отприщи период на политическа нестабилност и икономически сътресения, които се усещат и десетилетие по-късно.
Сегашната несигурност около лидерството, която обхваща управляващата Лейбъристка партия, е може би просто поредното проявление на сътресенията, които Брекзит вкара в сърцето на британската политика. То не донесе нищо добро и за икономиката.
Макар някои от най-черните прогнози да не се сбъднаха – като незабавна рецесия или срив на пазара на имоти, икономистите са единодушни, че напускането на ЕС е натежало върху потенциала за икономически растеж на Обединеното кралство. Оценките варират от 2% до цели 8% пропуснато производство. Този широк диапазон подчертава колко е трудно да се изолира влиянието на Брекзит върху икономиката на фона на последвалите шокове, включително пандемията и енергийната криза, свързана с войната в Украйна.
Трудно е обаче да се твърди, че ефектът е бил друг, освен вреден – той засегна бизнес инвестициите, намали производителността и понижи жизнения стандарт.
„Брекзит е постоянно бреме за икономиката“, казва Майкъл Сондърс, старши съветник в консултантската компания Oxford Economics и бивш служител на Английската банка. Той „продължава да намалява нивото на брутния вътрешен продукт в сравнение с това, което би било иначе“, свивайки държавните приходи и налагайки повишаване на данъците и съкращаване на разходите, сподели той пред CNN.
Дори Джулиан Джесъп, независим икономист, подкрепящ напускането, приема, че „първоначалното въздействие“ от излизането от ЕС „явно е било отрицателно“. Той обаче твърди, че разходите са били „по-малки от опасенията“ и вероятно ще „отшумят с времето“.
Без никакво подобрение
Ако точната цена на Брекзит е трудна за количествено измерване, то обещаните ползи – от по-малко регулации и намалени нива на имиграция до по-добре финансирани обществени услуги и големи нови търговски партньорства – са още по-неясни.
Новите търговски сделки със страни като Австралия, Нова Зеландия, Индия и Япония са незначителни в сравнение с търговията между Обединеното кралство и ЕС, която според официалните данни миналата година е възлизала на 856 милиарда лири (1,1 милиарда долара).
Поне по един показател – ограничаването на имиграцията – Брекзит се провали грандиозно. Нетната миграция в Обединеното кралство възлиза средно на 550 000 души годишно от 2021 г. насам, когато влезе в сила следбрекзитната имиграционна система, в сравнение с 250 000 през 2010-те години, сочат данни на Обсерваторията по миграция към Оксфордския университет. През 2023 г. нетната миграция достигна рекордно високи нива от малко под 950 000 души, тъй като имиграцията на граждани извън ЕС отбеляза рязък скок, преди да спадне сериозно след въвеждането на нови мерки.
Може би не е изненадващо, че шестима от десет британци смятат Брекзит за провал, според проучване на YouGov, публикувано по-рано този месец.
Джерант, софтуерен разработчик от региона Уест Мидландс в Англия, който сподели само първото си име, каза пред CNN, че е гласувал в подкрепа на Брекзит поради опасения от нарастващата имиграция, която според него е оказвала натиск върху здравеопазването и други обществени услуги. Ако имаше втори шанс обаче, той би гласувал „100%“ за оставане в ЕС, най-вече заради по-добрите перспективи за работа.
„Обещаха ни, че като държава ще бъдем по-добре (извън ЕС), но аз просто не усещам това да е истина. Поради тази причина възможностите извън Великобритания ми изглеждат доста привлекателни, а сега се чувствам в капан“, сподели той, отбелязвайки, че съпругата му е гласувала за оставане през 2016 г.
Бизнесът пресмята щетите
Колкото и решителен да беше референдумът през 2016 г., той всъщност се оказа само началото на един болезнен процес. Последваха години на несигурност, докато Великобритания и Европейският съюз спореха как ще изглеждат бъдещите им търговски отношения.
Едва през януари 2020 г. Обединеното кралство официално се оттегли от ЕС, а търговското споразумение беше подписано в самия край на същата година. Точно тогава започна и истинското главоболие за бизнеса, с влизането в сила на митнически проверки, граничен контрол и купища документация.
Преди Брекзит Обединеното кралство беше част от митническия съюз и единния пазар на ЕС, което позволяваше свободното движение на стоки, хора и капитали. На практика това означаваше, че фермер в Югоизточна Англия можеше да изпрати камион с картофи до Париж също толкова лесно, колкото и до Лондон.
След официалното напускане на ЕС, същите тези картофи сега трябва да преминат през митнически проверки и здравни инспекции, преди изобщо да им бъде разрешено да пресекат границата с Франция.
„Фирмите се адаптираха, но това прави нещата по-сложни“, казва Бен Флетчър, главен изпълнителен директор на Logistics UK, чиито членове превозват стоки по шосе, железница, море и въздух. „Това оскъпи процесите и затрудни продажбите на пазара, който все още е най-големият ни пазар“, заяви той пред CNN.
Германската инженерна фирма Bosch споделя, че нейното британско дъщерно дружество сега обработва по 10 000 импортни трансакции годишно – зашеметяващо увеличение в сравнение с едва 40 трансакции годишно преди Брекзит. „Почти дузина служители на Bosch сега работят в специализиран отдел, който се занимава с това административно натоварване“, каза Щефен Хофман, управляващ директор на Bosch UK.
Bosch продължава дейността си въпреки това и все още разглежда Обединеното кралство като привлекателно място за правене на бизнес. Ефектът върху малките предприятия обаче се оказа смразяващ – хиляди от тях просто преустановиха изцяло търговията си с ЕС, а още по-голям брой обмислят да го направят.
Годишните проучвания на Британските търговски камари от 2021 г. насам последователно показват, че повечето компании смятат, че търговското споразумение между Обединеното кралство и ЕС не им помага да увеличат продажбите си. „Това е постоянен, разяждащ проблем, който задържа търговията“, посочва Уилям Бейн, ръководител на търговската политика в камарите.
Това личи ясно и от данните – износът на стоки от Обединеното кралство спада в сравнение с други големи икономики от 2016 г. насам. Тревожното е, че спадът се простира и отвъд границите на ЕС, което може да подсказва, че „Брекзит е изиграл роля за обезсърчаването на британската търговия със стоки като цяло“, според Пол Дейлс, главен икономист за Обединеното кралство в консултантската компания Capital Economics.
Лондон все още блести
Докато британската търговия със стоки страда след Брекзит, износът на услуги продължава да расте. Великобритания е вторият по големина износител на услуги в света след САЩ и водещият нетен износител на финансови услуги в глобален мащаб.
Това е от съществено значение, като се има предвид, че финансовите и свързаните с тях професионални услуги заедно са формирали 11% от икономическото производство през миналата година и са осигурявали заетост на 2,5 милиона души, като две трети от тези работни места са базирани извън Лондон, сочат данни на индустриалната лобистка група TheCityUK.
Опасенията, че Лондонското Сити ще загуби финансовата си корона в полза на други европейски столици, се оказаха преувеличени. Обединеното кралство остава водещата дестинация в Европа за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) във финансовите услуги. Между 2015 и 2025 г. Обединеното кралство е привлякло 949 проекта за ПЧИ – повече от Франция и Германия взети заедно, според компанията за професионални услуги EY.
„Не мисля, че сме свидетели на някакъв всеобщ спад на Обединеното кралство като център за финансови услуги“, казва Андрю Пилгрим, партньор в EY. „Като цяло Лондон и Обединеното кралство си остават в голяма степен глобалният финансов център в този регион на света.“
Повторното присъединяване към ЕС не е на дневен ред
Въпреки силните страни на своята икономика, Великобритания няма лесно да компенсира това, което загуби, лишавайки се от безпрепятствен достъп до пазар с близо половин милиард потребители. И все пак, въпреки спънките пред икономиката, малцина британски бизнес лидери или политици се застъпват за отмяна на Брекзит и повторно присъединяване към Европейския съюз, отчасти защото целият въпрос остава твърде разделящ в политическо отношение.
Повторното присъединяване би създало още по-голяма несигурност за компаниите, които едва сега се адаптират към новите търговски отношения, коментира Шон Макгуайър, директор в Конфедерацията на британската индустрия (бизнес лобистка група). Повторното присъединяване „не е дебатът на днешния ден“, каза той пред CNN.
Обединеното кралство и ЕС изградиха по-тесни връзки, включително в областта на сигурността и отбраната, откакто Лейбъристката партия дойде на власт през 2024 г. и премиерът Киър Стармър обеща „рестарт“ на отношенията. Налице са и надежди за бъдещи споразумения в други области, като например при хранителните продукти.
Съществува обаче и голям скептицизъм относно това дали тези стъпки ще стимулират съществено икономическия растеж. А възстановяването на достъпа до пазара на ЕС би изисквало от Обединеното кралство да жертва част от автономията си да определя собствени правила – един от ключовите въпроси около Брекзит.
Джесъп, икономистът, подкрепящ напускането на съюза, вярва, че Обединеното кралство трябва да се възползва по-добре от свободата си от правилата на ЕС, за да намали бюрокрацията и да занижи търговските бариери с останалата част от света. „Времето, прекарано в опити за сближаване с ЕС, е изгубено време за разрешаване на проблемите, свързани с британската икономика“, добави той, посочвайки ограниченията в градоустройствените правила, които според него пречат на строителството, както и свръхрегулацията на пазара на труда.
Въпреки това Великобритания трудно може да си позволи да игнорира огромната икономика на прага си. „Важно е да се признае, че светът се промени драматично след референдума. Живеем в нов глобален търговски ред: непредсказуеми Съединени щати, по-агресивен Китай, възходът на Индия... Логично е Обединеното кралство да се опита да подобри търговските отношения с най-близкия си и най-голям търговски партньор“, каза Макгуайър.
